или ТИЧА ХУБАВАТА ДЖЕНИ
Тича хубавата Джени. Цялата е вир-вода.
А ръжта е до колени. И вали дъждът...
Ах, дали ще я дочака оня мъж любим!
Над полето пада мракът, над селцето - дим.
И една самотна врана, сгушила се в храст,
там на пътя й застана и с човешки глас
дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
"Мила Джени, ах, глупаче! Я, за миг поспри.
Твоят мил целува друга. В тая киша с дъжд
трябва да си малко луда, да търчиш по мъж -
мъж, за чийто ласки нежни няколко жени
падат в свойте тънки мрежи влюбени сами".
Чу я Джени. Запъхтяна, даже и не спря.
И оная черна врана се стопи в дъжда.
А селцето, към което Джени продължи,
ще я срещне там проклето със торба лъжи.
А ръжта е до колени. И вали дъждът...
Ах, дали ще я дочака оня мъж любим!
Над полето пада мракът, над селцето - дим.
И една самотна врана, сгушила се в храст,
там на пътя й застана и с човешки глас
дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
"Мила Джени, ах, глупаче! Я, за миг поспри.
Твоят мил целува друга. В тая киша с дъжд
трябва да си малко луда, да търчиш по мъж -
мъж, за чийто ласки нежни няколко жени
падат в свойте тънки мрежи влюбени сами".
Чу я Джени. Запъхтяна, даже и не спря.
И оная черна врана се стопи в дъжда.
А селцето, към което Джени продължи,
ще я срещне там проклето със торба лъжи.
Пловдив, 9 август 2008 - 30 декември 2012 година
* Реплика към стихотворението на шотландския поет Робърт Бърнс (1759-1796) "Ако някой срещне някого в цъфналата ръж..." Бел.м., Jores.
Няма коментари:
Публикуване на коментар