БЛАГОРОДНИ ЧЕСТНИ ЛИЦА, МОЛЯ!
КИПЯЩА ДЕЙНОСТ “НА ПОЛЗУ РОДУ”
http://www.blitz.bg/news/article/287930
Проф. д-р Мария Радева (КОКОНАТА ВЛЯВО) - родена на 30 септември 1943 г. в с. Обединение, Великотърновско, завършила история и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Води курсове по методика на обучението по История и Българска културна политика през ХІХ–ХХ век в Историческия и Философския факултет на Софийския университет, както и в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ (1993–2004). Работи върху проекти на ФАР (1996–1998) и Съвета на Европа (2000–2004). Участва в екипи за съставяне на учебни програми по „История и цивилизация“ и „Човек и общество“. Съавтор при писането на над 40 (четиридесет, ле-леееее!) учебници и учебни помагала за днешното Българско училище.
АКО И ТОВА НЕ Е ЧУДЕСНА МАНИПУЛАЦИЯ, ЗДРАВЕ МУ КАЖИ!
Според учебника „Човекът и обществото“, предназначен за деца от ІІІ клас, „Левски е заловен от полицията“... Днешното детенце уважава полицията, поне тъй трябва да е в условията на демокрация. Левски, демек, ще да е я крадлив циганин, я насилник или наркодилър, очевидно е. що да се обяснява, че Апостолът е заловен от турската полиция! „Априлското въстание продължило кратко, потушено бързо, избити са хиляди мъже, жени, деца“ и... точка.
Ама от кого потушено, поради что се дигнали нашите българи на въстание - няма що да се обяснява. Баташкото клане, разбира се, го няма никакво, пропуснато. Логично! Защо ли? Ами за да има мир по света и по всички земни кълбета. Което го не пише в Историята, то се не състояло.
.jpg "Image")
Няма Батак, няма клане!
„Цар Симеон водил продължителни войни с Византия, но те (войните на Симеон Велики, демек) не оставили трайни следи в Българското минало“. Трайни през вековете следи в съзнанието на българина не може друг да оставя освен дербито между двата „супер-мега-гранда на Българския футболен съюз на Боби Михайлов "Левски" и ЦСКА. Има си приоритети и в Историята, молим!
Насладете се обаче на следния пасаж: „Хората в Западна Европа, Съединените щати и Русия протестирали срещу Султанската власт“...
„Протестирали” - евфемизъм. Днес на мода са протестите; тъй че по таз изпитана логика нищо особено не ще да се случило! От протест глава не боли. Hай-много я гумена полицейска палка по муцуната да отнесеш, я шут в гъза от жаркий опонент. Много важно! Mазните самолюбиви турски сериали по националните „български” телевизии ще му доразкажат и обяснят на българчето пропуснатото от учебникарските автори.
Както би рекъл наш Ганьо:
- Наший Президент да се не помайва, ами орден да й връчи на таз! То аслъ какъвто ни президентът, такваз ни и дEржавата, таквиз ни и професоритe, архонтите, царят, митрополитите, патриархът. Фалш, дами и господа европейци, всичко у нac е фалш, фалш и само фалш. Гаче нямаме друга работа, та зa таквозинака... за байряка сме се фффaнали.
Гарсон... Я раздай по една газирана илимонатта на секи пишман-патриотин! Днес аз черпя.
Пловдив, 2 септември 2014 година
* * *
ЗАБРАВАТА
Автор - Ева Истаткова
Изумителна е способността на един народ да забравя какво му се случило, кой му бил враг, кой му помогнал и кой дал кръв, за да живеем днес в „европейска държава” и „демокрация”. И си пишем по фейсбук-стените шегички КОЙ? Знаем ли КОЙ ден сме днес? Ама шегичките - и те едва след напомняне в новинарските сайтове, че „днес честваме 129 години от Съединението на България”.
