ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1404.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1404.)

 Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, не заслужавали да им се дразня, но чувството за справедливост, наследство от майчиния ми джинс – от два заможни чорбаджийски рода: перущенския и калугеровския, клани през Април 1876, са ми ориентир да преценявам що за птица е насреща ми. – Аноним (1947)

НЕДОБРЕ ВЧЕСАНИ МИСЛИ (7.)

     10 jan. 1996

  Длъжност на философа, оказва се, е личната си драма да превръща в обществена.

  Милост у държавник, любов в брака, съвест у адвокат – жива фантастика.

  Прост народ – просперираща мафия.

  Погледни назначените за говорители на обществената съвест, чест и достойнство, да откриеш, че с малки изключения са рожби на комунистически семейства и родове, все верни хора на бившата Държавна сигурност, днес първи демократи на България. 

  5 fev. 1996 

  Когато погубват учител, роят се доценти, професори, академици. Като няма войска, генералите се прескачат като зайци в леха с моркови.
  Не е вярно, че Прокурорът на републиката се грижи за бандита. Абсолютна лъжа!

  ОПРЕДЕЛЕНИЯ

  Епитет – прилагателно, въобразило си, че е оценка.

  Миг – върхът на щастието, след което следва дълго изтрезняване.

  Антиподи – които едва се понасят, но губят смисъл един без друг.

  Литературен герой – нищожество с претенции, че е нещо повече от автора.

  Доверие – да дадеш нещо от себе си с крепката вяра, че ще ти го върнат.

  Убеждение – всичко, което отлита при първия полъх на лична изгода.

  Народно събрание – говорилня, люпилня, чистилище, пране, сушилня.

  Литературна критика – ценители обясняват на автора какво иска да каже.

  Инстинкт – бичът на природата.

  Огнена любов – когато черното ти се струва пламтящо розово.

  Идея – нещо смътно, което напипваш, когато си ровиш в носа. 

  Грим, туш за мигли и пр. – ненужност, зарад която душата на мъжа мърка от кеф.

  Дисциплина – начин да се наруши естествената хармония в природата и живота.

  Идеология – гъста мъгла, населена с призраци сред романтичен пейзаж.

 Мафия – лакомия във всичко до където ти стига погледът и фантазията.

  26 mar. 1996 

 Разкошен е животът в своята безсмисленост!

 Априлското въстание е трагичен опит да се ускори националното ни съзряване.

 Бай Ганьо се явява винаги там, където грубият интерес разменя чест за пари.

 За да спориш със самодоволния простак, налага ти се да му слезеш на нивото.

 О, госпожо! Нямате представа колко много дължа на моите световни грешки.

 Човеците без проблеми Господ ги прибира при Себе си. Тук работа се върши.

 Понякога епохата се оказва тясна две нищожества да се разминат.

 Европа, към която наглият се стремят, не е рог на изобилието, а манталитет.

 Самохвалството, гръмките обвинения заменят липсата на възпитание.

 Не ме е страх от расовия пес, а от помиярите.

 Дъхне ли ти Смъртта, хаосът ти се подрежда в простичко изречение.

 Бленувам срещу залеза кога кокошкарите ще станат най-сетне стопани.

 Избори, демек: "Мижи, да те лажем!" Службогонци с прекрасни помисли.

 Обичай живота, за да те обича и той! Без взаимност не става. 

 По-зле не може, разпродадохме всичко. Очевидно тръгваме нагоре!

  27 mar. 1996

 Понякога седмак спатия ти липсва в колекцията, и точно той ти разваля играта.

 Едрите, оказва се, винаги са налице. Губи се дребосъкът.

 Без мечти и щастие може, без хляб не! – обърнал се строго стомахът към сърцето.

 Ако знаеш, че си нещастен, щеше ли да си щастлив? Затова си гледай в паницата.

  8 apr. 1996

 Не търси жокера сред четирите аса. Той е сред народа и говори, говори.

