ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1228.)

     ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1228.)

  В края на юли 2016 г. започнаха протести заради застрояването на зелените площи. Десислава Иванчева (1973) се яви на изборите като независим кандидат, издигнат от инициативен комитет, подкрепена от ПП "Нормална държава". По същото това време Иванчева е председателка на инициативния комитет "За зелен Младост", но и събира подписи в този район с цел да се свика местен референдум против застрояването на зелените площи, детските площадки, парковете и паркингите. Към края на март внася сигнал до Софийска районна прокуратура за съмнения относно фалшификацията на документи от инвеститор; касае одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж на 7-етажна сграда на ъгъла между ул. "Свето Преображение" и ул. "Д-р Атанас Москов". Тя е против да бъдат допускани строежи в разрез с правата на гражданите. В началото на април кметицата на Младост внася в Президентството искане за налагане на преработения Закон за устройство и застрояване на Столична община, за да спре хищническото застрояването на зелените площи. От началото на задържането й, управляващият спец-прокуратурата Иван Гешев и неговият заместник лично контролират разследването. Направен е обиск в панелките на задържаните.

  Една от знаковите му реплики: "Задачата пред разследващия екип по КТБ беше със сложност, близка до това с дизелов двигател да кацнеш на Луната". Образно слово за осъдените за подкуп Десислава Иванчева, кметица на жк Младост, и заместничката й Биляна Петрова: "Двете светнаха като коледни елхи. Тоест има доказателства, че са пипали парите". – Аноним (1947)

  8 apr. 2023

МИМОХОДОМ (продължение) 

  Виктория: – Никой не те и кара! Но това е подготвяно дълго, което означава, че не е единственият подкуп, който вземат двете. Тъй че невинни няма. Като се е хванала на хорото, ще го играе! Освен това, както викаш, бедни селянчета не стават за далавери. Идея си нямаш как е в администрацията. Затова до дупка ще гласуват селяндурите за баце: че без баце няма парички и ще им се наложи да си ходят на село.

  tisss: – Да кажем, че идея си нямам, въпреки че – като районен общински съветник, шефовете на пловдивските заводи от Южната индустриална зона (най-големите яко печелещи предприятия на онзи Пловдив) на сесии се строяваха пред бюрцето ми на третия етаж на някогашната общинска сграда на ул. "Богомил" в партизанска редица заедно със заместниците си по финансовата част като за изпит, милите... Говоря за мандата ми на районен общински съветник от 1993-1996 г., когато съм 36-39-годишен.

  Виктория: – Тогава подкупите бяха 10%. При баце станаха 40-60%. А и съм сигурна, че нищо не си взел (като си бил районен общински съветник). Така че нищо не знаеш. Затова и нещата не вървят в тази държава, щото яко се краде. Пък това с процентите знаеш кой го измисли (намеква за мистър Десет процента диджея АлБож (1951-2009) – Бог да го прости! – дясната й лапа на най-свидната икона на Българската демокрация от АОНСУ, г-н главния асистент др. Иван Костов като че ли).* Но все пак 10% се ядват, защото офертите се надуват малко, и всичко е наред. Ама я строй магистрали с 50% по-ниски суми, отколкото си сметнал! Защото трябва и да дадеш най-ниска оферта на поръчката...

  tisss: – В Пловдив на номера с подхвърленото истимар кашонче пара открай време му викаме КУР-КАПАН. Ползват го ченгетата, кога решат да опандизят някой тарикат: докато един му проверява документите, другият подхвърли пакетче с прахче и... "Ах, какво стана! Возите дрога може би?" Сценарият е на преподобния г-н ГЕШЕВ (1970)**, момък от Мирково – будно село на 13 км. от Златица, син на татко катаджия и майка медсестра. Сигурен съм, защото за да изобретиш кур-капан, си е нужен и съответен генетичен опит. Натрупване на качества, като да речем, простодушие и жестокост.

  Виктория: – Е тъй де! Ама двечките какво правят на среща за пари извън общината? Айде моля ви се! Подкупи всички взимат, ама се отчитат където трябва.

  tisss: – Господ здраве да ти дава, говориш ми като официален говорител по БНТ.

