ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (473.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (473.)

 На трийсетте прекрачил прага, преглътнах всякакъв позор. Мъдрец ли? Шапката ме стяга, че върху моя кръгозор упражни нелек надзор отец Тибо... – Из т.нар. "Голямото завещание" от 1461 г. на Франсоа Вийон (1431-1463 и следите му се губят) 

  07.08.1977.

БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

Автор: Франсоа Вийон (1431-1463)

Щом верен съм й аз, нима
ще кажете, че нямам ум
да любя провалената жена, 
поела по престъпен друм.
Клиенти влязат ли, без шум
търча прилежен, с вещина
поднасям сирене, вина,
платят ли, "Ах, елате пак!" –
смирен, подгъвам колена 
в бардака ни, на вас добре познат.

Позеленяла, ми крещи от яд,
ако случайно легне без пари,
тогава да си с нас е просто ад – 
колана, шала, роклята дори
прибирам и мърморя: "Разбери,
ще взема всички дрипи да продам".
А тя изсъсква: "Антихрист!" Без срам, 
кълне дори Исус, и лепвам й печат
върху устата, както аз си знам,
в бардака ни, на вас добре познат.

И тя смирява се с една пръдня,
като отровна жаба пръсва смрад,
побутва ме, но вече без сръдня, 
нарича ме: "Любовнико мой млад".
Пияни, лягаме си, глад не глад...
Бидейки бременна, на сутринта
връз мен се тръшва, и от тежестта,
усещам, вие ми се свят,
изобщо, здравето ми взима тя
в бардака ни, на вас добре познат.

Вали и вей, поне съм подслонен –
че прост съм бил, и тя е като мен,
от мен не виждам по-задоволен.
За нея съм дори на вкус и цвят
удобен като гъз към гол корем.
Не щем ний ред, нито живот почтен
в бардака ни, на вас добре познат.

Авторизиран превод: tisss*

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 12 fev. 2021

–––

* Три дни преди трийсетия ми рожден ден с трактор Беларус и 4,5 тона ремарке силаж по макадама между селата Тригорци и Гурково в Добруджа край Балчик едва не загинах. Но трябва да си малко нещо луд като Франсоа Вийон, да си преживял поне частица от несретната му участ и кървавите драми, за да се влюбиш яко в живота като в жена, без която не можеш. Снимката е правена от любимото момиче в една студентска квартира на третия етаж, където се срещахме нелегално. Бел.м., tisss.