ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (474.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (474.)

 На трийсетте прекрачил прага, преглътнах всякакъв позор. Мъдрец ли? Шапката ме стяга, че върху моя кръгозор упражни нелек надзор отец Тибо... – Из т.нар. "Голямото завещание" от 1461 г. на Франсоа Вийон (1431-1463 и следите му се губят) 

  02.01.2017. 

ЛЕЖИ В ЛЕГЛОТО МИ, ТЪРКАЛЯ СЕ

Лежи в леглото ми, търкаля се,

мърмори, че непоносим съм бил,

пред нейните приятелки представя ме

за мрачен тип, що майка би убил.

Кафе приготвям, дарове пак нося й –

кафето, манджата ми буламач били,

готов съм да лакирам даже ноктите,

с които драска ме и много ме боли.

Цветя й нося в кошница – замеря ме;

марули, моркови, вино, дори кюфтета

желала би – говори ми уверено,

и тичам да ги купя. Тъй проклета

и хубава... ужасно! О, Боже Господи,

защо наказваш ме с такава проклетия,

къде сгреших, че сякаш на карфица

съм пеперуда, жалък молец, от ония

досадници край всяка хубавица?

И няма празници за мен! От щастие 

едва ли вече мога да се отърва, 

опротивях на себе си и на приятели,

и пак не знам от нея грях по-сладък,

по-желан. А торен бръмбар ме нарича

и киска се ехидно до припадък.

Глупак ли съм, че силно я обичам? 

 Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 13 fev. 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (473.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (473.)

 На трийсетте прекрачил прага, преглътнах всякакъв позор. Мъдрец ли? Шапката ме стяга, че върху моя кръгозор упражни нелек надзор отец Тибо... – Из т.нар. "Голямото завещание" от 1461 г. на Франсоа Вийон (1431-1463 и следите му се губят) 

  07.08.1977.

БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

Автор: Франсоа Вийон (1431-1463)

Щом верен съм й аз, нима
ще кажете, че нямам ум
да любя провалената жена, 
поела по престъпен друм.
Клиенти влязат ли, без шум
търча прилежен, с вещина
поднасям сирене, вина,
платят ли, "Ах, елате пак!" –
смирен, подгъвам колена 
в бардака ни, на вас добре познат.

Позеленяла, ми крещи от яд,
ако случайно легне без пари,
тогава да си с нас е просто ад – 
колана, шала, роклята дори
прибирам и мърморя: "Разбери,
ще взема всички дрипи да продам".
А тя изсъсква: "Антихрист!" Без срам, 
кълне дори Исус, и лепвам й печат
върху устата, както аз си знам,
в бардака ни, на вас добре познат.

И тя смирява се с една пръдня,
като отровна жаба пръсва смрад,
побутва ме, но вече без сръдня, 
нарича ме: "Любовнико мой млад".
Пияни, лягаме си, глад не глад...
Бидейки бременна, на сутринта
връз мен се тръшва, и от тежестта,
усещам, вие ми се свят,
изобщо, здравето ми взима тя
в бардака ни, на вас добре познат.

Вали и вей, поне съм подслонен –
че прост съм бил, и тя е като мен,
от мен не виждам по-задоволен.
За нея съм дори на вкус и цвят
удобен като гъз към гол корем.
Не щем ний ред, нито живот почтен
в бардака ни, на вас добре познат.

Авторизиран превод: tisss*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 12 fev. 2021

–––

* Три дни преди трийсетия ми рожден ден с трактор Беларус и 4,5 тона ремарке силаж по макадама между селата Тригорци и Гурково в Добруджа край Балчик едва не загинах. Но трябва да си малко нещо луд като Франсоа Вийон, да си преживял поне частица от несретната му участ и кървавите драми, за да се влюбиш яко в живота като в жена, без която не можеш. Снимката е правена от любимото момиче в една студентска квартира на третия етаж, където се срещахме нелегално. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (472.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (472.)

  Който не е виждал влюбена жена, не може да каже какво е жената. – Йохан В. Гьоте (1749-1832) 

  26.08.2007.