  Виктория: – Общината е на Фандъкова, която е касичката на Баце. И никой не може да си бърка в нея как, кога му скимне. Говоря ти като паметлив човек, който е виждал какво и как става. Така че в тази история невинни няма. Просто каката беше публично обругана за назидание на останалите. И заради това че измести "хората" на ГЕРБ. И че бърка там, дето за тези неща режат ръце. Без да знае как се прави и колко се иска.

  tisss: – Звучиш ми като лично засегната... Що тъй? Или бъркам!

  Виктория: – (Отговорът е три приятно усмихнати емотикончета.)

  tisss: – Въпросният Ваклин*** ми е пред очи като вакло мамино агънце.

  Виктория: – И неговото място е в затвора!

  tisss: – Я виж ти! Иванчева и Петрова пили кафенце на пъпа на София с някакъв си спретнат мил хубавец, па хубавият мъж и пари им предложил. Доколкото съм следил нещата, паричките си идиотът още не си е получил.****

  Виктория: – Хахахах, така му се пада!

  tisss: – А сега, върви сравнявай далаверите по време на соца и сегашните циркове!

  Виктория: – Освен това, той не им ги е предложил там. Далаверите на соца си бяха кокошкарски. Сега вече играят много, големи пари, а не капачки за буркани...

  tisss: – Кашончето се оказва върху задната седалка в колата на двете дами някак си междувременно, докато двете са отведени по-далеч, да не видят какъв подарък им се дава. И ти, Викторийо, наричаш тези две нещастни жени ДАЛАВЕРАДЖИЙКИ може би?Дай пак да разгърнем този ми ти пост-соц. криминален сюжет от посредствен тип – от типа "Авакум Захов се бори с Джеймс Бонд и го побеждава".

  Виктория: – Наричам ги, защото е ясно, че са се опитвали да бъдат такива. Ама мани ги тях. Както виждаш, дори ПП-тата от Харвард не решиха да се занимават с тях. Като махнат Гешев, може и да ги освободят. Не твърдя, че са толкоз виновни, че да лежат. А че са си поискали подкупа, в това не може и капка съмнение да има. Мани ги сега тях! Имаш лична задача да ми предложиш дърво, което да засадя на вилата в чест на внучката, та да й заровят пъпа под него. Ама нещо не мога да си харесам. Трябва да е красиво, по възможност цъфтящо, и да не расте повече от десетина метра височина. Другата седмица трябва да го издиря и да го поръчам. Има две, дето много ми се щат, а не знам ще оцелеят ли. Едното е индийски люляк, другото е вечнозелена магнолия. Така че чакам предложения

  tisss: – Гледай сега! В момента придавам четивен вид на нашия мухабет, и когато го приключа, ще ти пратя окончателния текст да си кажеш тежката дума. Защото ти имам доверие, че ги чаткаш тези тънки нещица, макар и да си проклета габровка.

  Виктория: – Хаххахах! Добре. А после виж за дърветата

  tisss: – Номерът е някой от нас двамата да не си хапе после раменете.ПП-тата не би се захванали с казуса Иванчева, мисля си, ако и те ползват хватката на ГЕРБ-СДС.

  Виктория: – Говоря, като бяха дошли на власт преди... Сега – от умрял писмо!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 7 apr. 2023

Илюстрации:

- Винаги ли алчност и простотия вървят заедно?

- Светът е сцена и всички ние играем разни роли.

–––

* След като се преквалифицира в музикален радио-водещ, бившият министър на икономиката и вицепремиер в Синия кабинет "Костов" Александър Божков издава и авторска книга. Сборникът "Мисли за душата" е за хора, които опитват да мислят, търсят и намират причините за това, което се случва в България, обясни бившият вицепремиер пред БНР часове преди премиерата. АлБож призна, че властта му е взела на първо място здравето, заради огромната умора и изтощение, но му е дала и много неща, например, да узнае кои са му истинските приятели. 

