ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (544.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (544.)  

  11.05.2006. 

РЕНИ

Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.

Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:

"Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам".

Блясва иззад очилата българикът* строг –
бъркат му се времената в тъпия урок.

Грее на чина си Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван.

Що пък да не я целува? Нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям!

Мае се горката Рени: ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме тоя влюбен до уши.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 11 apr. 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (543.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (543.)  

  Хенри, нещата като че ли наистина нямат значение: останалото е просто нищожно количество болка и пулсиращи пишещи пръсти. – Чарлз Буковски (1920-1994)*

  14.06.2008. 

ИСТИНАТА ВИНАГИ ИЗЛИЗА НАЯВЕ 

– Когато снощи те потърсих, Лили,
оказа се, че няма те у вас.
– Ах, боже мой, къде ли пак съм била!
Да, спомних си, бях у съседа Спас.
 
– То беше доста късно. Казвам, късно.
На гости през нощта кой ходи, кой!?
– Ех, ти с туй подсъзнание тъй мръсно
на кръст ме разпна. Ама че герой!
 
– Не, питам само. Търсих те за нещо,
което ме измъчва тия дни.
– Кажи, защо ме гледаш тъй горещо,
че плувнах цяла в ледени вълни.
 
– За пръстенче дойдох да взема мяра,
че при златаря щях да мина пак.
– Това ли било, как ме изненада!
Че бива ли да шеташ в тоя мрак?
 
И прекосил си тез дълбоки преспи,
през сто баири стръмни бил си път?!
– Как тъй защо, нима не се досещаш,
за нас дори и бабите мълвят.
 
– Да бъбрят, само глупости мърморят!
Щом пукне пролет, твоя ще съм аз.
Почакай месец-два, че и отгоре
и подтисни проклетата си страст.
 
– Подтискам я, ала защо да крия,
отлагаме тъй дълго оня миг,
когато с вино и шише ракия
у вас ще вляза като скъп жених.
 
– Ще дойдеш, ех! Мерак набрал си множко,
наградата тепърва предстои...
– Да, миличка. Мечтая цели нощи
и пред очите вечно си ми ти.
 
Дойдох, а тебе никаква те няма,
сега от Спас ли да ревнувам аз?!
– Това ли било? Ай, каква ли драма
у тебе е избухнала тогаз!
 
Той болен е. Умира и се гърчи,
тъй побелял, нещастен и проклет.
Наложи се да го повивам в кърпи
и във чаршафи, мокрени с оцет.
 
Да знаеш, снощи даже не съм спала
и молих се за грешната душа.
Не мигнах, мили, пуста опустяла,
та в сетния му час да го теша.
 
– Тешила си го, виждам, вече зная:
по гушката ти морави петна
показват ми, че винаги накрая
наяве Истината е една.
 
– Не ми ли вярваш? Той сега умира,
душа бере, на път за Оня свят.
– Е да, затуй със вино и ракия
почерпи ме, като да съм му брат.
 
И песни пя, и свири на китара,
с момците се надборваше дори,
та даже и кръчмарката ни стара
прокле го в ада вечно да гори.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 10 apr. 2021

–––

* Вж. http://www.forum.buntarite.com/viewtopic.php?t=317 Бел.м., tisss.

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (542.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (542.)  

  Тогава тя му каза онези неща, които всички вече така или иначе знаеха, а той се качи в колата, запали я и отиде за риба, и хвана онази настинка, която успя да го довърши. Тогава тя даде интервю в някакъв местен вестник колко велик поет бил той. – Чарлз Буковски (1920-1994)*

  22.10.2009. 

ПОСВЕЩЕНИЕ В РИЦАРСТВО

Който да те притежава,

стига ми, че теб те има,

щастие – че си такава

жизнена, неповторима. 

Цветето ли да откъсна?!

"Не обичам смърт във ваза",

преди сто години късо

Михаил Б. ми го каза.  

Тръгна си от нас Поетът**,

сякаш нямало го тука,

а от алчност духом слепи 

 стъпват по цветя от скука. 

Рицари, мъже, пройдохи,

кавалери на честта и жеста,

не любовница ще дойде

а Смъртта без предизвестие.

 Ще приседне, ще се вгледа,

мъдра, тъжна, непозната

и подгонени в безреда

ще ни прати в Небесата.***

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 10 apr. 2021

–––

* Вж. http://www.forum.buntarite.com/viewtopic.php?t=317

** Имах особена духовна връзка; пред сестра си Петя ме нарече "духовен брат". Михаил Берберов (1934-1988), родом от Стара Загора, издъхнал около три след полунощ на 7 август, рождения ми ден. Без да знам защо, онази нощ не мигнах, а от жена му Антоанета сутринта около девет часа по телефона научавам, че си отишъл. Негов е лафът: "Не обичам красива смърт във ваза". 