Не е проблем дали да цитираме датите на Берлинския конгрес или на създаването на комитетите „Съединение”. Не става дума да сме енциклопедия на исторически факти, макар някои факти да се налага добре да ги помним. Въпросът е дали усещаме пулса на нацията, дали ценим родовата си памет. Понеже в родовата ни памет е кодирана Историята (Ай, Боже мой, Българската история как хептен не ни е важна напоследък вследствие усилията на университетски светила, обслужващи US-администрацията! - бел.м., Jores).
Идете в Батак. Посред бял ден ще видите, че в черквата „Св. Неделя” няма жива душа. Има кости. Има сух кладенец, дълбан с нокти и фиби от майките, обсадени наред с хиляди батачани от турците и сетне ритуално в черковния двор клани на дръвник. Майките, като вода не открили, навлажнявали устиците на бебчетата с олио от кандилцата, а сетне и с кръвта на умиращите.
Таз Гробница на човечността днес пустее насред Батак. Няма ги българите да се поклонят пред тая смърт. Във вътрешността на черквата - цитат от кореспонденция на Джанюариъс Макгахан - „американския свидетел”, разказал на света за зверствата. И тогава, както и днес... особено днес, държавата ни управляват слуги на надменен чужденец.
.jpg "Image")
Макгахан влиза в черковния двор заради труповете на 3 000 с куршум убити или със сатър клани на дръвник българи (три хиляди мъртъвци) – Баташкото клане, за което днес, скъпи съотечественици, коскоджа ми ти професори по Родна история спорят дали е било, след като го е имало човеколюбивото Османско присъствие...
.jpg "Image")
Джанюариъс Макгахан (1844-1878), военен кореспондент на
лондонския „Дейли Нюз” по време на Априлското въстание
Та ето какво американският журналист Макгахан пише: „Това беше ужасяващо зрелище, което ще ни преследва цял живот. Къдрави главици, смазани от камъни в разкапващата се маса, краче колкото пръста ми, върху което плътта - преди да се разложи, изсъхнала от адската жега; бебешки ръчички, протегнати; бебета, застинали в смъртта учудени от блясъка на ятаган и от окървавените ръце на убиеца; деца, издъхнали сред писъци на ужас; момичета, погинали в ридания и молба за милост; майки, издъхнали в последно усилие да заслонят с тяло своето детенце... Те лежат тук заедно, разпадащи се в пихтиеста воняща маса, замлъкнали завинаги”.
.jpg "Image")
„ ...Огледахме вътре в черквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, що видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържи погледа си.
Огромно количество частично обгорели тела, техните овъглени и почернели останки - натрупани до половина от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по-мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи такъв ужас. Отвърнахме поглед замаяни и се заклатушкахме навън от този дом на страшната напаст, щастливи да се озовем отново навън.
Обиколихме селото и видяхме все същото отново и отново, над сто пъти. Скелети на мъже с прилепнали по тях дрехи и висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаля в прахта, кости на деца и пеленачета разхвърляни.
На едно място ни показаха къща, дето двадесет души били изгорени заедно; на друго - десетина момичета изклани до едно, след като се скрили - изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде - ужас подир ужас..."
Според свидетелство на Макгахан: турските войници насила вкарват някои от селяните в черквата, която след това e запалена, а останалите живи са измъчвани да кажат къде са скрили ценностите си. Oт общо седем хиляди население оцеляват около две хиляди. По негови изчисления петдесет и осем селища в България са разрушени, пет манастира изравнени със земята и общо петнадесет хиляди души изклани.
Да се забрави, съветват ни мъдро. Що да се не забрави? Колко му е! Да се махне от учебника по Българска история, ще го премълчим да се не плашат дечурлигата... Какво благородство, а!
Мнозина днес изпитват неудобство от думата "родолюбие". Да не излезе, че сме задръстеняци, че сме в плен на... бла-бла-бла. Всяко споменаване на трагичното ни минало и мъчениците ни медиите и политиците превърнаха в големи празни приказки, в куха патетика, в див популизъм за идиоти, сбиращи наивници по изборите.
