ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1179.)
Живея с чувството, че точно тази категория кресливи хора се раждат със заложбите на подмазвач и възползвал се от ситуацията лицемер. При всяка смяна на властта са първите, които вдигат креслива агитка за свобода и демокрация. Те винаги са наясно накъде духа вятърът, докато бившите им съпартийци се гушат по задните редички на еуфоричните площадни митинги на тържествуващи простосмъртни. – Аноним (1947)
29 jan. 1980
ВЪЛК В ОВЧА КОЖА*
Познавам го. Това е той –
Познавам го. Това е той –
шуми със бялата си риза,
а тайно Вярата ми влиза
с него в безпощаден бой.
а тайно Вярата ми влиза
с него в безпощаден бой.
Какъв красавец и левент,
расте на корена си здрав;
ала от вълчия му нрав
са пресни раните у мен.
расте на корена си здрав;
ала от вълчия му нрав
са пресни раните у мен.
Невероятно! Съществува...
И знае как да се преструва:
къде да лае и къде
глава покорно да сведе –
И знае как да се преструва:
къде да лае и къде
глава покорно да сведе –
да завърти опашка тихо,
да вметне умно своя глас.
Такива подлеци сред нас
до дъно дните ми вгорчиха.
да вметне умно своя глас.
Такива подлеци сред нас
до дъно дните ми вгорчиха.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 01 fev. 2023
Илюстрации:- Десет години от изгонването за критична статия**. - Зимата на нашето недоволство тепърва предстои.–––* От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" в тираж 1100 екз. през 1983 г. ** Лятото на 1991 г. с Мария К. край Созопол, когато вече бях направил броевете 5. и 6. на един от първите опозиционни на управляващата БКП вестници. БСП още не си беше сменила името. Във Великото народно събрание депутатите масово го четяха, нарекли го "Хубавото Знаме"; кефил съм се, когато по телевизията виждах по време на заседания как разгръщат вестника, чийто макет бях правил върху масата в кухничката, а материалите, които получавах от цяла България и чужбина като писма или като изпълнени с правописни грешки лично до мен изпратени послания, без изключение до един минаваха през пишещата ми машинка "Марица-23", с която десет години си бях вадил хляба в младежкия пловдивски седмичник "Комс. искра". Пишеха ми българи емигранти от Щатите, Франция, Великобритания, Австрия, Гърция, Турция, Федерална република Германия, от Северна Африка, от Близкия Изток. От Италия с тир българка даром бе изпратила рулони с първокачествена хартия, та с хартия съм помагал и за издаването на местния Седесарски вестник "Свобода". Подписът ми седи под нареждане до Пловдивската печатница да им бъде осигурена хартия за няколко поредни броя. Пишеха ми бивши политически затворници от лагера в Белене, "Куциян", "Слънчев кът" и пр. Когато машините приключваха с печатането на поредния брой на вестника, връзвах маратонките и във всичките двайсет и два жилищни блока на квартал "Димчо Дебелянов" на познати и приятели пусках в пощенската им кутия още лъхащ на печатарско мастило вестник "Демократическо знаме". И всичко това не за пари, а защото ме сърбяха ръцете да правя вестник за хора от моята черга, някои от които тогава ме гледаха накриво. Решили бяха, че БКП им е дала жителство, работа и жилище, затова. Бел.м., tisss.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 01 fev. 2023
Илюстрации:
- Десет години от изгонването за критична статия**.
- Зимата на нашето недоволство тепърва предстои.
–––
* От сб. "Сутрин рано", изд. "Христо Г. Данов" в тираж 1100 екз. през 1983 г.
** Лятото на 1991 г. с Мария К. край Созопол, когато вече бях направил броевете 5. и 6. на един от първите опозиционни на управляващата БКП вестници. БСП още не си беше сменила името. Във Великото народно събрание депутатите масово го четяха, нарекли го "Хубавото Знаме"; кефил съм се, когато по телевизията виждах по време на заседания как разгръщат вестника, чийто макет бях правил върху масата в кухничката, а материалите, които получавах от цяла България и чужбина като писма или като изпълнени с правописни грешки лично до мен изпратени послания, без изключение до един минаваха през пишещата ми машинка "Марица-23", с която десет години си бях вадил хляба в младежкия пловдивски седмичник "Комс. искра". Пишеха ми българи емигранти от Щатите, Франция, Великобритания, Австрия, Гърция, Турция, Федерална република Германия, от Северна Африка, от Близкия Изток. От Италия с тир българка даром бе изпратила рулони с първокачествена хартия, та с хартия съм помагал и за издаването на местния Седесарски вестник "Свобода". Подписът ми седи под нареждане до Пловдивската печатница да им бъде осигурена хартия за няколко поредни броя. Пишеха ми бивши политически затворници от лагера в Белене, "Куциян", "Слънчев кът" и пр. Когато машините приключваха с печатането на поредния брой на вестника, връзвах маратонките и във всичките двайсет и два жилищни блока на квартал "Димчо Дебелянов" на познати и приятели пусках в пощенската им кутия още лъхащ на печатарско мастило вестник "Демократическо знаме". И всичко това не за пари, а защото ме сърбяха ръцете да правя вестник за хора от моята черга, някои от които тогава ме гледаха накриво. Решили бяха, че БКП им е дала жителство, работа и жилище, затова. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар