УМЕНИЕТО ДА СПОРИМ КРАСИВО

УМЕНИЕТО ДА СПОРИМ КРАСИВО

Културна дискусия на 7 май, Ден на Радиото*

  
  Въпрос: – Как да узнаем, че злото триумфира и тържествува? Според някои хора светът е съвършен.10:38 ч.

Философът-психолог: – Огледайте се малко. И ще разберете защо злото и злите хора тържествуват. Вие в капсула ли живеете?12:03 ч.

 Въпрос: – Оглеждам се, и виждам щастливи хора. Заведенията и курортите са пълни с българи. Това към триумфа на злото ли спада? Злото за едни е добро, за други – обратно. Критериите за разпознаване са субективни. Въпросът е доста дълбок, нали?14:39 ч.

  Философът: – Не е вярно това, което пишете. Изказвате се, без да сте мислил(а)**. Злото, ако наистина е зло, е зло за всички. Само идиот може да смесва или да не разграничава зло от добро. Само изрод може да смята злото за добро и доброто за зло.15:27 ч.

  Въпрос: – Подходете педагогически. Така ли бихте го обяснили на децата? Трябват ясни критерии за злото. Например, чичо Гошо Склададжията, чиято фирма изнася предимно за Русия е принуден да излезе в неплатен отпуск, поради санкциите. Него му е нужен ясен критерии защо спадът на доходите му не е зло, при положение че до края на живота си не би отишъл по на изток от Каварна, а Крим – и да стане собственост на Малайзия, все му е тая. Хората различно разбират думите и затова са нужни критерии ясни, нали?15:49 ч.

  Философът: – Както и да наречете своята ограниченост (педагогически, комунистически, не знам си какво още...), другарко, тя няма да стане нещо друго освен ограниченост. Освен това примерът Ви е тъп (идеологизирате, политизирате, а това е забранено в училището). Нещата не се доказват с примери. Искат се понятия, идеи, ценности, нещо, което разбрахме, че Вие специално нямате. Самият факт, че се изказвате по въпроси, по които не сте мислила, показва, че не усещате колко много се излагате. Четете, другарко! С четене може нещичко и да разберете! Но се иска и мислене.16:17 ч.

  Въпрос: – Ужас така ли подхождате към децата, с агресия, обиди.... Страх ме е детето ми да не получи подобен отговор от учителя, ако си каже мнението. Предполагам, че всяко дете или по-чувствителен човек би се разплакал при подобен отговор от учителя си. Не е ли ужасно?16:24 ч.

  Философът: – Къде видяхте обиди ма, другарко? Вие халюцинирате ли? Вие сте фантазьорка ма, другарко. Препоръката ми да мислите за Вас е обидно нещо, тъй ли? Сега сфащате*** ли в какъв капан сама се навряхте от отвращение към мисленето? А да ме плюете и да клеветите очевидно умеете. Кога ще се освободите от злобата си ма, другарко? Лошо е да сте толкова злобна. Ето една истина, която е за всички, поняла меня теперь?16:25 ч.                                  

  Въпрос: – Вашата благост стимулира да се възползвам от услугите Ви. Още ли предлагате философско консултиране срещу заплащане?16:28 ч.

  Философът: – Хайде, сега пък ще ми се правите на хуманистка! Да не искате да кажете, че Вие самата сте детенце? Малее, ще се разрева, само че съм си забравил кърпата. Нали се разбрахме, точно мен не можете да излъжете. Пробвайте някъде другаде. В кварталния клуб на неграмотните може да впечатлите с "начетеността" си.16:29 ч.

  Въпрос: – На Кръгла маса, която толкова настойчиво предлагате, очаквате да се срещнете само с хора с Вашия манталитет ли? Какъв е смисълът от срещи, ако ще общувате само с Ваши клонинги? Добре, да не политизираме! Да речем, на т.нар. Кръгла маса, предложена от господин философа, Елена се изказва, и в отговор на това господин философът й съобщава, че е ограничена, злобна и я препраща към кварталния клуб на неграмотните. Дори да приемем за вярно, че Елена е ограничена и неграмотна, тези думи ще я наранят и тя до късно вечерта ще се разстрои от тази обида. Това зло ли е или е добро?16:49 ч.