Не смеем да си честитим празника, а! Новоизпедепцал се „политик” (г-н Бареков) го рече и по националната телевизия днес: Hие не празнуваме Съединението, ние го честваме. От телевизора някак драматично зоват:"Дни като този нека не остават в календара на българите само като почивни дни за ядене и пиене".
И що от това, като според Западний стандарт за обслужващи нации не ни се полага да помним. Държим се у дома, в Отечеството си като чужденци, които изпитват срам от Миналото. Срамуваме се, че българите сме били бити, насилвани като животни, помохамеданчвани, бесени, клани, драни, горени, живи заравяни, с камъни претрепвани, и вече анджак цивилизовано в тон с препоръките отвъд океана, зовем Турското робство "Османско присъствие" (Сакън, да не подразним до зъби въоръжените комшии зад дувара!) не "турско", ами "османско", че да не ни броят в Европа и САЩ за задръстеняци, дето пет века търпели безропотно. Да не би да изглеждаме неуместни за Запада с нашите си български празници, традиции, имена... Да сме нещо по-така, нещо по терк европейски, по американски терк. Всичко вече ни бир-таман, само това остана!
Инак, има ли французин да не смята себе си достоен наследник на Великата френска история? Има ли янки да не се бие в гърди за величието на Съединените щати, независимо от постната американска история и спорните "исторически" факти?
Ний обаче не сме таквиз задръстеняци. Да се гордеем?!... Отнюдь! Само това не. В никакъв случай! Ни помним поради что се налага да имаме национална гордост, ни самочувствие ни требе. Останал ни е солук (въздух по турски) колкото да се надсмеем над България и естествено над съотечествениците си.
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана,
механите са нам тесни...
Йе-йе, любов ми дай!
a la костинбродския славей избарания циганин Azis? Смешно ли ви се види, а!
Вж. http://www.lentata.com/page_5966.html 6 sept.2014
Редактирал (пипнал тук-там, да прощава авторката Ева Истаткова): Jores
Plovdiv, 7 sept.-31 dec.2014
_______
* Човекът, който пръв прогласява Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което празнуваме днес, се казва Продан Тишков (1860-1906). Само че историята го помни като Чардафон Велики. Авторът на „Строители на съвременна България" Симеон Радев го нарича "смешник, пияница и патриот", който бил много обичан. А Захари Стоянов му дава прозвището Чардафон и го допълва с Великий.
Заради острите си изказвания габровецът Продан Тишков бил принуден да напусне Княжеството и да отиде в Източна Румелия. Когато започва подготовка за Съединението, обикаля селищата с коня си Треперко паша да агитира населението. "В комитетската група - пише Симеон Радев, - в която хъшовските нрави бяха на голяма почит, Чардафон - смешник, пияница и патриот, бе много обичан. А той бе фанатично привързан към комитета, готов при един само знак да изколи света със своите две ками, едната забодена в пояса, другата в ботушите му".
Знаме на Голямоконарската чета по време на Съединението, 1885 г.
В пловдивското село Голямо Конаре Продан Тишков организира своя войска, по-късно събира от съратниците си пари за революционно знаме. Ролята на Райна Княгиня е възложена на Недялка Шилева - ученичка в последния клас на гимназията. Чардафон й дал зеленото сукно, на което Георги Данчов нарисувал златен лъв, а Недялка рекла: „На драго сърце ще го ушия, господине. Като българка, кога виждам моите братя селяни да работят деня и нощя, и то за кого - само да плащат тлъстите заплати на чиновниците на пашата".
Казват, Недялка Шилева заедно с Чардафон поради липса на време да се шие изрисували знамето с блажна боя. Написали: "Съединение на България. Долу Румелия! Да живей Н.В.Българский князъ. Свобода или смъртъ. Напред, юнаци!"
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар