ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (542.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (542.)  

  Тогава тя му каза онези неща, които всички вече така или иначе знаеха, а той се качи в колата, запали я и отиде за риба, и хвана онази настинка, която успя да го довърши. Тогава тя даде интервю в някакъв местен вестник колко велик поет бил той. – Чарлз Буковски (1920-1994)*

  22.10.2009. 

ПОСВЕЩЕНИЕ В РИЦАРСТВО

Който да те притежава,

стига ми, че теб те има,

щастие – че си такава

жизнена, неповторима. 

Цветето ли да откъсна?!

"Не обичам смърт във ваза",

преди сто години късо

Михаил Б. ми го каза.  

Тръгна си от нас Поетът**,

сякаш нямало го тука,

а от алчност духом слепи 

 стъпват по цветя от скука. 

Рицари, мъже, пройдохи,

кавалери на честта и жеста,

не любовница ще дойде

а Смъртта без предизвестие.

 Ще приседне, ще се вгледа,

мъдра, тъжна, непозната

и подгонени в безреда

ще ни прати в Небесата.***

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 10 apr. 2021

–––

* Вж. http://www.forum.buntarite.com/viewtopic.php?t=317

** Имах особена духовна връзка; пред сестра си Петя ме нарече "духовен брат". Михаил Берберов (1934-1988), родом от Стара Загора, издъхнал около три след полунощ на 7 август, рождения ми ден. Без да знам защо, онази нощ не мигнах, а от жена му Антоанета сутринта около девет часа по телефона научавам, че си отишъл. Негов е лафът: "Не обичам красива смърт във ваза". 

*** Ванга пред близки, докато варели компот на двора и нещо прошумоляло в клоните на дървото над тях, рекла, че тъкмо прошумоляла Смъртта, която й се представила като красива млада жена. Бел.м., tisss.