ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1180.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН 

ПЛОВДИВЧАНИН (1180.)

  Живея с чувството, че точно тази категория кресливи хора се раждат със заложбите на подмазвач и възползвал се от ситуацията лицемер. При всяка смяна на властта са първите, които вдигат креслива агитка за свобода и демокрация. Те винаги са наясно накъде духа вятърът, докато бившите им съпартийци се гушат по задните редички на еуфоричните площадни митинги на тържествуващи простосмъртни. – Аноним (1947)

 2 fev. 1979

ПОКРАЙ НЕВОЛИ И ОБИДИ*   

Покрай неволи и обиди

приятелите си отиват.

Желая виното изпито

отново в чашите да видя. 

Да се сберем край тази маса

по-весели и по-големи

и някой умно да разказва

за отлетялото ни време. 

Да влязат Борето и Сашо,

Марин и Ангел, Ичо, Видко

и другите връстници наши,

горели в детските не битки. 

Да си припомняме игрите.

Реката. Прашките. Тепето.

Родителите ни сърдити

и беднотията проклета. 

Край огън, до небето лумнал,

с истории за партизани

да върнем вечерите чудни

пак там, на старата поляна. 

Да грейне пак онази чиста

нечакана любов момчешка,

заплела в плитчиците миши

две панделки и още нещо...

  

Живот! Защото си ми свиден,

защото трудно те живея –

с другари искам да се видя:

да си поплача и попея.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 02 fev. 2023

Илюстрации:

- До работническите курортни бараки в Китен**. 

- Мъмито (Марин), аз и Ичо долу на първия ред.

–––

* От сб. Сутрин рано" (1983).

** За хлапаците от пловдивските улици "Ниш" (осем къщи с дворчета) и "Цар Михаил Шишман" (двайсетина къщи с дворчета) в източното подножие на Джендем тепе от годините, когато бащите ни наливаха основите на всичко, построено у нас след Втората световна война, та чак до разрухата на онази България с нейните девет милиона жители, от която все не успяваме или не искаме, или не можем да се отречем – независимо от всички заклинания в омраза; вероятно заради детството ни, което внуците или внуците на нашите деца, едва ли ще разберат. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1179.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1179.)

  Живея с чувството, че точно тази категория кресливи хора се раждат със заложбите на подмазвач и възползвал се от ситуацията лицемер. При всяка смяна на властта са първите, които вдигат креслива агитка за свобода и демокрация. Те винаги са наясно накъде духа вятърът, докато бившите им съпартийци се гушат по задните редички на еуфоричните площадни митинги на тържествуващи простосмъртни. – Аноним (1947)

 29 jan. 1980

ВЪЛК В ОВЧА КОЖА*

Познавам го. Това е той –

шуми със бялата си риза,
а тайно Вярата ми влиза
с него в безпощаден бой. 

Какъв красавец и левент,
расте на корена си здрав;
ала от вълчия му нрав
са пресни раните у мен.

 

Невероятно! Съществува...
И знае как да се преструва:
къде да лае и къде
глава покорно да сведе –
 

да завърти опашка тихо,
да вметне умно своя глас.
Такива подлеци сред нас
до дъно дните ми вгорчиха.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 01 fev. 2023

Илюстрации:

- Десет години от изгонването за критична статия**. 

- Зимата на нашето недоволство тепърва предстои.

–––

* От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" в тираж 1100 екз. през 1983 г. 

** Лятото на 1991 г. с Мария К. край Созопол, когато вече бях направил броевете 5. и 6. на един от първите опозиционни на управляващата БКП вестници. БСП още не си беше сменила името. Във Великото народно събрание депутатите масово го четяха, нарекли го "Хубавото Знаме"; кефил съм се, когато по телевизията виждах по време на заседания как разгръщат вестника, чийто макет бях правил върху масата в кухничката, а материалите, които получавах от цяла България и чужбина като писма или като изпълнени с правописни грешки лично до мен изпратени послания, без изключение до един минаваха през пишещата ми машинка "Марица-23", с която десет години си бях вадил хляба в младежкия пловдивски седмичник "Комс. искра". Пишеха ми българи емигранти от Щатите, Франция, Великобритания, Австрия, Гърция, Турция, Федерална република Германия, от Северна Африка, от Близкия Изток. От Италия с тир българка даром бе изпратила  рулони с първокачествена хартия, та с хартия съм помагал и за издаването на местния Седесарски вестник "Свобода". Подписът ми седи под нареждане до Пловдивската печатница да им бъде осигурена хартия за няколко поредни броя. Пишеха ми бивши политически затворници от лагера в Белене, "Куциян", "Слънчев кът" и пр. Когато машините приключваха с печатането на поредния брой на вестника, връзвах маратонките и във всичките двайсет и два жилищни блока на квартал "Димчо Дебелянов" на познати и приятели пусках в пощенската им кутия още лъхащ на печатарско мастило вестник "Демократическо знаме". И всичко това не за пари, а защото ме сърбяха ръцете да правя вестник за хора от моята черга, някои от които тогава ме гледаха накриво. Решили бяха, че БКП им е дала жителство, работа и жилище, затова. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1178.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1178.)

  Дъщери йерусалимски! Черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси... – Цар Соломон, из "Песен на песните", от Библията

 11 avg. 2017

ОНАЗИ НОЩ...