   Едно от лицата на икономическата политика на кабинета на Костов, довела до приватизацията на над 40% от държавните предприятия, Божков става обект на остри критики от страна на опозицията и получи прякора Мистър 10%, по обвинения за взимани комисиони при приватизационните сделки, в които участва като министър на промишлеността. Вж. https://www.vesti.bg/novini/aleksandyr-bozhkov-sybra-misli-za-dushata-v-kniga-367483 & https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%BA%D0%BE%D0%B2

** Иван Гешев (1970). В кариерата си на обвинител има запомнящи се изказвания: като обяснението му защо депутатът Делян Пеевски (от ДПС) не се споменава в делото за КТБ: "В това изложение го няма и г-н Путин, няма го и Обама. Няма ги и много други хора". По повод споразумения, с които често приключват делата в спецсъда, Гешев каза: "Никога не е достатъчно; естествено, че искам доживотен затвор и разстрел, ама разстрелът не е предвиден в България". Гешев присъстваше и на шумния арест на районния кмет на "Младост" Десислава Иванчева. Той обясни пред медиите, че показното задържане на Иванчева с белезици часове наред в центъра на София, не нарушава нито закона, нито човешките й права. По-късно някак се изясни, че Гешев е свързан с основния свидетел по делото срещу Иванчева – Александър Ваклин. Вж. https://www.svobodnaevropa.bg/a/30069348.html

*** Александър Ваклин (1977) и фирмите му са сочени като крупен инвеститор в имоти. Изпълнявал проект до Околовръстния път в София. Поживял във Великобритания: работил уж като продуктов директор (каквото и да значи това) на консултантска фирма. През 2013 г. е бил водач на листа на ПП "Нова Алтернатива" на бившия военен министър Николай Цонев (1956) от Перник. През 2018 г. се е забъркал в скандал, след който кметицата на жк "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова са арестувани публично насред София уж за вземане на подкуп от младичкия Ваклин. Една от фирмите му "Ваклин груп" ООД е имала проблем в община "Младост" с преписки, които месеци не били решавани. По-късно се оказва, че няма никакви доказателства за искане или за вземане на подкуп, но съдът признава за виновни по обвиненията за искане на подкуп и осъжда Десислава Иванчева на 20 години, Биляна Петрова на 15, а посредник някой си Дюлгеров - на 12 години пандиз, като по ноти, вж. https://bulpedia.com/p-1045-aleksandar-vaklin.html 

**** Вж. Върнати ли са парите на Ваклин, https://www.dnes.bg/temida/2018/04/20/kyde-sa-parite-izpolzvani-pri-zadyrjaneto-na-ivancheva.374262 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1227.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1227.)

  Иванчева беше докарана на 27 март в болницата на Софийския затвор. Часът й за зъболекар неколкократно бе насрочван, после отменян без каквато и да било причина. На сутринта след публикация, че приятели я посетили с детето и майка й в пандиза, беше обратно конвоирана към Сливенския затвор, без да получи лечение, а и все така държана без лекарства за тумора на хипофизата си. Заради снимките на детето й хора по високите етажи на властта били яко ядосани. Как да знаят, че когато си невинен, не си склонен да мълчиш пред неправдите и схемите. Това е не унижение на две интелигентни жени от нормално бедстващи софийски семейства, а гавра, опит за убийство. В Софийския затвор има разделение на излежаващите според провиненията им: убийство, кражба, измама и пр. В единствения женски затвор у нас, Сливенския такова разделение няма и затворничките, които са там от дълго време, са насъсквани от администрацията да се гаврят с двете жени, че някой изобщо пише за тях, и това изключително ги дразни. Петър Кърджилов – отговарящ за връзките с обществеността на Десислава Иванчева и Биляна Петрова, когато бяха кметица и зам.-кметица на столичния район Младост, е присъствал на свиждане на Петрова и съпруга й; описва я "отслабнала, безпокойна и стресирана, но силният и дух и волята й за свобода и справедливост не са сломени". Говорила за неприятни, дори страшни моменти от живота в женския затвор – хибрид между Лудница, Пандиз и Детска градина, с крясъци, насилие, извращения и особено с несправедливо отношение към по-образованите момичета, което явно се толерира от ръководството на пандиза.* – Аноним (1947)

  7 apr. 2023

МИМОХОДОМ

  Виктория: – Кофти работа!

  tisss: – Още ли си уверена, че това беше нормален следствен, съдебен и съответно честно медийно огласен процес?