*** Ванга пред близки, докато варели компот на двора и нещо прошумоляло в клоните на дървото над тях, рекла, че тъкмо прошумоляла Смъртта, която й се представила като красива млада жена. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (541.)  

  Плътта покрива костите, понякога слагат ум там, а понякога и душа, а жените чупят вази о стените, а мъжете пият толкова яко и никой не открива човека, но продължава да търси, пълзейки във и от леглата. Плът покрива костите, ала плътта търси повече плът и нямаш шанс за едничката ти съдба, никой никога не открива човека, градските сметища се пълнят, лудниците се пълнят, гробищата се пълнят; нищо друго не се запълва. – Чарлз Буковски (1920-1994)*

  23.10.2012. 

ДЪЖДОВНА НОЩ И КОФТИ ВЯТЪР

В дъждовна вечер с кофти вятър,
с активност гръмотевична
 чух, някой драще по вратата
и слязох да го посрещна.

За моя мила изненада,
не бе ни просяк, ни клошар,
а някаква особа млада
явила ми се беше в дар. 

Сложих й нещичко да хапне –
картофено пюре, халва,
обу ми старите чорапи,
разправих й виц при това.

Прозя ми се чаровно, умно,
изригна свежа оригня,
в леглото ми сама се гътна
и спа до петък вечерта.

Ако сега ме пита някой
това ли е Принцесата,
бих каза: "Леле, мили братко,
не знам, но трябва да е тя.

Не знам беднячка ли е или
е с благородно потекло,
но с нея вече сме си мили
и лягаме в едно легло.

Сама дойде си и самичка
възможно е да отлети,
когато си разкажем всичко
и климатът се укроти".

Животът в блянове минава
и Бог го е решил добре,
но само който притежава
любима, ще ни разбере.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 9 apr. 2021

–––

* Вж. http://www.forum.buntarite.com/viewtopic.php?t=317 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (540.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (540.)  

  Винаги важните неща са очевидните неща, които никой никога не казва. – Чарлз Буковски (1920-1994)*

  29.12.2013. 

ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН 

Чат-пат налага ми се да се лъсна,
перата си и аз да подредя, 
като мъртвец от гроба си възкръснал,
 от своя дом навън да излетя. 

Какво ли има още да си кажем! 

Не се ли плашиш, че съм тъй смирен, 

издялано под тебе късче камък 

да минеш, горделивецо, по мен?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 9 apr. 2021

–––

* Вж. http://www.forum.buntarite.com/viewtopic.php?t=317 Бел.м., tisss.

  

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (539.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (539.)  

  ...образователната система казва, че всички можем да бъдем победители с дебели задници; ала не ни е казвала за живота на улицата и самоубийствата, или за ужаса на някой, който тъгува на някакво място сам, недокоснат, назаговарян, поливащ някакво растение. Хората не са добри едни с други, хората не са добри едни с други, хората не са добри едни с други; предполагам, че никога няма да са. Не моля да са, но понякога си мисля за това... – Чарлз Буковски (1920-1994)*

  10.10.2010. 

ПОРАСНАХА

Пораснаха и двете дъщерички:

едната – въглен, другата – пшеничка. 

Отлитнаха... и стаята ми няма, 

усещам, стана мно-о-ого по-голяма.

И вече няма за какво да споря, 
да се гневя, изобщо, да мърморя. 
Как всичко се оказа равно-равно, 
притихнало и някак си безславно! 

Къде останаха въздишки, врява, 
и всъщност, вече що ли ми остава, 
освен на мъничкото си балконче 
да седна като уморено слонче 

с кафенцето в ръка, с онази книга, 
за четене която все не стига 
уж времето, а ето има време 
да я чета, но нещо ми се дреме

и мисля да поспя, очи притворил, 
да се завърна в детството отново, 
когато Пловдив беше толкоз прашен, 
а пък у мен хлапакът тъй безстрашен,

че влизаше в двубои най-различни 
естествено и с жестове цинични, 
а после го пердашеха до кръв, 
но си остана пак герой и пръв, 

че никога без бой не се предаде... 
Рискуваме, нали, кога сме млади; 
а днес, уви!... тъй плаши самотата 
и няма смисъл даже суетата.

Децата – отлетели от гнездото, 
и ти ненужен виждаш се, защото 
ти липсва някогашната им врява 
и само спомените ти остават. 

Наоколо гъмжи от идиоти, 
ала това все пак ти е животът 
на българин в обречена държава, 
която и сълза не заслужава?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 8 apr. 2021

–––

* Вж. http://www.forum.buntarite.com/viewtopic.php?t=317 Бел.м., tisss.