  Наблюдател: – Озадачен съм от начина Ви на комуникация! Общувате дотолкова агресивно и шаблонно, при отсъствие на какъвто и да е конструктивен диалог, а и с каквато и да е логика. Претендирате, че знаете пълната истина за всяка ситуация и лепите обидни етикети по хора, които не са на Вашето мнение, което е потресаващо. Разочарован съм от Вас не само като представящ се за философ и психолог – нещо което е лъжа. Вие не философствате, ами се държите отблъскващо с хората срещу Вас. В края на всеки човешки път има едни отговори, на които всички трябва да си отговорим. Имате години пред себе си, бъдете жив и здрав, но моля, започнете да си отговаряте на тези въпроси отсега. Хората не са боклуци, нито мижитурки, не са страхливци; ако Вие не ги уважавате, те как да Ви уважават! Погледнете към себе си и безумното си поведение, и тогава съдете другите. Нямам намерение да влизам в спор с Вас, защото е безсмислено. Желая здраве и психично благополучие.17:18 ч.

  Въпрос: – Защо се отнасяте по този начин с хората?18:11 ч.

  Философът (към Наблюдател): – Другарко, хайде ако обичате, не ми пробутвайте гнилите си краставици! Тук аз съм краставичарят все пак! Хората с друго мислене са добре дошли, само дето при Вас такова не се забелязва. Заслепена сте от злоба към мен и ми приписвате глупавите си злобни предубеждения.20:56 ч.

  Философът: – Другарко, не проявявайте злоба, и няма да Ви възприемаме**** като злобна! Толкова е просто! Не се ли засрамвате от непресекващата си злоба към по-способния от Вас?*****21:00 ч.

  Философът: – Другарко, хем не знаете що е философия, хем сте отвратена от тия, които философстваме. Аз Ви казах, че поради тъпа и злобна емоция, която владее душата Ви, всичко възприемате криво, изопачено, превратно. Освободете се от емоцията и ще прогледнете за реалното. Вие сте си виновна. На крива ракета Космосът й пречи. А глупостите, които ми приписвате, са плод на нещастното Ви и болно злобно съзнание.21:06 ч.

  Философът: – Другарко, само с тролове се отнасям така. Заслужавате си го. Освен да ме плюете, друго не можете, нали! Кой Ви е крив? Сърдете се на себе си. 21:08 ч.

  Въпрос: – Два пъти препрочетох коментарите, и не видях някой да Ви плюе. Бихте ли дал примери, моля?22:10 ч.

  Философът: – Другарко, всяка Ваша дума е прогизнала от злоба. И от лъжа. И от лицемерие. И от подлост. И от мерзавщина. Тъй че какво ти значи някакво си там безобидно плюене?04:27 ч.

  Наблюдател: – Най-прекият гарантиран път да стане човек убеден комунист е да се запознае с "антикомунистическата и демократическата публицистика, с "философските" размишления и своеобразния стил при дискусии и представяне на аргументи от г-н Философа. А да се събуди човек русофил, стига бегъл прочит на "забавните" материалчета по темата.05:00 ч.

  Философът: – Другарко лъжкиньо, комунист и русофил не се става от четене на текстове, а се става поради личностна непълноценност и душевна извратеност. Ето, Вие сте си комунистка и русофилка, щото сте овладяна от бесовска злоба спрямо истината и свободата, а също и спрямо личностите, които – за разлика от Вас, ги обичат и са им отдадени. От само себе си се разбира, че с немислещ комунист и русофил да се води дискусия е мисия невъзможна. Знаейки това, Ви обръщам внимание само дотолкова, доколкото да Ви помогна пред всички да разкриете личностната си и душевна убогост. И го постигам доста ефективно, нали това ще признаете? Естествено, че няма да го признаете.05:27 ч.

  Наблюдател: – Що да не го призная, признавам, по-ефективно не би могло и да бъде. А при "личностна непълноценност и душевна извратеност" има ли терапия за преодоляването им... поне частично, ако е невъзможна цялостна промяна, според Вас, или нещата са безнадеждни?06:44 ч.