  Виктория: – Никога не съм казвала, че е нормален. Казвах ти, че едва ли е невинна. (Десислава Иванчева само има предвид).

  tisss: – Като внук на харманлийски данъчен чиновник (бирник), аз пък ще ти кажа, че отношението на Прокуратура, Следствие и Съд, плюс изкусно режисираната медийна кампания срещу двете нарушили царството на ГЕРБ – СДС българки Биляна Петрова и Десислава Иванчева едва ли има общо с принципа в Европейската харта за правата на човека "Невинен до доказване на противното". Гаврят се с образованите момичета от бедстващи нормално битуващи две софийски семейства. Смятай, тонове словесна помия се изля върху двете от най-високи етажи на държавата ни. И смяташ, че лично аз – внук на харманлийския бирник Георги Бояджиев, докато мога да мисля с ума си и докато изобщо дишам, и съм в състояние да говоря, някога ще приема действията на Съдебната ни система за законни?!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 7 apr. 2023

Илюстрации:

- Ще има ли процес Държавата срещу хлапето?

- До такова низко падение се стига само по план.

–––

* Текстът е обработена словесна материя от няколко популярни български сайтове, като например, https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/13409342 

Пред очите на цялата ни нация две млади перспективни жени са мачкани физически и особено духом, и за всеобщ наш срам българите се правим, че всичко си е в реда на нещата, че тяхната смърт не е планирана вече в нечий болен мозък. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1226.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1226.)

  Имахме в махалата бедно еврейско семейство, живееха и те като нас в изба, само че на ул."Васил Априлов". Баща й на Елда Бераха паркираше автобуса в цвят бордо баш срещу тяхната изба. Имаше си и по-малко братче. Цялото семейство бяха дребосъци, ала първа измежду хлапачките наоколо луничавата Елда напъпи, и момците взеха да се зазяпват по нея. В жежките дни десетина момчетии след училище се сбирахме при изворчето в един дол насред Джендем тепе. Бъбрим, задяваме се, все имаше нещо да ремонтираме по цъцрещия масур. И в такъв момент високата сочна трева над главите ни се размърда, а оттам се показа разтревожен Тошо от съседния VI-б клас: "Пичове, ама много моля, пречите на гаджето ми да спи". Елда беше момичето. – Аноним (1947)

  8 apr. 2016

МИМОХОДОМ

  Добрите, честните, съвестните, скромните – те оставят костите си по фронтовете на света, това са същите онези безименни, които банкерите на света разпореждат кога и как да бъдат разпращани по бойните полета, но те не са войнствени. Няма конфликт, който да не може да бъде решен на масата за преговори, стига политиците да са си на мястото и наистина, не на големи кухи думи да си обичат отечеството, а не личната банкова сметка.*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 6 apr. 2023

- Убиват момичето, а това е не един живот.

- Жертвите във войните носят чист приход.

–––

* Елда първа си роди детенце, докато ние – още юноши, развивахме мускули и тренирахме разни спортове. На път към Гребната база, където вече бележех първите успехи като каякар, виждах я на пейка в комплекс Братската могила с бебешка количка и хлапенце, което сладичко спи, подгънало юмруче.   https://bulgaria.utre.bg/gallery/2014/10/10/4711 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1225.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1225.)

  Бяхме дошли на гости и преспахме у приятелката й Деспина от варненския техникум по дървообработване и вътрешна архитектура, където на двете хлапачки им излязло името "лудите мацета". Деспина по онова време работеше като талиманка, а мъжът й, на когото не му помня името, стифадор на Варненското пристанище. Какво означават обаче "стифадор и талиманка", и до днес не знам, но цялата нощ с Ася се люлеехме в огромно като океански кораб легло, брачния одър на домакините. – Аноним (1947)

   28 maj 2016

АСЯ И ДЪЖДЪТ

От Варна си поехме риска

да тръгнем и след първия завой

за миг на свежест замириса

като след майски луд порой. 

