ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1225.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1225.)

  Бяхме дошли на гости и преспахме у приятелката й Деспина от варненския техникум по дървообработване и вътрешна архитектура, където на двете хлапачки им излязло името "лудите мацета". Деспина по онова време работеше като талиманка, а мъжът й, на когото не му помня името, стифадор на Варненското пристанище. Какво означават обаче "стифадор и талиманка", и до днес не знам, но цялата нощ с Ася се люлеехме в огромно като океански кораб легло, брачния одър на домакините. – Аноним (1947)

   28 maj 2016

АСЯ И ДЪЖДЪТ

От Варна си поехме риска

да тръгнем и след първия завой

за миг на свежест замириса

като след майски луд порой. 

Побягна ти, измокрена до кости,

подгизнал подир тебе хукнах аз,

уж бяхме кротичко дошли на гости,

но хвана ни внезапно бяс. 

По тротоара локвите блестяха,

шуртеше поднебесната вода

и свряхме се под стара стряха

като души, изпаднали в беда. 

Беда ли бе, но минаха години:

ти тичаше красиво, аз – по теб,

да ни се чуди кой как мине,

любов ли бе, или – хлапета две! 

Това не ще се никога повтори,

сезони се въртят – шурти вода,

но и до днес от цялата история

целувката ти помня под дъжда.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 28 mar. 2023

Илюстрации:

- Чарът не е излъчване на плът, а на духа.

- Епизод от съвременния сексуален живот.

–––

* "И в миг на свежест замириса като след майски луд порой" – не е мой стих, 19-годишната Ася тогава го крещеше щастлива, докато мокри до кости газехме през локвите от внезапно лисналия над Варна дъжд по улицата, която води към спирката на междуградските рейсове за Балчик. Търсих от кое стихотворение и от кой автор е, но така и не открих, картината ми се е запечатала в ума именно с изкрещян нейде в горната част на Варна стих от пролетта на 1973 г. Бел.м., tisss.