  Философът: – Той народът, другарко, го е казал, защо аз да го казвам! А народът е мъдър, народът никога не греши – от всяко дърво свирка не става, от всяко лайно човек не става. Личностната и душевната мизерия, чини ми се, не могат да бъдат превъзмогнати; по тази причина, както и глупостта, остават съвсем нелечими. Кант твърди, че за глупостта лекарство няма, и май е прав. Тъй че, стане ли някой комунист и русофил, то е посмъртно. Излиза, че затуй казваме, че били имали "железобетонни глави", при това пълни с петолъчки, сърпове, чукове и прочие. Но за себе си знам, че е възможен пълен душевен поврат, допускам, че от комуниста може и да произлезе човек. Първо, аз съм хуманист. Второ, дълбоко съм убеден – животът може всичко, страданието – също. Животът за човека, противно на разпространените мнения, е страдание, така или иначе. Трето, дълбок душевен и личностен поврат е възможен само въз основа на свободата. Та ако се направи някак комунистическият изрод по някакъв начин да обикне свободата, то въз основа на свободата е възможно той да преживее такъв душевен поврат, че да стане човек в истинския смисъл на думата. Може, ама това е така трудно, че сякаш е невъзможно. По тази причина аз лично смятам, че възпитанието чрез философия е способно да породи такъв дълбок поврат към доброто. Гаранции няма, рецепти – също. Тук нещата не могат да се планират и да се правят напълно съзнателно. Има ирационални решаващи моменти. Темата е интересна. Тъй че, другарко, имате заслуга за поставянето й. За което Ви благодаря!11:01 ч.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019 

Plovdiv, edited by 8 maj 2019

Бележка: Ръсещият словесни бисери философ води едночасово седмично предаване по Пловдивската обществена телевизия, Господ да го пази! Не е луд, който яде зелника, а който му го дава.

–––

* Някога всяка бабичка на село и в града си имаше радиоточка, за която плащаше веднъж годишно пет лева Живкови, радиото да й бръмка денонощно. Оттогава е крилатият израз, ползван за разговор с опонент, който не приема, а само бълва денонощни истини от последна инстанция. Приятел от детските години по същия начин, например, и днес си говори с женския глас от джипиеса в колата ми, хем и бая е учуден, че онзи глас от джипиеса не се съобразява с неговите проблеми.

** Едничък случай философът-психолог да се разколебае дали питащият не е мъж. Осъзнал, че си има изключително работа с женуря, по-нататък пак ще заеме роля на напращял здравеняк в женската баня.

*** Чрез изкълчване на българските думи философът-псих. деликатно намеква на опонента (във философските му представи това няма как да не е жена), че жената-опонент е абсолютно боса по темата. 

**** Глаголът в първо лице, множествено число трябва да внуши, че философът хич не е сам, съобщава мнение на дълбоко размишляващи люде по света, па и цитира Имануел Кант (1724-1804) какво написал. Велика работа! 
***** Изключително скромен. Бел.м., tisss.

ОПЪНАХ ТРАНСПАРАНТ ГОЛЯМ

ОПЪНАХ ТРАНСПАРАНТ ГОЛЯМ

Опънах транспарант голям

върху строящия се блок:

"Любима Ани, тъй съм сам

без твоя чар и ум дълбок!"

Насрещу нейния балкон

рискувах си живота аз,

придвижвайки се лазешком

до най-високия перваз.

"О Ани, в моя тъжен ден

едничко слънце, обич, страст,

ще се омъжиш ли за мен,

че много те обичам аз?"

Уви, дали не ме разбра

или комшиите й зли

на подбив като на ура

коварно взели я, дали?

С дъжд есемеси ме заля –

"Глупак! Наивен жалък тип,

не знаех, че си тра-ла-ла,

но Господ нека ти прости".

