ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (470.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (470.)

   Щастието в брака изцяло е въпрос на случайност. – Джейн Остин (1775-1817)*

   23.10.2012. 

НЯМА ПО-ХУБАВО ОТ ВНЕЗАПНИЯ ДАР

Дъждовна нощ и бурен вятър
с активност гръмотевична,
а някой драще по вратата
и слязох да го посрещна.

За мила моя изненада,
не бе роднина, ни клошар,
а някаква особа млада,
явила ми се като дар. 

Сложих й нещичко да хапне –
картофено пюре, халва,
обу ми старите чорапи,
хем с чаша вино при това.

Прозя ми се чаровно, умно,
изригна свежа оригня;
в леглото ми сама се гътна
и спа до петък вечерта.

Ако сега ме пита някой
това ли е Принцесата,
ще му отвърна: Леле, братко,
не знам, но трябва да е тя,

не знам глупачка ли е или
с аристократско потекло,
но с нея вече сме си мили
и лягаме в едно легло.

Сама дойде си и самичка
навярно и ще отлети,
когато си разкажем всичко
и бурята се укроти.

Животът в блянове минава,
нечакан дар е най-добре –
но само който притежава
любима, ще ме разбере.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 10 fev. 2021

–––

* Джейн Остин (1775-1817).

 По Коледа 1795 г. Джейн се запознава, танцува и вероятно се влюбва в Томас Лефрой. Томас обаче заминава през януари 1796 г. да учи право и двамата никога повече не се виждат. Самюъл Блакол – аспирант в Еманюел Колидж в Кеймбридж и приятел на Ан Лефрой, проявявал сериозен интерес към Джейн през 1797 г. А според семейната история, Джейн се влюбва в млад свещеник по време на лятна почивка в Сидмът през 1801 г. Сестра й Касандра одобрявала кандидат-жениха, но той взел, че внезапно умрял няколко месеца по-късно, преди да се види пак с горката Джейн. Тя все пак получава единственото предложение за брак от Харис Биг-Уитър, брат на приятелките й Алития, Елизабет и Катрин Биг, докато им гостувала през декември на 1802 г. Остин приема, ама на следващия ден, като поразмислила здраво, отказала предложението. Предполага се, че през 1805 г. все пак получава предложение и от Едуард Бриджес, шурей на брат й Едуард, но и тази версия хич не е за вярване, като се знае колко взискателна и интелигентна била готината Джейн. Джейн е обучавана вкъщи от баща си и по-големите си братя и се самоусъвършенства яко чрез четене на книжки. Чиракуването й като автор почва още в девическите й години и продължава докъм 35-ата  й година. През този период завършва три романа и започва четвърти. Това са първите варианти на "Разум и чувства", "Гордост и предразсъдъци", "Абатството Нортангър", част от "Сем. Уотсън". Между 1811 до 1815 г. тя постига големи успехи с публикуването на романите "Разум и чувства" (1811), "Гордост и предразсъдъци" (1813), "Менсфийлд парк" (1814) и "Ема" (1815). Пише и други две творби – романите "Абатството Нортангър" (отначало завършен през 1798-1799, обаче по-късно преработен) и "Доводите на разума", публикувани след смъртта й през 1817 г.; и започва трети ръкопис, впоследствие озаглавен "Сандитън", само че умира, преди да го завърши. Бел.м., tisss.