ПОСЛАНИЕ ДО РОГОНОСЕЦ 

В памет на Нина от бащиния ми род*

Ах, господине, страшно съжалявам,

изпълнена до болка със смирение,

понеже сте тъй горд и най-прославен,

а честността ви пример е за мене 

и може би понеже няма друга,

която истината да ви каже,

пред наглостта на вашата съпруга,

която не ви заслужава даже, 

реших чистосърдечно да опиша

какви ги върши, по кого тя страда,

кого преследва, по кого въздиша,

с кого си ляга глупава и млада. 

Поне да беше малко по-дискретна

и онзи мъж да бе човек достоен,

а то съвсем разбуниха градчето

с един пройдоха... Знаете го кой е. 

Та той ви е прислуга, господине –

мизерникът, нает да копа двора,

а сей и рови в нейната градинка,

и фука се на всичкото отгоре. 

По къра често весела, честита

тя с него цели дни се размотава,

а пък на вас единствено разчита

  добре ошмулената ни държава.  

От този пропищял е орталъкът

и трима рогоносци него дебнат,

че благоверните им се топят от мъка,

обречени да страдат без надежда. 

И аз една от тях бях, господине,

подгонена от мъката коварна,

че плюх на своя дом и честно име

и до насита любих се край Варна. 

По плажовете весело играхме, 

лудяхме голи, любихме се много,

търкаляхме се и щастливи бяхме

като деца, обичани от бога. 

Ала за любовта все пак се плаща,

и върнала се кротка при мъжа си,

кинжала вземам и намятам плаща

да ви уведомя, макар и късно.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited 12 fev. 2021

___
* Този опус е по действителна история. Един предиобед у дома се появи моята братовчедка Нина, готината Нина (1942-1980)... и от вратата ми казва: "Вади пишещата машинка да натракаме писъмце до един ръб, на когото жена му ми отне любовника". Нинче, моля, ако ме виждаш от Отвъдното, да ми простиш, но много те харесвах заради неизчерпаемия оптимизъм и дяволитост. Непредвидими сте жените, мила. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (471.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (471.)

    – Каква е разликата между спамаджията, драскача, плямпалото, словоблудстващия и нормално пишещите?* 

  – Разликата ли? По какво да го открием?! Че се подвизава в Интернет с трийсетина мъжки и женски имена от Ангел Грънчаров, Иван Ангелов, talkinghead, terro_22, evros (с аватар ухиления г-н Иван Костов), АngelPotter, nocapitalism, protossgbg, nightmare, Живка Георгиева, Живко Георгиев, philopsy, Dogenius и пр., та до Humanus (с аватарче образа на древноелинския философ Сократ).**

 24.07.2011.

ВОРОВСКАЯ ЖИЗНЬ МАРУСЯ КЛИМОВА

 До рожба на Ленинградската школа за демагози!

  Всеки ден тук се случват милион чудеса;
казваш: животът бил пошлост и скука,
а тревата се буди в сълзи от роса
и дъждът нещо пак си говори с капчука.

В изоставени угари троскот расте,
ала двамата с тебе живи сме още;
всеки възрастен всъщност е малко дете
и не мисля, че всички са толкова лоши.

С теб ние двама сме косена трева,
но всъщност светът е вселена безкрайна:
ще ни хапе пак злото, и какво от това,
щом имаме своята мъничка тайна!

Тя е жилава колкото… колкото Любовта,
и макар да е само синапено зърно,
с надежда ще чакам просто така –

да дойдеш с малко нежност загърната.***

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

 

Plovdiv, edited 11 fev. 2021

______
* http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/1794697/page/0/vc/1 и http://angeligdb.wordpress.com/2007/06/13/55-11/  

** Лъжецът Ангел Грънчаров, вж. и http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/1630233/page/0/fpart/all/vc/1
*** Pehlyova Sonya: – Нежно... 

