Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, не заслужавали да им се дразня, но чувството за справедливост, наследство от майчиния ми джинс – от два заможни чорбаджийски рода: перущенския и калугеровския, клани през Април 1876, са ми ориентир да преценявам що за птица е насреща ми. – Аноним (1947)
НЕДОБРЕ ВЧЕСАНИ МИСЛИ (7.)
10 jan. 1996
Длъжност на философа, оказва се, е личната си драма да превръща в обществена.
Милост у държавник, любов в брака, съвест у адвокат – жива фантастика.
Прост народ – просперираща мафия.
Погледни назначените за говорители на обществената съвест, чест и достойнство, да откриеш, че с малки изключения са рожби на комунистически семейства и родове, все верни хора на бившата Държавна сигурност, днес първи демократи на България.
5 fev. 1996
Когато погубват учител, роят се доценти, професори, академици. Като няма войска, генералите се прескачат като зайци в леха с моркови. Не е вярно, че Прокурорът на републиката се грижи за бандита. Абсолютна лъжа!
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Епитет – прилагателно, въобразило си, че е оценка.
Миг – върхът на щастието, след което следва дълго изтрезняване.
Антиподи – които едва се понасят, но губят смисъл един без друг.
Литературен герой – нищожество с претенции, че е нещо повече от автора.
Доверие – да дадеш нещо от себе си с крепката вяра, че ще ти го върнат.
Убеждение – всичко, което отлита при първия полъх на лична изгода.
Народно събрание – говорилня, люпилня, чистилище, пране, сушилня.
Литературна критика – ценители обясняват на автора какво иска да каже.
Инстинкт – бичът на природата.
Огнена любов – когато черното ти се струва пламтящо розово.
Идея – нещо смътно, което напипваш, когато си ровиш в носа.
Грим, туш за мигли и пр. – ненужност, зарад която душата на мъжа мърка от кеф.
Дисциплина – начин да се наруши естествената хармония в природата и живота.
Идеология – гъста мъгла, населена с призраци сред романтичен пейзаж.
Мафия – лакомия във всичко до където ти стига погледът и фантазията.
26 mar. 1996
Разкошен е животът в своята безсмисленост!
Априлското въстание е трагичен опит да се ускори националното ни съзряване.
Бай Ганьо се явява винаги там, където грубият интерес разменя чест за пари.
За да спориш със самодоволния простак, налага ти се да му слезеш на нивото.
О, госпожо! Нямате представа колко много дължа на моите световни грешки.
Човеците без проблеми Господ ги прибира при Себе си. Тук работа се върши.
Понякога епохата се оказва тясна две нищожества да се разминат.
Европа, към която наглият се стремят, не е рог на изобилието, а манталитет.
Самохвалството, гръмките обвинения заменят липсата на възпитание.
Не ме е страх от расовия пес, а от помиярите.
Дъхне ли ти Смъртта, хаосът ти се подрежда в простичко изречение.
Бленувам срещу залеза кога кокошкарите ще станат най-сетне стопани.
Избори, демек: "Мижи, да те лажем!" Службогонци с прекрасни помисли.
Обичай живота, за да те обича и той! Без взаимност не става.
По-зле не може, разпродадохме всичко. Очевидно тръгваме нагоре!
27 mar. 1996
Понякога седмак спатия ти липсва в колекцията, и точно той ти разваля играта.
Едрите, оказва се, винаги са налице. Губи се дребосъкът.
Без мечти и щастие може, без хляб не! – обърнал се строго стомахът към сърцето.
Ако знаеш, че си нещастен, щеше ли да си щастлив? Затова си гледай в паницата.
8 apr. 1996
Не търси жокера сред четирите аса. Той е сред народа и говори, говори.
Нищожество, ама с размах! В днешните времена размахът най се цени.
Изневяра може да е, само ако е имало преди това вярност. Инак това е стил.
Онези, дето най ни ограбват, най-много се натискат да ни охраняват имота.
Ако ушите можеха да избират, биха се оказали на челото.
Влезли са ти в леглото, как ще ги изкараш през комина?
Защо яйцето да не снесе кокошка? В епоха на прогрес всичко е възможно.
Носят кръстче, както би носили свастика или сърп, кръстосан с чук. Мода!
Нормално разкошът притъпява болките от смачканата съвест.
От всички кефове народът най обича сеир, локум и баклава със сироп.
