ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1226.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1226.)

  Имахме в махалата бедно еврейско семейство, живееха и те като нас в изба, само че на ул."Васил Априлов". Баща й на Елда Бераха паркираше автобуса в цвят бордо баш срещу тяхната изба. Имаше си и по-малко братче. Цялото семейство бяха дребосъци, ала първа измежду хлапачките наоколо луничавата Елда напъпи, и момците взеха да се зазяпват по нея. В жежките дни десетина момчетии след училище се сбирахме при изворчето в един дол насред Джендем тепе. Бъбрим, задяваме се, все имаше нещо да ремонтираме по цъцрещия масур. И в такъв момент високата сочна трева над главите ни се размърда, а оттам се показа разтревожен Тошо от съседния VI-б клас: "Пичове, ама много моля, пречите на гаджето ми да спи". Елда беше момичето. – Аноним (1947)

  8 apr. 2016

МИМОХОДОМ

  Добрите, честните, съвестните, скромните – те оставят костите си по фронтовете на света, това са същите онези безименни, които банкерите на света разпореждат кога и как да бъдат разпращани по бойните полета, но те не са войнствени. Няма конфликт, който да не може да бъде решен на масата за преговори, стига политиците да са си на мястото и наистина, не на големи кухи думи да си обичат отечеството, а не личната банкова сметка.*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 6 apr. 2023

- Убиват момичето, а това е не един живот.

- Жертвите във войните носят чист приход.

–––

* Елда първа си роди детенце, докато ние – още юноши, развивахме мускули и тренирахме разни спортове. На път към Гребната база, където вече бележех първите успехи като каякар, виждах я на пейка в комплекс Братската могила с бебешка количка и хлапенце, което сладичко спи, подгънало юмруче.   https://bulgaria.utre.bg/gallery/2014/10/10/4711 Бел.м., tisss.