Онази нощ как светеха бедрата й,

щом гостите си тръгнаха онази нощ

и хлопнах подир тях вратата си,

да не усетят колко ставам лош!

Лоза със сок налети са гърдите й.

От аромата им в екстаз, опиянен,

докато ми разказваше тъгите си

и колко всъщност е далеч от мен...

В онази нежна шия бавно впивах се,

нослето й погалих със солен език,

докато тя под мен като змия се виеше

и молеше: "Почакай, мили, само миг!

Не мога да те любя, вече съм омъжена

за другиго, не искам да съм в грях,

животът и без това е труден, тъжен".

Отвръщах й със саркастичен смях.

Ала ръцете й по мене се усукваха,.

Гърба ми с остри нокти изподра,

когато в нея бавно се промъквах аз,

изпаднал в плен на нейните бедра.

Косите й на августовски зной миришеха

онази нощ – след празника ми, и така,

заслушан в учестеното й дишане,

я галех мълком с трепетна ръка.

По-тежък и от кораба "Титаник", там

потъвах в бездните й чак до сутринта.

Завинаги заседнах в онзи Тихи океан

от женска хубост, страст и самота.

 Пловдив – най-древното селище в Европа

Plovdiv, edited on 31 jan. 2023 

Илюстрации:

- Огюст Роден (1840-1917), "Целувката".

- Огюст Роден, "Мислителят" (1880-82). 

–––

* 3. Влечи ме, ще се завтечем подире ти; - царят ме въведе в чертозите си, - ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат! (преди стих 4., цитата най-горе). 

Камий Клодел (1864-1943)

** В далечната 1883 г. Алфред Буше представя 19-годишната Камий Клодел в ателието на мосю Огюст Роден. Камий учи скулптура в Академия Колароси (Académie Colarossi) при Буше, а по онова време в Екол де-Боз Ар не са допускани жени. Тя е нежна и млада, с лазурно сини очи, големи и плътни устни, дълги и гъсти, златисто-кестеняви коси. Връзката на Огюст и Камий продължава повече от десетилетие. Въпреки творческите й постижения, тя си остава самотна и неразбрана в любовта, и въпреки невероятния талант, който притежава, издъхва неизвестна и в самота..Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1177.)

 

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1177.)

  Децата са най-доброто, което сме били в състояние да създадем и да възпитаме, но това човек научава, едва след като се сбогува с редица изгубени илюзии. – Аноним (1947)

  31 jan. 2013

ЛАВАНДУЛОВИЯТ ХЪЛМ*

На първата от двете ми дъщери

Мила дъще, морето е голямо и ти се страхуваш,
но аз съм тук, държа те за ръчица и всичко съм готов
да ти обясня, да ти разкажа за онова, което зная.

Животът е голям, дъще, и твоят баща стори много –
много грешки стори твоят баща, преди да се родиш
и след това. О, колко хубаво е да си жив пред морето!

Но морето желае да знаеш да плуваш, без да се плашиш
от грешките си, без да се колебаеш да грешиш, и все пак
да се надяваш, че утре денят ще е по-просторен, 
по-хубав и всички хора наоколо са много добри,

но повечето не знаят как да ти се представят

откъм най-добрата, най-слънчевата си страна,
моя Малка принцеске – тревога на моето сърце.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 31 jan. 2023

Илюстрации:

- Пловдив, четиригодишната Вера край Марица.

 - В двора на къщата срещу храма "Свети Георги".

–––

* Днес моята дъщеря Вера навършва кръгла годишнина. За мен тя ще си остане винаги малкото момиченце, което, като млади родители, изгледахме някак нехайно с майка й, че преболедува всички възможни детски болести, израсна въпреки несгодите, за да й се възхищавам и днес като рожба на най-обикновени българи. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1176.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1176.)

    Когато една врата ти затворят, три други врати ти се отварят, ето такъв е животът! Докато накрая капакът хлопне над изпружените ти телеса завинаги. – Аноним (1947)

  17 uni 2011

ЗАГУБИТЕ СА НЕПОПРАВИМИ* 

Като пеперуда синя
ти на рамото ми кацна,
и това е много мило,
но и малко е опасно,

че възможно е тогава
в теб случайно да се влюбя,
а в зелената морава
пърхат много пеперуди –

всяка каца да отпие
от сърцето ни нектара,
и това е поправимо
само в приказките стари.

Като в приказките стари
ти си малкото момиче,
дето с кукли си играе
и цветята най обича.

А цветята са красиви
ден до пладне и ужасно
после стават малко сиви,
после някак става ясно

колко преходно е всичко,
как сме всички заменими,
ала никой не обича
загуби непредвидими.

Чакала си да ти кацна,
хайде, просто отмини ме –
да се влюбиш е опасно
в загуби непоправими.

Ти си хубава такава,

и за всеки тук е ясно,

че животът продължава,
а това е най-прекрасно!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 30 jan. 2023

Илюстрации:

- Разкодираш ли я, изчезва магията.

- Жената и дяволът са в детайлите.

–––

* Онази, която успя по неочакван начин да те влюби в себе си, когато ти се показа както Господ е изваял съвършената Ева пред очите на очарования глинен Адам. Бел.м., tisss.