Побягна ти, измокрена до кости,

подгизнал подир тебе хукнах аз,

уж бяхме кротичко дошли на гости,

но хвана ни внезапно бяс. 

По тротоара локвите блестяха,

шуртеше поднебесната вода

и свряхме се под стара стряха

като души, изпаднали в беда. 

Беда ли бе, но минаха години:

ти тичаше красиво, аз – по теб,

да ни се чуди кой как мине,

любов ли бе, или – хлапета две! 

Това не ще се никога повтори,

сезони се въртят – шурти вода,

но и до днес от цялата история

целувката ти помня под дъжда.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 mar. 2023

Илюстрации:

- Чарът не е излъчване на плът, а на духа.

- Епизод от съвременния сексуален живот.

–––

* "И в миг на свежест замириса като след майски луд порой" – не е мой стих, 19-годишната Ася тогава го крещеше щастлива, докато мокри до кости газехме през локвите от внезапно лисналия над Варна дъжд по улицата, която води към спирката на междуградските рейсове за Балчик. Търсих от кое стихотворение и от кой автор е, но така и не открих, картината ми се е запечатала в ума именно с изкрещян нейде в горната част на Варна стих от пролетта на 1973 г. Бел.м., tisss.   

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1224.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1224.)

Нищо не се ражда от нищо. Как искаш да се събразяват с нас, като сме без лице, без представителство?! Моят Пловдив е люлка на културата от епохата на траките до ден днешен, но и блато на Посредствеността, що се отнася до парвенютата и кресливата им лъже-демокрация. – Аноним (1947)

   16 uli 2003

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЕВА

    Сряда (06:30 ч.)

  Човек открива, че е загубил някого обикновено далеч по-късно – в миг на внезапно просветление разбира, че инерцията на всекидневието му е създавала фалшив уют и сигурност, та е живял с убеждението за непроменящия се свят наоколо. А светът не е никога спирал да се променя. Оказва се, представите, образите в съзнанието ни не са това, което са. Като в магическия криминален сериал "Туин пийкс" (двойнствен връх), представи, образи в съзнанието ни са далеч по-устойчиви от самата действителност. И в такъв момент си склонен да раздаваш присъди, да обвиняваш, страдайки поради загубата, вместо да проумееш катарзиса (мига на очистване). Онова, което ти липсва сега, си е отишло в някой отминал слънчев ден, обаче ти тогава не си забелязал това отсъствие, защото покрай формата си ослепял за същественото: че човекът ти духом отдавна е някъде другаде, но сянката му все още е у теб като излъчване и отпечатък в засъхнала глина.

  Жените, които са си отивали от мен, не са били предателки, както съм си казвал сам на себе си, а разочаровани, че съм престанал да ги зареждам с енергия, с тръпката на привличането. Някой друг някъде им е предложил нов хоризонт, нова, по-силна доза изкушение. И това не е в основата си сексуално обсебване, понеже са продължавали и след години да наминават от дъжд на вятър наоколо: да питат как съм, как я карам, не съм ли се променил, демек: не съм ли поумнял, и имат ли си вече заместничка по член 64 от онзи Кодекс на специалните похождения, с които нормалният самовлюбен мъжкар умира да се фука. И всяка от тях заставаше пред зъркелите ми изкусителна с излъсканите си оръжия, нещо от рода: "Виж ме, нали съм си все така хубава за теб!" – но външността, женственото й тяло вече не ми говореше сексуално, а го приемах, както се приема и помни приятел, с когото сте извървели някога заедно определено разстояние: подкрепяли сте се, притеснявали сте се един за друг, ала безвъзвратно това вече е приключено. Парфюмът, уханието на косите, на плътта вече ми е станал чужд, в държанието й усещам присъствието на друг мъж. И тогава казвам: "Ех, мила, няма да си позволя с мен да предателстваш спрямо сегашния си приятел. Нека да си останем с чудесните спомени! Между нас, мила, нищо вече няма как да е същото или нищо повече не може между нас да се случи". Може би се опасявам да не ме принудят пак да страдам. А не е ли именно това страдание тръпката, очарованието от живота?

