ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (544.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (544.)  

  11.05.2006. 

РЕНИ

Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.

Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:

"Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам".

Блясва иззад очилата българикът* строг –
бъркат му се времената в тъпия урок.

Грее на чина си Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван.

Що пък да не я целува? Нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям!

Мае се горката Рени: ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме тоя влюбен до уши.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 11 apr. 2021