George C. Boyadzhiev: – Да, бе, нежно! Ако разгледаш картинката на човека с каскета и чуеш клипчето към текста, друго ще откриеш отвъд привидната нежност. Посвещението към бивш университетски доносник и от години платен трол в Интернет коренно променя първоначалния смисъл на наглед любовното послание. (Из facebook). Бел.м., tisss. 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (470.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (470.)

   Щастието в брака изцяло е въпрос на случайност. – Джейн Остин (1775-1817)*

   23.10.2012. 

НЯМА ПО-ХУБАВО ОТ ВНЕЗАПНИЯ ДАР

Дъждовна нощ и бурен вятър
с активност гръмотевична,
а някой драще по вратата
и слязох да го посрещна.

За мила моя изненада,
не бе роднина, ни клошар,
а някаква особа млада,
явила ми се като дар. 

Сложих й нещичко да хапне –
картофено пюре, халва,
обу ми старите чорапи,
хем с чаша вино при това.

Прозя ми се чаровно, умно,
изригна свежа оригня;
в леглото ми сама се гътна
и спа до петък вечерта.

Ако сега ме пита някой
това ли е Принцесата,
ще му отвърна: Леле, братко,
не знам, но трябва да е тя,

не знам глупачка ли е или
с аристократско потекло,
но с нея вече сме си мили
и лягаме в едно легло.

Сама дойде си и самичка
навярно и ще отлети,
когато си разкажем всичко
и бурята се укроти.

Животът в блянове минава,
нечакан дар е най-добре –
но само който притежава
любима, ще ме разбере.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 10 fev. 2021

–––

* Джейн Остин (1775-1817).

 По Коледа 1795 г. Джейн се запознава, танцува и вероятно се влюбва в Томас Лефрой. Томас обаче заминава през януари 1796 г. да учи право и двамата никога повече не се виждат. Самюъл Блакол – аспирант в Еманюел Колидж в Кеймбридж и приятел на Ан Лефрой, проявявал сериозен интерес към Джейн през 1797 г. А според семейната история, Джейн се влюбва в млад свещеник по време на лятна почивка в Сидмът през 1801 г. Сестра й Касандра одобрявала кандидат-жениха, но той взел, че внезапно умрял няколко месеца по-късно, преди да се види пак с горката Джейн. Тя все пак получава единственото предложение за брак от Харис Биг-Уитър, брат на приятелките й Алития, Елизабет и Катрин Биг, докато им гостувала през декември на 1802 г. Остин приема, ама на следващия ден, като поразмислила здраво, отказала предложението. Предполага се, че през 1805 г. все пак получава предложение и от Едуард Бриджес, шурей на брат й Едуард, но и тази версия хич не е за вярване, като се знае колко взискателна и интелигентна била готината Джейн. Джейн е обучавана вкъщи от баща си и по-големите си братя и се самоусъвършенства яко чрез четене на книжки. Чиракуването й като автор почва още в девическите й години и продължава докъм 35-ата  й година. През този период завършва три романа и започва четвърти. Това са първите варианти на "Разум и чувства", "Гордост и предразсъдъци", "Абатството Нортангър", част от "Сем. Уотсън". Между 1811 до 1815 г. тя постига големи успехи с публикуването на романите "Разум и чувства" (1811), "Гордост и предразсъдъци" (1813), "Менсфийлд парк" (1814) и "Ема" (1815). Пише и други две творби – романите "Абатството Нортангър" (отначало завършен през 1798-1799, обаче по-късно преработен) и "Доводите на разума", публикувани след смъртта й през 1817 г.; и започва трети ръкопис, впоследствие озаглавен "Сандитън", само че умира, преди да го завърши. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (469.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (469.)

   

  23.07.1998. ГОЛЕМИ РЪЖДИВИ КРИВИ ГВОЗДЕИ

  Американската нация (САЩ) има за кумир успешния живот на беден авто-механик*, сам издигнал се до собственик на автомобилостроителна компания. Българската ни нация има за мерна единица себеотрицанието и организаторската подмолна дейност на сирак, минал при вуйчо си през школата на дяконството и приключил жизнения си път на бесилката**. Примерите и сравнението – както всички примери и сравнения, са пресилени, но понеже сме се назорили да следваме североамериканския, а и въобще, западния модел на успеха, редно е да поразгледаме какви сме ние и какви са те, та и какви са шансовете ни с тези прословути напоследък Западни духовни ценности.

