ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1403.)
Как да спреш да обичаш някого само защото не ти отвърнал със същото! Човек с добри помисли как да е грозен? Може да ти е голям носът, да си с щръкнали уши и гнили зъби, хубавите ти мисли ще осветяват твоето лице и ще направят така, че да изглеждаш добре. – Роалд Дал (1916-1990)
За по-напряко минах през нивята.
Бе Добруджа като зелен килим...
Фазан се вдигна, заек се замята
и щъркел закръжа в простора син.
Завърнал се след тридесет години,
а младостта уж вчера отлетя.
Сърна покрай пътеката ми мина,
и пак направо стъпвах по цветя.
отведе ме при стария геран.
Бе сухо там, където смях шуртеше.
Под него запладняваха овцете,
понявга нощем свиреше кавал,
по клоните му шетаха момчета.
И аз от него орехи съм ял.
На хвърлей ей го гробището тихо
и кръстове, покрити с лишей чер.
Тук много сълзи в угарта попиха,
за пръв път тук видях се кавалер.
ами с мотика тежичка в калта
отварям вада, като че едва ли
от мене там зависеше света.
Илюстрации:
- Раждане на теленце в село Дъбрава.*
- Любим и умираме, както сме живели.
–––
Няма коментари:
Публикуване на коментар