ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1177.)

 

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1177.)

  Децата са най-доброто, което сме били в състояние да създадем и да възпитаме, но това човек научава, едва след като се сбогува с редица изгубени илюзии. – Аноним (1947)

  31 jan. 2013

ЛАВАНДУЛОВИЯТ ХЪЛМ*

На първата от двете ми дъщери

Мила дъще, морето е голямо и ти се страхуваш,
но аз съм тук, държа те за ръчица и всичко съм готов
да ти обясня, да ти разкажа за онова, което зная.

Животът е голям, дъще, и твоят баща стори много –
много грешки стори твоят баща, преди да се родиш
и след това. О, колко хубаво е да си жив пред морето!

Но морето желае да знаеш да плуваш, без да се плашиш
от грешките си, без да се колебаеш да грешиш, и все пак
да се надяваш, че утре денят ще е по-просторен, 
по-хубав и всички хора наоколо са много добри,

но повечето не знаят как да ти се представят

откъм най-добрата, най-слънчевата си страна,
моя Малка принцеске – тревога на моето сърце.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 31 jan. 2023

Илюстрации:

- Пловдив, четиригодишната Вера край Марица.

 - В двора на къщата срещу храма "Свети Георги".

–––

* Днес моята дъщеря Вера навършва кръгла годишнина. За мен тя ще си остане винаги малкото момиченце, което, като млади родители, изгледахме някак нехайно с майка й, че преболедува всички възможни детски болести, израсна въпреки несгодите, за да й се възхищавам и днес като рожба на най-обикновени българи. Бел.м., tisss.