Сега свещички паля сам

и попа с хладен взор следя,

от мен неверник по-голям

не се е раждал на света.* 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 8 maj 2019

–––

* ...Дал обет преди години, когато направил жест към приятелката си; тя обаче не само не оценила жеста, но и изоставила влюбения. За да я омилостиви, той закачил на строежа срещу балкона й огромен афиш "Ани, обичам те, върни се!" Шашнатата Ани, когато осъзнала, че посланието е към нея, му пратила гневен есемес: "Върви на майната си, всичко свърши".
https://www.burgas24.bg/novini/interesno/SMS-Vurvi-na-mainata-si-vsichko-svurshi-ot-golyamata-lyubov-na-Hekimyan-go-sukrushi-867537

И СВЪРШВА НЯКОЙ ДЕН

И СВЪРШВА

НЯКОЙ ДЕН

И свършва някой ден Доброто царство
на най-красивите илюзии –
реките спират да текат, застиват,
прохладният ветрец е като камък,
нощта се сгромолясва върху теб.

Какво ще правиш тук с това сърце –
до снощи беше риба, цвете, птица,
днес стаята ти е каюта
в бездната на космоса от самота.

Дочуваш през втвърденото пространство
сигналите на няколко приятелски сърца
как лекичко подраскват по скафандъра
и странно – със какво ги изкушаваш,
дали с това, че си материя оголена,
една кървяща и нарастваща любов?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 22 noe. 2001 – edited by 7 maj 2019

СЕКСУАЛНОТО ПРИВЛИЧАНЕ И ПИСАНЕТО (2.)

СЕКСУАЛНОТО ПРИВЛИЧАНЕ И ПИСАНЕТО (2.)

  27.07.2005. 

  Сънувах сексуална история с момиче и тъкмо посягам да си я запиша заради лепнещата печал, която ми напомня в каква зависимост бях изпаднал преди години от някогашната ми съпруга. Същото същество, обслужващо се с мъжете, и заради това изкушаващо ме да го покоря духом. В съня си преследван от амбиции, се превърнах в жертва на хитрата ловджийка. Тези ловуващи хищници сред жените ни привличат с чара на сексуалното, което за мъжа е предизвикателство. Оплитат го в мрежите си като насекомо тези симпатични ловки паячета. Любовната страст не е хармония и смиреност! Бих я оприличил на буйство като след препиване, когато разумът вече не те възпира, и уравновесеният уж мъж започва да се държи като пале, лаком, търсещ да сучи. Не бих си позволил да преследвам момичето-самка. 

Преследваш ли я, бяга; не я преследвай ти.
Почакай, не плаши я – сама ще долети

съм писал в текста "Жена" преди доста години. Сексуалното привличане от не-любовта е сражение между два типа воля – женската и мъжката. Жената залага капани и препятствия, да се увери, че самецът заслужава да легне да го допусне до себе си, да го приеме за водач и едва тогава да му се подчини. Но това подчинение е изискващо; когато мъжът престане вече да носи ново, да създава онова бурно неспокойствие у нея, което е именно великата тръпка на любовта, тя го изоставя и обръща очи към някой друг*. Женската изневяра е наказание за мъжката ни леност, духовна инертност и безкрило еднообразие у партньора-съпруг или любовник.

  Та от снощния сън се измъкнах като беглец от вражески плен; и сега хем ми е тъжно, че потурчих**, че унищожих аромата на изкушението, хем ми е ведро, че не залитнах – екзотично съчетание от две оспорващи се настроения! Ето повод да включа и цикъла от дузина газели*** от по шест двустишия всяка, по същата тема за "Порто Фино". Тъй личният живот насочва и чрез сънища как да си пишем книгите.

   * * *
  Вчера по обяд, като тръгвах за училищно дежурство (петчасово следобедно безделие в очакване някой да подаде някакви документи и да ги отбележа във входящия дневник), гледам – събрали се съседите от жилищния блок, а под козирката на съседния вход – подпрян капакът на ковчег. На 59 години си отишъл Ванчо Локото, един от компанията картоиграчи, смукачи на бира и домашна ракия пред тава с нарязана от жениците им салатка в късните летни вечери. И ме жегва: какво у тези мъже ме дразни. Бях ги кръстил "Компанията на осъдените на смърт", защото май нямат повече мечти; отдадени на леност, духом се предали, отпуснали се, та и жените май вече не ги изкушават освен като обект на циничните вицове и лакърдии за знойни невести.

  Покрай тях, въпреки тях, жените им раждали и раждат дечурлига, отглеждат ги, възпитават ги, облицоват с уют семейното гнездо, а мъжете блъскат ли, блъскат картите белот.

