Ars Poetica - ДВЕ СЕСТРИ

ДВЕ СЕСТРИ

Пораснаха и двете дъщерички:

едната – въглен, другата – пшеничка.

Отлитнаха... и стаята ми няма,

усещам, стана мно-о-ого по-голяма.

И вече няма за какво да споря,

да се кося, изобщо – да мърморя.

Как всичко се оказа равно-равно,

притихнало и някакси... безславно!

Къде останаха въздишки, врява

и всъщност, вече що ли ми остава,

освен на мъничкото си балконче

да седна като уморено слонче

с кафенцето в ръка, с оная книга,

за четене която все не стига

уж времето, а ето има време

да я чета, но малко ми се дреме

и мисля да поспя, очи притворил,

да се завърна в детството отново,

когато Пловдив беше много прашен,

а пък у мен хлапакът бе безстрашен

и влизаше в двубои най-различни

естествено със жестове цинични,

а после го пердашеха до кръв,

но си остана в мен герой и пръв,

че никога без бой не се предаде...

Рискуваме, уви, кога сме млади!

А днес, уви, ни плаши самотата

и няма вече смисъл суетата.

Децата – отлетели от гнездото,

и ти ненужен виждаш се, защото

я няма някогашната им врява

и само спомените ти остават.

Plovdiv, 2 avg. 1987 – no redact. 2 jan. 2015