  Колкото и различни по външност, по нрав, те (вероятно и аз) повтаряха един и същи модел на отношение с Миналото. Разбирам: жалят по онази магия, посягат пак да си я върнат, а нещо се е променило, животът им е прекрачил в друг пейзаж, и дори заедно да повторим някой отминал епизод на кокетство и на сексуално докосване, нищо, ама нищичко вече не е същото. Тя великодушно ми предоставила възможност, например, пак да си легнем, но не съм отвръщал, не съм се отзовал на печалния зов за близост. Не съм всеопрощаващият благородник! Хлапето у мен в такава ситуация прокървява, заинатява се и крещи: "Не я докосвай! Остави я сама да се справя със своите бесове и момент на слабост".

  Два пъти по-кратък е активният сексуален живот при жената. Два пъти по-кратко е и времето за изкушения или игри. Природата е много по-жестока към нея, защото освен за любовница, я е създала да бъде и майка на родените или още неродените си деца. Пак г-жа Природата й я праща да търси сред мъжете онзи, който е достоен за баща на рожбите й, а то не е толкова лесно. Защото мъжете сме и по-плахи, и по-самолюбиви, по-малко великодушни от животворящата Ева. Адам става глупак, когато си пожелава една жена заради секса, като водещо начало в нашите мъжки работи с жените. Мъжът е логична твар преди всичко, а момичето – интуитивно, затова и неясно за господина, непредвидимо. Това е нейното Царство – идеята за потомство. Затова не я обвинявай в предателство, Глупако! (07:45 ч.) 

   26 uli 2003

АГИТИРАНИ ДА МРАЗЯТ

    Събота (05:40 ч.)    

  Вчера, седнали на кафе при павилиончето на готиния Маруф, подхвърлих на около 40-годишния сириец д-р Малек, че арабската кауза в спора с държавата Израел може да бъде отстоявана много по-умело и от трибуна (вестник) в Източна Европа, защо не в България. Заинтересуван ми се стори, като споменах, че имам послание от двайсет страници на английски от Рауф Денкташ (1924-2012), президент на Кипърската турска република, изпратено през пролетта на 1990 г. до мен лично, като главен редактор на някогашния политическия вестник "Демократичeско знаме". В шест часа тази сутрин е хладно, влажно и свежо. Снощи докъм един и нещо след полунощ млади глупендери на висок глас бъбреха пред нашия вход на блока, та май не успях да се наспя, но днес рано ми се ставаше. Та по проблема около Палестина... Нравствената позиция, когато е интелигентно отстоявана и без да се изкрещява, но балансирайки върху вродената у всеки нормален човек и нация представа за Добро и Зло, е голяма сила. А може и да бъде провалена заради припряност, за несъобразяване с факта, че обществото бавно узрява, и това вероятно е големият проблем на арабския свят.

  За арабския Изток българите си имаме изградена стереотипна представа, която не е твърде ласкава: мързеливи, бъбриви, наивни, глупави, страхливи. Откъде и откога е този образ у българина?! Опитвам да си изясня изворите у самия мен от юношеските и студентските ми години в София. И тъй! 

  1) Арабинът е мюсюлманин като турчина; и тъй като турчинът в представите ни тук е дембел, което значи (от персийски) "мързелив, отпуснат", то значи, че и арабинът е като турчина. За разлика от турчина обаче, арабинът е мек по характер, склонен да се съгласява или да се пали в спор, но е "слаба ракия" или "циганско кюмбе", демек: не достатъчно твърд да отстоява своето.

  2) Арабинът е наивен и глупав. Това бе всеобщото мнение на състудентите ми през 1967-1971 г. в София, понеже бе всеизвестно, че хитрите италиански мафиоти ползват арабски студенти у нас като "мулета за внос и пренос" на забранена от закона стока – опиати, злато и пр. Италианец не влизал в капаните, но с араби наивници българските секретни служби постоянно се занимавали. Това тоже си беше обществена тайна!