  По нрав повече сме предразположени (или повлияни) като че от духовното, каквото подсказват и поговорките ни "Кратуната му строши, хатъра му недей!", "На гол тумбак чифте пищови", "Гладни лягат, курназ стават" – все пищни и смехотворни изражения на нашето залягане над онова невидимо, което идва от вътрешната ни независимост спрямо каквито и да било задръжки, ограничения, правила. Кажи му на българина да не минава отнейде си, понеже е опасно или забранено, и той ще прецапа точно оттам! Ако някой наруши закона, първата ни мисъл е: Бре-ей, че храбрец! И това незачитане на нормата, този краен индивидуализъм вероятно се коренят нейде там, в мъглата на далечното – пък защо не и на близкото, минало, когато за да оцелее, този човек е бил длъжен да се вслушва единствено в своя личен инстинкт за самосъхранение. Никога никой властник у нас не се е грижил за него; властта го изнудва по най-зъл начин, все му е натискала лицето в калта и му е гърмяла в ушите: Ти си роб, ти си добитък, ти си презиран, именно защото си българин! А щом малко от малко се е замогвал, спускали се отгоре му като вълци да го бастисат и съблекат, да съдерат и кожата му от гърба.

  Затова и българинът – колкото и доверчив да е! – знае, законите се правят от онези, които желаят просто да те ограбят, но не да ти бъдат в услуга. Огледайте изтеклите в небитието дотук сто – сто и двайсет години и си отговорете сами: имаме ли едно цяло десетилетие точно Българската държавна администрация да не е била най-жестокият душманин за простосмъртния българин и стопанин, та именно тя да не му е връзвала ръцете и нозете, залъците му да не е брояла или пресмятала, че да му остави колкото да не пукне от глад?! Дали това ще е ангария или непосилни данъци и лихви, дали ще е слугуване или поставяне на националния Български интерес в услуга на чужденци, нашият човек поглежда с подозрение и скрита съпротива към духовните натрапници. Значи, без да сме кой знае колко ревниви към Източното православие като житейска философия, усвоили сме, по-скоро приспособили сме Вярата към Бога в увереност, че Богът е вътре в нас и следователно "Господ е българин", т.е. – не в законите, не в правилата, а именно у всекиго от нас. Или го имаш, или го нямаш, чиста работа!

  Ама пък напоследък, чувам, тази фраза, произнесена за пръв път от един футболен коментатор, една гумена кратуна (Николай Колев-Мичмана... с всичкото уважение към личността му), с не по-малка увереност я ритмуват и по комшийските дворове. И ехти над Полуострова ни нестройният хор на балканджиите: "Господ е сърбин!", "Господ е македонец!", "Господ е румънец!", "Господ е грък!", "Господ е албанец!" Понеже тук – на Балканите, открай време се е живяло в мизерия и открай време т.нар. Велики сили са играли своя дяволски кървав покер за наша сметка и на наш гръб, какво му остава на нашия човек освен да се изскубва из материалната своя нищета като онзи дяволит немски барон Мюнхаузен, изтеглил се за косите си барабар с коня си от тресавището!

  Протестантството – един от трите кита, върху които се основава духовният живот у янките, учи вярващия да се стреми към материално изражение на успехите. "Като си умен, защо си беден?!" – реторично възклицава янкито. Върви му обяснявай, ако си нямаш работа, че може да си бедняк, именно защото си умен – т.е. човек, който живее мъдро, уравновесено и не ламти за повече, отколкото му е нужно да е щастлив. 