В речника ни "работя" и "робувам" имат един корен, една основа. Манталитет!
За да оздравее, трябва да прокърви, че дори ножът да опре до кокала.
Клетката на духа не може да е у друг, тя е у самия теб.
Най-хубавото в живота се ражда от болка и несгоди. Странно, нали?
Ако уважението е константа, любовта е на тласъци. Както морските вълни.
Забраните и ограниченията отварят хоризонт за най-дръзките желания.
Добре подрязаната лоза повече плод дава.
Пробутват за история актуализирана версия на временно управляващите.
Историята е в битовите подробности: кога се роди телето, кога умря Коце.
Ако има Бог, той не е в Черквата, ни на Небето, ни в Цариград, а в теб.
Христос има ли общо с политик, който се кълне: "Вярвай в мен"?
Грехът не се опрощава, а се сумира с лихвите. Евреите са прави.
Сигурно има някой, който знае всичко за мен: дори онова, което не знам.
Нацията ражда таланти, значи сме в криза. Щом е криза, ще се оправим.
Кой съм, че да ти простя? Аз съм обикновен, аз съм никой. Да ти прости бог!
Доносникът бил харен човек, искрено заинтересован да си оправиш живота.
14 apr. 1996, Великден
Тя каза, той каза. Ние ви казахме, вие ни казахте. А всеки говори със себе си.
Помни! По-важното е не какво казват, а какво премълчават.
С куп общи приказки да не кажеш нищо съществено, тук се иска обигран ум.
Подхлъзнал си се зле. Само не падай духом!
В хора на политическите игри най-сладко звучи Ария на клеветата.
Хилядолетните духовни ценности на нацията пречат на демокрацията!
Когато получаваш, без да си дал, Дяволът те авансира. Отваря ти се път.
Щом попадията не ще, как на дядо поп да му стане работата?
Исторически решения често се вземат по гръб.
При известно стечение на нещата боклукът също излъчва жар и светлина.
21 maj 1996
Боже, Царя наш пази от царедворците и слугите! За Съдебната ни система. Един чарк да се повреди, дрънчи цялата каруца. Кекава ли е опозицията, калпаво е управлението. На войводата Ботев най-ефектно му пунтират брадата. Хубава тиква, голяма тиква, узряла тиква... Ама тиква!
Злото буди Доброто, това му е мисия. Оптимистичната ми версия.
Твърде сладкото все нагарча накрая.
Лесно му е на празния ум да се главозамае: "Аз съм философ! Аз съм Сократ, аз съм Исус, аз съм Левски". Баща ми за подобни тарикати: "Чуеш ли: Аз-аз-аз, далеч стой".
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 21 oct. 2023
Илюстрации:
- В мътни дни Дяволът се пише ортак на ангела.
- Баща ми беше наивен и мъдър човек без ценз.*
__
* Затова толкова го ценя, гонен от омерзение към всяко превъзнасящо се нищожество, което се бие в гърди с дипломата. От моя мълчалив Дърводелец, макар недостатъците и наивността му, научих повече от всеки друг. Бел.м., tisss.
Как да спреш да обичаш някого само защото не ти отвърнал със същото! Човек с добри помисли как да е грозен? Може да ти е голям носът, да си с щръкнали уши и гнили зъби, хубавите ти мисли ще осветяват твоето лице и ще направят така, че да изглеждаш добре. – Роалд Дал (1916-1990)
25 maj 2007
ТРИГОРЦИ КРАЙ БАЛЧИК
За по-напряко минах през нивята. Бе Добруджа като зелен килим... Фазан се вдигна, заек се замята и щъркел закръжа в простора син.
Завърнал се след тридесет години, а младостта уж вчера отлетя. Сърна покрай пътеката ми мина, и пак направо стъпвах по цветя.
Обрасла в бурен, тъничка пътечка отведе ме при стария геран. Бе сухо там, където смях шуртеше.
Останал само орехът голям...
Под него запладняваха овцете, понявга нощем свиреше кавал, по клоните му шетаха момчета. И аз от него орехи съм ял.
На хвърлей ей го гробището тихо и кръстове, покрити с лишей чер. Тук много сълзи в угарта попиха, за пръв път тук видях се кавалер.
Не кавалер на ордени, медали, ами с мотика тежичка в калта отварям вада, като че едва ли от мене там зависеше света.