  3) Арабинът е бъбрив, лесно се пали, бързо прегаря... В онази късна есен на 1967 г., когато Шестдневната война в Близкия Изток от лятото най-обстойно се коментираше, в кафенетата и закусвалните край СУ-то арабски студенти бъбреха предизвикателни остроти срещу евреите, без да си дават сметка, че българинът има особена симпатия към евреина. Евреинът е беден, но е смел и предприемчив, истински приятел, когато си в беда – самопожертвователен и с достойнство, макар хитрец в личните си дела и ловки далавери. "Еврейски сметки" е български израз, който означава изключително тънко отмерени действия и приказки. За нас евреинът е свой, арабинът (като турчина изобщо) е чужд, защото не го познаваме добре.

  4) Арабинът е страхлив. За това наше мнение аргументи са факти от войните между Израелската държава и арабските й комшии. Факти, огласени надълго и нашироко не само в нашите медии. За нашия българин арабинът е страхливец, както лош войник е италианецът. Само че италианецът е лош войник именно защото е умен, и разбира се, гони си личната идея да оцелее, докато арабинът е доверчив, наивен, сляпо вярва на своите некадърни началници и естествено става лесна жертва на чуждия интерес.

  Тези стереотипни нашенски представи за света около нас и в нас не са резултат от преживяно за ден-два; нямам идея как за късо време да бъдат променени. (07:05 ч.)

 Да формулираш правилно даден проблем, е като лекарската диагноза и означава: да си свършил три четвърти от работата по решаването му. Уравновесеното приказване по спора между евреи и араби – две враждебни общности, отсъства и е слабо звено в политиката на арабския Близък Изток спрямо Израел. Помежду обикновения евреин и обикновения арабин са необходими мостове на сътрудничество и съгласие, колкото и трудно да е да бъдат открити или пак проправени комшулуци на взаимно доверие. Според мен, арабската кауза Палестина се обезценява на първо място от разногласа, противоречива и разнопосочна външна политика на арабските общества и държави. Фундаментализмът в ислямския Изток обезценява нравствената стойност на каузата. За общественото мнение в християнския цивилизован свят може да се воюва с много по-интелигентни средства, вместо деца, юноши и млади жени да се самовзривяват по площадите, училищата, киносалоните, гарите и навсякъде, където се събират човеци със своята врява и суетня, за да бъдат умъртвени. А смъртта не решава, след като е толкова предизвикателна към всичко човешко. В бомбените саможертвени акции има двама (може повече) обикновени българи заклани, и аз – като българин, се чувствам лично засегнат и наранен не от политиката на Израел, а от дейността на онзи арабски център за мъст, който вместо да помага, ме настройва срещу нещастните араби.

  Априлското въстание в древна Тракия от Април 1876-а се отприщва с убийството на копривщенско заптие. Не бил лош човек – казват, само носел белезите на османското присъствие. Тази жестокост обаче е единичен случай, докато ислямските самоубийци камикадзета следват стил на над половин хилядолетие редица от зверства, чиято цел е блестящо изложена във Вехтия завет, оттам и в Корана, и тя гласи: "Зъб за зъб, око за око!" Така спор, при днешното ниво на цивилизацията, не се решава. В условията на активен обмен на информация ролята на нравственото начало става все по-важна пред настръхналия образ на Злото. За мен Злото е обсебило и едните, и другите, и то се корени в религиозната (идейната) им среда. Човеците сме преди всичко чувстващи същества. Фанатикът защо да ми е мил, когато виждам как не знае великата човешка нужда от перспектива, от мечти за живот в съгласие с останалия свят и природа?!

  Показното самоубийство не ми казва нищо ново, освен дето издава липса на разум. Жалко за самопожертвалите се, но те в никакъв случай не са герои, а нещо глупаво и зло: убийци на невинни. Кой печели от смъртта? Печелят истинските врагове на тази тяхна непохватно защитавана кауза. И враговете им получават солидни аргументи за още жестокост, за своя бизнес с оръжия и петрол.

