ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1402.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1402.)

  Как да спреш да обичаш някого само защото не ти отвърнал със същото! Човек с добри помисли как да е грозен? Може да ти е голям носът, да си с щръкнали уши и гнили зъби, хубавите ти мисли ще осветяват твоето лице и ще направят така, че да изглеждаш добре. – Роалд Дал (1916-1990)

  

  21 dec. 2009

ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА В ЗИМЕН СЛЪНЧЕВ ДЕН

Декември се изниза сред празничната врява.

Не сняг, а скреж сребрее по крехките ели

и Градската градина отново е такава,

каквато си я знаем от детството, нали!

На припек изпълзели покрай Централна поща,

чешити и серсеми, и старчета дори

за футбол злостно спорят, на слънчице се пощят

и толкова са гневни! От тях хвърчат искри.

Врабците нафунели и гургулици сиви

навъртат се тъдява за някоя троха.

Художник шари важен, разгънал си статива.

Куп селянки гневят се на цветната леха.

Какви цветя сред зима?! Ала одумват кротко,

че тез де... гражданята, земята не ценят.

Минава автобусът. И изгладняла котка

като стрела се втурне сред онзи свят пернат.

По "Гладстон"* се задава с каручка Цариградски**

в тиролски сив момчешки къс кожен панталон,

на шията увесил транзисторно бръмкало

с куп неприятни вести, дошли чак от Сайгон***.

Рояк хлапаци дръзки подскача и се киска,

и гледа завистливо как с жестове на граф

човекът там с метличка плювалниците чисти

и няма по-обичан от него в този град.

Сега със теб ще седнем на ъгъла, в кафето,

и аз ще грея влюбен – същински Жо Дасен****,

и пак ще търся, мила, у себе си хлапето,

което е щастливо, щом грееш ти пред мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 20 oct. 2023

Илюстрации:

- Как подлудяват цветчетата в косите й!

- Дали духът на провинция не е магия?

__

* Улица "Гладстон" свързваща моето основно училище "Сашо Димитров" (днес е "Антим І") с подлеза покрай Централната поща под Главната търговска улица на Пловдив. Кино "Балкан" след Часовника върху фасадата на Пощата е още едно за пловдивчанина място за деловите му или любовни срещи.

** В някогашен Пловдив един от талисманите на града, любимец на някогашните възрастни и хлапета, Цариградски бе незлоблив, широко скроен характер, учтив, сдържан, интелигентен. Въпреки незавидната длъжност към общината "Хигиенист по уличните плювалници", кралски особи в представите ми бледнеят пред финеса, с който този аристократ на духа обслужваше уличните плювалници с шперплатова каручка в отровнозелено, теглена от дръгливо конче, в огромни чизми и с гумени оранжеви ръкавици до лактите, тиролски къси кожени панталонки с тиранти, дето се кипри бродиран еделвайс сред препаската на гърдите, в жълта поизбеляла, но винаги чиста памучна фланела с къс ръкав и носна кърпа, вързана кипро като шалче да го пази от жежкото пловдивско слънце, транзисторен роден радиоприемник "Ехо" и широкопола сламена капела, артистично метната върху гърба. Замайваща легенда се понесе из Пловдив след внемапната му смърт: издъхнал в екстаз в някаква хотелска стая върху млада дама. 

*** По онова време Щатската администрация още не беше дотолкова нахитряла, та половин милион (550 000) въоръжени до зъби с най-модерните до онзи момент инструменти за сеене на смърт и болести рейнджъри воюваха основно с виетнамски селяни и от цялата им работа какво излезе? Двете части Северен и Южен Виетнам се обединиха в една държава, Щатите преживяха антивоенната вълна, сексуалната революция на хипитата с кулминация вихъра в Уудсток 1969 г. в имота на фермер, където се стекла събудила се за живот млада Америка.

**** Жо Дасен (1938-1980), вж. https://impressio.dir.bg/ikoni/zho-dasen-umira-v-taiti-po-vreme-na-pochivka-s-detsata-si Бел.м., tisss.