Пловдив – липата, която бурята тия дни ми отнесе
Plovdiv, edited on 20 oct. 2023
Илюстрации: - Раждане на теленце в село Дъбрава.* - Любим и умираме, както сме живели.
–––
* Снимка от добруджанското село Дъбрава,
съседно на Тригорци. Тъкмо кравата се беше отелила и със стопанина й се радваме
на новата придобивка. Колко разкошен е естественият живот и колко токсични са
всички подлости, изнудвачества и тарикатщини, за да се покажем, каквито не
можем да сме. Бел.м.,tisss.
Как да спреш да обичаш някого само защото не ти отвърнал със същото! Човек с добри помисли как да е грозен? Може да ти е голям носът, да си с щръкнали уши и гнили зъби, хубавите ти мисли ще осветяват твоето лице и ще направят така, че да изглеждаш добре. – Роалд Дал (1916-1990)
21 dec. 2009
ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА В ЗИМЕН СЛЪНЧЕВ ДЕН
Декември се изниза сред празничната врява.
Не сняг, а скреж сребрее по крехките ели
и Градската градина отново е такава,
каквато си я знаем от детството, нали!
На припек изпълзели покрай Централна поща,
чешити и серсеми, и старчета дори
за футбол злостно спорят, на слънчице се пощят
и толкова са гневни! От тях хвърчат искри.
Врабците нафунели и гургулици сиви
навъртат се тъдява за някоя троха.
Художник шари важен, разгънал си статива.
Куп селянки гневят се на цветната леха.
Какви цветя сред зима?! Ала одумват кротко,
че тез де... гражданята, земята не ценят.
Минава автобусът. И изгладняла котка
като стрела се втурне сред онзи свят пернат.
По "Гладстон"*се задава с каручка Цариградски**
в тиролски сив момчешки къс кожен панталон,
на шията увесил транзисторно бръмкало
с куп неприятни вести, дошли чак от Сайгон***.
Рояк хлапаци дръзки подскача и се киска,
и гледа завистливо как с жестове на граф
човекът там с метличка плювалниците чисти
и няма по-обичан от него в този град.
Сега със теб ще седнем на ъгъла, в кафето,
и аз ще грея влюбен – същински Жо Дасен****,
и пак ще търся, мила, у себе си хлапето,
което е щастливо, щом грееш ти пред мен.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 20 oct. 2023
Илюстрации:
- Как подлудяват цветчетата в косите й!
- Дали духът на провинция не е магия?
__
* Улица "Гладстон" свързваща моето основно училище "Сашо Димитров" (днес е "Антим І") с подлеза покрай Централната поща под Главната търговска улица на Пловдив. Кино "Балкан" след Часовника върху фасадата на Пощата е още едно за пловдивчанина място за деловите му или любовни срещи.
** В някогашен Пловдив един от талисманите на града, любимец на някогашните възрастни и хлапета, Цариградски бе незлоблив, широко скроен характер, учтив, сдържан, интелигентен. Въпреки незавиднатадлъжност към общината "Хигиенист по уличните плювалници", кралски особи в представите ми бледнеят пред финеса, с който този аристократ на духа обслужваше уличните плювалници с шперплатова каручка в отровнозелено, теглена от дръгливо конче, в огромничизми и с гумени оранжеви ръкавици до лактите, тиролски къси кожени панталонки с тиранти, дето се кипри бродиран еделвайс сред препаската на гърдите, в жълта поизбеляла, но винаги чистапамучна фланела с къс ръкав и носна кърпа, вързана кипро като шалче да го пази от жежкото пловдивско слънце, транзисторен роден радиоприемник "Ехо" и широкопола сламена капела, артистично метната върху гърба. Замайваща легенда се понесе из Пловдив след внемапната му смърт: издъхнал в екстаз в някаква хотелска стая върху млада дама.
*** По онова време Щатската администрация още не беше дотолкова нахитряла, та половин милион (550 000) въоръжени до зъби с най-модерните до онзи момент инструменти за сеене на смърт и болести рейнджъри воюваха основно с виетнамски селяни и от цялата им работа какво излезе? Двете части Северен и Южен Виетнам се обединиха в една държава, Щатите преживяха антивоенната вълна, сексуалната революция на хипитата с кулминация вихъра в Уудсток 1969 г. в имота на фермер, където се стекла събудила се за живот млада Америка.
.png)
.jpg)
.jpg)