  Историята напомня как цели нации са били манипулирани да мразят. През двайсети век французите мразеха немците; немците мразеха англичаните; а поляците мразеха руснаците. Питам: И какво постигнаха с националната си ненавист и възгордяване?! Нацистка Германия се срина в руини. Грандоманстващият изнежен французин изпита унижението мразените немци да тръгнат да завладяват отечеството му с помощта на кукленото колаборационистко (подмазваческо) правителство на маршал Анри Филип Бенони Омер Петен (1856-1951). Руснаците сами се унижиха победената Германия да ги измъква от хаоса на собствената им мизерия. Изпод кърпения шинел на марксизма със заемки основно от Хегел военният комунизъм, болшевизмът на Ленин, фашизмът на Дуче, националсоциализмът на австрийския посредствен поет и художник някой си Адолф Шикългрубер първо в Европа и после по света се пръкнаха низ от учения за човека, труда и природата на капитализма, на банките и демокрацията. Все по-ясно напоследък се вижда, че без образа на врага тези самоотвержени великани на разума са безпомощни, смешни, жалки в самохвалството си и как бившият партаец ленинец, фашист или нацист са ни манипулирали чрез възхвала на омразата с предизвикания чрез медиите непримирим антагонизъм, както го нарича г-н Карл Маркс*. (08:20 ч.)

  Следва 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, еdited on 27 mar. 2023

Илюстрации:

- Чарът не е излъчване на плътта, а на духа.

- Епизод от съвременния политически живот.

–––

* Младият Карл е запленен от Лудвиг Фойербах, който открито критикува хегелианството, „който дръзва да упрекне Хегел, че поставил битието като абстракция и поддържал, че противоречията са необходими за раждане на новото, като същевременно твърди, че историята ще свърши със система без противоречия". Влиянието на материализма, който става актуален концепт през XIX век, вече е явен у Маркс, който ще напише дипломната си работа върху физиката на Демокрит и Епикур (под редакцията на своя учител Бруно Бауер). Вж. http://notabene-bg.org/read.php?id=103

  Единствената година, която може да се брои за трудов стаж на философа, е заветната 1837 г., когато е на седемнадесет години и се хваща да работи в семейно предприятие. Оттук започва и разпрата на Маркс срещу наемния труд, лошите условия и критиката срещу капиталистическото производство и буржоазията. По-късно се установява в Кьолн, където се поддава на увлечение към журналистиката, което запазва през целия си живот: именно статиите му много пъти ще го измъкват от мизерията, в която ще живее с Жени и своите деца през по-голяма част от живота си. Жак Атали (1943) по следния начин оценява тази постъпка на младия Маркс: "Маркс допуска грешка: в "Рейнски вестник" от 4 януари 1843 г., когато подписва остра критична статия, в която обвинява царска Русия, че е главният поддръжник на европейските диктатури. Впрочем омразата към Руската диктатура ще си остане една от неговите константи, с която винаги ще съди за нечия политика според това, какво допринася или какво струва на царя". Маркс не обича много неща - през целия си живот е критичен както към себе си, така и към най-близките си и към приятелите; сред критикуваните обекти са евреите, християнската държава, която не е рационална, а скоро ще се обърне и срещу любимия си някога, в младежките си години Лудвиг Фойербах (1804-1872).

  На 19 юни 1843 г. Карл Маркс сключва брак с Жени фон Вестфален, но нещата му не потръгват като в приказка. Той е прогонен от Прусия и до края на живота си ще влиза в страната нелегално, с фалшив паспорт. Установява се да живее в Англия, това пак е време на мизерия и глад, когато умират и няколко от децата му. Но той никога не се хваща на работа, въпреки немотията, в която семейството тъне. Често ще се налага да разпродава книги от личната си библиотека, но не и да се наеме като труженик в лапите на така омразните капиталисти. Запознава се с Фридрих Енгелс, с когото запазват приятелството си през целия си живот. Милозливият Енгелс, който наследява фирмата на баща си, винаги ще урежда финансовото положение на семейство Маркс. Най-общо, в няколко щрихи, това е животът на великия гений на борците за демокрация хер Карл Маркс. Бел.м., tisss.