  28.07.2005. 

  Току-що по телефона от готината секретарка на местния лидер на "Подкрепа" чувам, че някой си Филип – не запомних фамилията, от управата на синдиката рекъл: "Приятел ми е Т.Ч., не вярвам да има такова нещо, Т.Ч. е изключително етичен". Натъртил на "изключително етичен". Ега си! Ако е вярно, ще да съм в сериозна грешка. Като се погледнах през очите на Филип, реших: ами че да, за трепане съм, щом съсипвам имиджа на хубавия човек.

  – Търся го Т.Ч. непрекъснато тези дни на всички телефони, които си ми дал (говори ми на "ти"), но не го открих. Сигурен ли си, че този номер не е фалшив?

  – Да.

  – Добре де – чувам гласеца на хубавата Вили, – приятелят му Филип обеща да му предаде да дойде да говорят с шефа. Филип ми даде и още един телефонен номер да потърся Т.Ч., но и от този номер не успях да се свържа. Ако успееш да откриеш Т.Ч., обади ми се аз да говоря с него!

  Питам защо не са възложили на юристите в синдиката да задвижат нещата, защо тя трябва да гони по петите вятъра, да гони Михаля, и тя рече:

  – Началникът иска първо да се види с Т.Ч., да разговарят тук и работите с книгата ти ще се оправят.

  Филип категорично изключвал вероятността Т.Ч. да е постъпвал неетично и шефът на областната управа на "Подкрепа" се е вслушал в мнението му; така виждам нещата около отпечатването на ръкописа в този момент. А юристите на "Подкрепа" са претрупани с дела и съдебни преписки, но да не се притеснявам – успокоява ме секретарката, отпускарският период не важи за тях, и завършва приятелски:

  – В едно съдебно дело можеш да разчиташ, "Подкрепа" не си оставя хората!

  – Да – отвръщам, – в заявлението ми до "Подкрепа" на половин страничка съм писал какво предлагам. А че никой не отговарял на онзи телефон, едва ли е вярно, понеже печатницата на Т.Ч. е в двора на селската му къща в Рогош и там винаги има хора, майка му на Т.Ч., двамата му сина, жена му. Самия Т.Ч. го виждали да се мотае из пловдивските кръчми, по мероприятия на пловдивските писатели: празненства, помени, чествания, нови книги издадени.

  Брей, ами че Т.Ч. – цял Джин гиби, Демонът на Империята се явява, както писал дядо Вазов: "покаже се, скрий се без знак и без след"...**** Щом могъщ синдикат в онези години, като "Подкрепа", не може да се справи с простата задача дори да го открие, какво да сторя с моите посредствени усилия на простосмъртен българин! 

  ПОСЛЕСЛОВ: 

  Така зарязах мечтата да видя издаден в книга ръкописа "Ламски", независимо че предварително платих разходите по издаването, вкл. хонорара на печатаря, около три години оказал се кмет на Стария Пловдив. И не съжалявам, че се отказах. Както казваше по-възрастен с четвърт век някогашен приятел Чичо Кирил – връстник на баща ми: "Всички горе са навързани като свински черва един с друг, бягай от тях и не се обръщай, ако искаш да си запазиш достойнството!"

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 7 maj 2019

___
* Реших да не ползвам граматически правилното, но тромаво съчетание "към някого другиго".
** Дотам в генетичния код на разговорния български език е любовта към турското, че с "потурчвам" метафорично бележим съсипване. Потурчил ще рече: вече не е мое и вината е у мен, не в турчина.
*** Римувани и ритмувани, музикално звучащи двустишия.
**** Вазов, из "Епопея на забравените. Левски", пасаж като за случая:
"Той беше невидим, фантом или сянка,
озове се в черква, мерне се в седянка,
покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет",
тук употребен в ироничен план. Бел.м., tisss. 

СЕКСУАЛНОТО ПРИВЛИЧАНЕ И ПИСАНЕТО (1.)

СЕКСУАЛНОТО ПРИВЛИЧАНЕ И ПИСАНЕТО (1.)

  16.07.2005. 