 Нищожество, ама с размах! В днешните времена размахът най се цени.

 Изневяра може да е, само ако е имало преди това вярност. Инак това е стил.

 Онези, дето най ни ограбват, най-много се натискат да ни охраняват имота.

 Ако ушите можеха да избират, биха се оказали на челото. 

 Влезли са ти в леглото, как ще ги изкараш през комина?

 Защо яйцето да не снесе кокошка? В епоха на прогрес всичко е възможно.

 Носят кръстче, както би носили свастика или сърп, кръстосан с чук. Мода!

 Нормално разкошът притъпява болките от смачканата съвест.

 От всички кефове народът най обича сеир, локум и баклава със сироп.

 В речника ни "работя" и "робувам" имат един корен, една основа. Манталитет!

 За да оздравее, трябва да прокърви, че дори ножът да опре до кокала.

 Клетката на духа не може да е у друг, тя е у самия теб.

 Най-хубавото в живота се ражда от болка и несгоди. Странно, нали?

 Ако уважението е константа, любовта е на тласъци. Както морските вълни.

 Забраните и ограниченията отварят хоризонт за най-дръзките желания.

 Добре подрязаната лоза повече плод дава.

 Пробутват за история актуализирана версия на временно управляващите.

 Историята е в битовите подробности: кога се роди телето, кога умря Коце.

 Ако има Бог, той не е в Черквата, ни на Небето, ни в Цариград, а в теб.

 Христос има ли общо с политик, който се кълне: "Вярвай в мен"?

 Грехът не се опрощава, а се сумира с лихвите. Евреите са прави.

 Сигурно има някой, който знае всичко за мен: дори онова, което не знам.

 Нацията ражда таланти, значи сме в криза. Щом е криза, ще се оправим. 

 Кой съм, че да ти простя? Аз съм обикновен, аз съм никой. Да ти прости бог!

 Доносникът бил харен човек, искрено заинтересован да си оправиш живота. 

 14 apr. 1996, Великден

 Тя каза, той каза. Ние ви казахме, вие ни казахте. А всеки говори със себе си.

 Помни! По-важното е не какво казват, а какво премълчават.

 С куп общи приказки да не кажеш нищо съществено, тук се иска обигран ум.

 Подхлъзнал си се зле. Само не падай духом!

 В хора на политическите игри най-сладко звучи Ария на клеветата.

 Хилядолетните духовни ценности на нацията пречат на демокрацията!

 Когато получаваш, без да си дал, Дяволът те авансира. Отваря ти се път.

 Щом попадията не ще, как на дядо поп да му стане работата?

 Исторически решения често се вземат по гръб. 

 При известно стечение на нещата боклукът също излъчва жар и светлина.

 21 maj 1996

 Боже, Царя наш пази от царедворците и слугите!
 За Съдебната ни система. Един чарк да се повреди, дрънчи цялата каруца.
 Кекава ли е опозицията, калпаво е управлението. 
 На войводата Ботев най-ефектно му пунтират брадата. 
 Хубава тиква, голяма тиква, узряла тиква... Ама тиква!

 Злото буди Доброто, това му е мисия. Оптимистичната ми версия.

 Твърде сладкото все нагарча накрая.

 Лесно му е на празния ум да се главозамае: "Аз съм философ! Аз съм Сократ, аз съм Исус, аз съм Левски". Баща ми за подобни тарикати: "Чуеш ли: Аз-аз-аз, далеч стой". 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 21 oct. 2023

Илюстрации:

- В мътни дни Дяволът се пише ортак на ангела.

- Баща ми беше наивен и мъдър човек без ценз.*

__

* Затова толкова го ценя, гонен от омерзение към всяко превъзнасящо се нищожество, което се бие в гърди с дипломата. От моя мълчалив Дърводелец, макар недостатъците и наивността му, научих повече от всеки друг. Бел.м., tisss.