Ars Poetica - Beautiful Agony

или ЛЮБОВТА СПАСЯВА СВЕТА

Краят на света утре щял да настане.
Часове ни делели от космически срив.
Как си представяш нас да ни няма:
ти - тъй нещастна, аз – толкова жив?

Което е писано, и тъй ще се случи.
Някой решавал вместо мен, вместо теб:
един да си иде като улично куче,
друг - опакован в коприна и креп...

Не, не вярвам на ония пророци,
предсказали края на нашите дни.
Как тъй в отвъдното мога да скоча,
като още ужасно ми се греши?

Земята е хубава, нежна и млада,
кощунство е точно тук да се мре.
Заричам те в кръста, в полумесеца, в ада,
ела да умираме от любов по-добре.


Пловдив, 20 декември 2012 година