  Всяко нещо си има период на узряване, а мечтата ми за книга продължава да зрее. Топи се животът ми и не съм сигурен, че такава мечта изобщо заслужава толкова усилия, търпение, смирение. Всичко останало пренебрегнах – любов, кариера, свое семейство, и защо ми е тази книга?! Позачетох се в стиховете на Жак Превер (1900-1977) и ме порази пак онази вакханалия на словото, което просто диша, вълнува се, руши каноните на класическата форма на стиха и вае изящен образ на неподкупната човешка душа именно чрез детайли, които често не забелязваме.

  Голяма школа е Превер, точно противоположното на строгостта във формата у неговия връстник Ърнест Хемингуей (1899-1961). Разточителен и жизнелюбив като горещ фонтан – първият; сдържан, самовлюбен, но и човеколюбив – вторият. Тези като Превер живеят по-дълго и умират най-обикновено от естествена смърт, докато перфекционистите на формата понякога се самоубиват драматично показно с ловна пушка... именно на 3 юли, ден преди Националния празник на своето Отечество.

  20.07.2005. 

  Постоях на верандата с изглед на юг, към Родопите. Поне половин час се любувах на пищната зеленина и на утринния бриз с дъх на свежест. Цветята ми цъфтят като полудели в артистична безреда. Листа си нямат толкова колкото китки. Полях ги и отидох да седна на северното балконче току сред клоните на липата, да погледам изгрева на слънцето – изгревът, това чудесно космическо събитие, което, унесени в делничната врява и сивота, преставаме да забелязваме, щом почнем да удушаваме с две ръце детето у себе си. 

  Липата откъм кухнята се извишила на метър-два над парапета, а мушкатата в бяло и ярко червено направо греят. Сварих си силно кафенце, отпивам по глътка, мисля си: Така подреден, така щедър си, Живот; да не се пречкат неприятните хора, доста повече да съм постигнал. Сестра ми ме ограби. Двама, дето ги имах за приятели, ме измамиха. Виждам как почти всеки наоколо, получил и най-малко власт и влияние, съсипва всяко нещо, което успее да докопа. И кърви в космичното* ми утринно небе тревожният въпрос: Какво постигнаха всички тези побъркани егоисти, по-щастливи ли станаха?

  Може би така, като ми се съпротивява мечтата, като ми попречиха и пречат да я осъществя, се утвърждава у мен, тропа с краче, присвила устни, с пламтящи очета ме гледа. Живея като монах-отшелник напоследък. Само кандило и икона липсват! Опипвам, оглеждам внимателно подробностите наоколо и пак ми е хубаво, макар без усещането на тръпката по жена.

  * * *
  Жените са чувствителни същества, зависими от биологичния си часовник, който им диктува кога да си потърсят мъж, кога (и дали!) да си раждат децата, да чезнат по рожбите, да се състаряват, подреждайки уютен дом и вещи за семейството си, в плен на Времето, което при момичетата по-бързо лети. Мъжете, стигнали висини, в повечето случаи са самотници. Богочовекът Исус, ап. Павел и останалите апостоли, Васил Левски, Карол Войтила – поминалият се наскоро римски папа, ала и изчадия, като Сталин, Хитлер и пр., са самотници в личния си живот. Това закономерност ли е? Все същият хлапак съм в отношението към момичетата; само дето по-дълбоко у себе си подтиснах изкусителната страст към галенето, прегръдките и целувките. От време на време изпитвам потребност да галя и прегръщам, да милвам по косите и кожата жена, но все повече се убеждавам: самотата е обичайно състояние на духа.

  Гледам жени как ловуват и си мисля: Леле, колко са зависими от материалното и как силно ги привлича лъскавото, успехите у мъжа! А точно с тези две неща не мога да се похваля, а и не ми е нужна такава сврака, понеже ще посегне да ме превръща в придатък на материалния си стремеж към уют и уседналост. Двете ми щерки, и те са като мен, доколкото преценявам, самостоятелни са и свободолюбиви, но не мога да си ги представя в сътрудничество с мъж, за когото би пренебрегнали женския си егоизъм.

