Ars Poetica - Healing Guardian Angels

или ЕВА ОТ КВАРТАЛНОТО КАФЕНЕ

                                    На Яна

На уличка глуха в едно кафене
момиче свари ми кафенце горчиво;
кафето обичам уж сладко, но не…
тя беше така лъчезарна и жива,

че щом ме простреля с блестящи очи,
дъхът си усетих внезапно да спира
и Ангелски хор чух у мен да звучи
три нощи безсънни в мойта квартира.

Дал Бог кафенета за лев и за два,
че вече и доста кафе-автомати,
които през процеп ти пускат вода,
кафенце и захар съвсем по вкуса ти.

С цигара в ръка и с приятел на крак
ти щерките Евини гледай на воля
с осанка на мъж или просто глупак,
заел от Сократ ироничната роля

на древен мъдрец и на дърт философ,
в утайката който с трепет занича
да търси неземната своя любов
в силует на едно дяволито момиче,

любов да мечтае в далечни земи,
по острови нейде в далечни морета,
а тя покрай него тъй делнично шета
и казва с очета: „Ела и вземи!”

Напоследък са дните ми доста мъгливи
и изобщо неясни, та сам се не трая
и върти се в ума ми идеята дива,
че Адам в ден такъв е изгонен от Рая.

                                          Пловдив, 26 ноември 2012 година