  За средностатистическия западен гражданин случващото се в този занемарен ъгъл на Европа вероятно изглежда както Света отвъд огледалото на Алиса, където всичко положително е с краката нагоре и печели успехи единствено нравствено осакатеното, отрицанието на уравновесения живот, изречено с едничка наша кодова дума "напук". На възможността да си пожелае нещо належащо шопът отвръща с идиотщина, която противоречи на всякаква житейска логика: "Я не сакам мен да ми е харно, сакам да му умре на Вуте магарето!" Погледнато откъм висините на Космоса***, възможно ли е да е прав чешитът му с чешит?! Нали материалното е тленно, според Иисус! И ми иде на ум огромен надпис с четка-баданарка върху зида срещу някогашния студентски стол на софийския Висш машинно-електротехнически институт в непонятната за днешното поколение българчета паметна 1968 година и вероятно наплескан от изгладнял чешит с празен тумбак: "Ах ти, льош-льош капитализъм, колко вкусно и сладко гниеш!"

  И така, Форд срещу Левски или Рокфелер срещу бай ни Петко Рачов. Вторите двама умират, създали каквото могат, известни, на възраст, когато най-активните години са загърбени: първият – в разточително охолство, яко уважаван като един от бащите на Американската нация (и меценат, и мъдрец); другият, наш Петко от Велико Търново – "гладен, жаден, бос и гол", и както сам го кара на поплак: и поради что?! – понеже "с идеали все боравех", "все за другите залягах", е па най-подире – "зинах, та проклех"... Сигурен съм, че, ако на янкито, пък и на когото и да било западняк, посочите личната "кариера" на многострадалний бай Петко, то онзи ще ви изгледа с любопитство; ами че според манталитета му на западняк, засукал от люлката си основните постулати на религиозната версия, заложена от протестантството или от католицизма, тези свидни наши родни светци са дълбоко неслучили в личния си бизнес завалии и несретници.

  Ай сега поставете свидните за всяко българско сърце сметки (в грошове) за конци и игла (поради съдраното му сетре) или за бозата похарчена народна пара от Апостола Левски, поставете тези отчайващи грошове, викам, до астрономичните числа долари, хамерикански долари от личната банкова сметка на което и да било естрадно, модно или спортно идолче и... И какво ще открием, драги сънароднико свиден?! Че в нашите представи народната трагическа участ изковала с големи ръждиви криви гвоздеи: че в Българско да си богат означава да си хайдук, вагабонтин, мошеник, означава, че си нарушавал подло Десетте божи заповеди вкупом или поне една-едничка от тях, онази първата, която гласи: "Да си нямаш други богове освен Мене" (освен Съвестта), както повелява Иисус.

  Получава се отново някакъв парадокс – без да е фанатично, т.е. слепешката предан на християнството, нашият беден човек е повече духовен от онези, на които днес като че ли завижда заради така скъпите им материални придобивки и прищевки. Тогава от какъв зор да се префасонираме по чуждия тертип! Ами не е ли и това "криворазбрана цивилизация", не е ли удушаване на онова традиционно наше духовно ядро, бягство от самите ни корени: не-е-е, не религиозните, а нравствените ни корени по традиция?! Та вътре в себе си българското ни общество би следвало пак да изкове съвременния – българския ни, модел на Успеха. Тази задачка иска подходящи учители и образци от историческото ни минало и настояще. Всеки случай, не перекендета с девиза "Велика България!", не полуграмотни министри или позамогнали се бандюги – и не защото са противни и около тях смърди на леш, ама па кресливото ято кукери е нещо случайно и периферно; затова точно днес са ни нужни не актьори, играещи си на привързаност към Отечеството, а кръвно свързани с Българската ни участ нови стопани с морал.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 10 fev. 2021

Илюстрации:

- Пловдивският адвокат, дето ни завеща великия завет.

- Трибагреникът, който горят днес по площадите на СМ.

–––

* Хенри Форд (1863-1947) – основателят на корпорацията Форд; усъвършенствал е конвейерното производство в автомобилостроенето. Концепцията е революционна не само за индустриалните продукти, но повлиява и върху модерната култура.

** Васил Иванов Кунчев (1837-1972).

*** Другият, забравеният смисъл на тая дума е красота. Бел.м., tisss.