* * *
  Вчера захванах да набирам на компютъра стихосбирката "Порто Фино". Наистина е чаровно съчетанието от Нехайство, Самоирония и Печал, което излъчват текстове като "Парашутист", "Герберът", "Рогата". Подтекстът – нещата от живота не бива да се вземат твърде насериозно, всички сме мимолетни, ефимерни, преходни на този свят; всичко е търсене на хармония чрез рушене на установени граници и забрани. Текстовете в сборника "Порто Фино" наподобяват грубо издялан монолит, от чиято сърцевина би трябвало да струи човечност, нежна представа за едрите неща, като стойност в съзнанието и душата. Подхода заимствам от Превер, но с разликата, че Превер е по-сантиментално-патетичен. "Дето двама се обичат, на тяхна страна съм, аз съм с тях" (предадено по смисъл**) лирическият ми двойник или моят резоньор не би изрекъл така категорично, защото е повече отдалечен и по-ехиден, струва ми се. Но дистанцията е нужна, за да се оставят героите самостоятелни, автономни в чудатата си логика. 

  Това, както при Превер, гражданин на Париж и Франция на мислещите тръстики с добро самочувствие, са сюжетни текстове, при всичката условност на понятието сюжет в случая, случката – като въздействаща атмосфера, е оставена да говори без авторска намеса. Макар тук-там да се изкушавам и да хващам бика за рогата. В тази показност на нехайството към рима и ритъм има и вслушване в сърдечния ритъм у човека. Никой нормален не бърбори в мерена реч, нали! Нехайството обаче е само трик, заблуждаваща маневра с цел да се изкуши четящият да оспорва автора, като институция трезва, обективна подобно на Господ Бог, немилостива към драмата на своите марионетки в шоуто, наречено стихотворение. Нежността при тези неща от "Порто Фино" би трябвало да има влиятелен съмишленик именно в огрубяването и нехайството към т.нар. висок поетически слог. Такава ми е идеята за формалната страна на сборника, който продължава сам да се пише. Текстовете се натрупват, подреждат се в колонии като коралов риф и не ми остава друго освен да се дивя как пред очите ми от делничната пяна се ражда нещо красиво (поне по замисъл). 

  Следва 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 6 maj 2019

____
* В първичния смисъл на гръцката дума "коsmos" (красота).
** В превод на Валери Петров идеята звучи ето как в музикалното стихотворение "Барбара":
"...Спомни си, Барбара, и моля те, прости,
че без да се познаваме, говоря ти на ти –
макар за миг видени, макар и отдалече,
щом двама се обичат, на ти със тях съм вече".
Във френския оригинал стихотворението напомня ромолене на дъждовни капки по тенекиите на покрива с разнообразните или повтарящи се съчетания на сонорния звук "р". Бел.м., tisss. 

ШАНОН

ШАНОН*

Аз никога няма да видя Шанон,

с ирландци да пия ирландската бира,

понеже незнайно по кой си закон

възможно съпругът да се нервира.

И що ли да ходя в градчето Шанон,

та с тебе дори не обичаме бира,

но който разбира от бира в Шанон,

навярно чудесно ще ме разбира.

Изпукал последния глупав патрон,

стотинки из джоба дори не намирам,

пред мене изправи ли се Шанон,
ирландски юмрук ми сякаш сервира.

 Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 7 apr. 2016 – edited by 5 maj 2019

–––

* По стих на Никола Инджов (1935), бел.м., tisss.

ДЯДО МУ КОМУНИСТ, ВНУКЪТ НЕНАВИЖДАЛ КОМУНИСТИТЕ

За комунистите и техните врагове в България

ДЯДО МУ КОМУНИСТ, ВНУКЪТ НЕНАВИЖДАЛ КОМУНИСТИТЕ

…Единият ми дядо, баща на баща ми, е починал две години преди да се родя аз, тъй че за него нямам свои спомени, а знам за него само по разказите на други хора и по писаното за него в разни книги. Да, за него наистина беше писано в разни книги, предимно мемоари на разни местни комунистически величия и местни историографии; работата е там, че тоя мой дядо Владимир, или дядо Владо, Бог да го прости, е бил един от учредителите на социалдемократическата партия, тогава – БРСДП, бил е дори на Учредителния й конгрес, после дълги години е бил комунист, активно е участвал в т.нар. Септемврийско въстание, но по-късно заради влошено здраве и заради нуждата да храни семейството си (той, прочее, е бил тухлар), се е отказал от политиката, въпреки че до края си остава член на БКП). Казвам това без никакво смущение, по-нататък ще разкажа и съответната история, за да се разбере защо е така. Прочее, нека все пак да кажа нещичко, щото зевзеците тук, в Интернет, няма как, ще ме захапят като бесни кучета: "А, така значи, ти – антикомунистът, си имал дядо комунист, ясна работа!" 

