ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1180.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН 

ПЛОВДИВЧАНИН (1180.)

  Живея с чувството, че точно тази категория кресливи хора се раждат със заложбите на подмазвач и възползвал се от ситуацията лицемер. При всяка смяна на властта са първите, които вдигат креслива агитка за свобода и демокрация. Те винаги са наясно накъде духа вятърът, докато бившите им съпартийци се гушат по задните редички на еуфоричните площадни митинги на тържествуващи простосмъртни. – Аноним (1947)

 2 fev. 1979

ПОКРАЙ НЕВОЛИ И ОБИДИ*   

Покрай неволи и обиди

приятелите си отиват.

Желая виното изпито

отново в чашите да видя. 

Да се сберем край тази маса

по-весели и по-големи

и някой умно да разказва

за отлетялото ни време. 

Да влязат Борето и Сашо,

Марин и Ангел, Ичо, Видко

и другите връстници наши,

горели в детските не битки. 

Да си припомняме игрите.

Реката. Прашките. Тепето.

Родителите ни сърдити

и беднотията проклета. 

Край огън, до небето лумнал,

с истории за партизани

да върнем вечерите чудни

пак там, на старата поляна. 

Да грейне пак онази чиста

нечакана любов момчешка,

заплела в плитчиците миши

две панделки и още нещо...

  

Живот! Защото си ми свиден,

защото трудно те живея –

с другари искам да се видя:

да си поплача и попея.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 02 fev. 2023

Илюстрации:

- До работническите курортни бараки в Китен**. 

- Мъмито (Марин), аз и Ичо долу на първия ред.

–––

* От сб. Сутрин рано" (1983).

** За хлапаците от пловдивските улици "Ниш" (осем къщи с дворчета) и "Цар Михаил Шишман" (двайсетина къщи с дворчета) в източното подножие на Джендем тепе от годините, когато бащите ни наливаха основите на всичко, построено у нас след Втората световна война, та чак до разрухата на онази България с нейните девет милиона жители, от която все не успяваме или не искаме, или не можем да се отречем – независимо от всички заклинания в омраза; вероятно заради детството ни, което внуците или внуците на нашите деца, едва ли ще разберат. Бел.м., tisss.