  Да, дядо Владо бил за времето си природно интелигентен човек, който се увличал по модните тогава комунистически идеи, тъй да се рече. Наистина е участвал като делегат в разните му там най-първи конгреси на социалдемократите, а пък когато едната част от тях, именно т.нар. тесни социалисти, станали комунисти, и той с тях минал към комунизма. Когато идва времето на Септемврийския бунт от 1923 година, дядо ми бил в първите редици, бил комендант на Долна Баня, тоя бунт продължил ден-два-три дни, а после дошла войската и ги изпоарестувала. И ето в тази връзка има една история, която няма как, налага се да разкажа и аз тук.

  Като ги арестували "фашистите", нашите комунисти били бити колкото трябва в ареста, а пък, според писаното в ония книги, ги откарали на Черната скала в Чам-кория, за да ги бутат оттам, сиреч, да ги убиват. Историята е истинска, но тук ще кажа и нещичко, което го няма в книгите, а съм го слушал от разказите на баба ми Цвета и на баща ми, и на чичовците ми. Главният комунист, който подкокоросал долнобанци да се вдигнат на бунт в ония дни на 1923 г., бил един адвокат на име Кирил Лазаров, който в ерата на комунизма по-късно стигна до поста министър по времето на Тодор Живков. Аз лично тоя си го спомням – като дете съм го виждал, идваше огромна черна "Волга" в центъра на Долна баня и от нея слизаше някакъв огромен старец с огромни ръце. По-късно, още приживе му направиха паметник в центъра на градчето, а пък същия тоя паметник моя милост, като кмет от СДС след 1989 г., бутна навремето, в ония първи паметни години на "прехода", поради което си спечелих за вечни времена ненавистта на местните комунисти. Както и да е, сега да се върна около ония събития през 1923 г. И така, арестували местните червени бунтари, начело с Кирил Лазаров и дядо ми Владо, и ги подкарали да ги бутат от Черната скала. Малко преди да започне бутането, от Самоков пристигнал съдия, в присъствието на когото трябвало да стане екзекуцията. Види се, тогавашните "фашисти" повече зачитали законността от комунистите, които след 1944 година си убиват ей-така, един вид за кеф или от злоба, което е същото. Та съдията слязъл от файтона, и съзирайки дядо ми, рекъл:

  – Я! Владо, ти що дириш тука, бе?

  Оказало се, че съдията е родственик на дядо ми, чийто корен е от Самоков. Дядо Владо смотолевил някакво оправдание и съдията наредил да го отведат встрани от редичката осъдени, на които предстояло бутане от скалата. Да, ама дядо Владо се заопъвал, рекъл:

  – Ако не отведете и ей-тоя (посочил Кирил Лазаров), няма да мръдна оттук!

  Бил упорит; не мирясал, докато не отвели встрани и приятеля му Киро, както той го наричал. Не знам дали останалите наистина ги бутнали от скалата, сега не ми се проверява, от тая скала са бутали по онова време хора, пък и по-късно, след 1944 г., пак са бутали, тя е доста удобна за бутане на хора. Доколкото си спомням – сега не ми се прави справка в ония книги, в родната ми къща са – простили на всички, съдията наредил да ги върнат в участъка, може да са ги водили на скалата само да ги уплашат, в участъка порядъчно ги набили, а после трябвало да платят парична глоба, та да ги пуснат. Представяте ли си, пуснали ги! И тоя същия Киро Лазаров, за когото дядо ми така се застъпил, си платил най-бързо глобата и изчезнал право в болшевишка Русия; дядо ми трябвало да стои още в затвора, щото нямал пари да си плати глобата. В Русия Кирил Лазаров учил, станал голям комунист, професор по икономика, бил все до вожда Георги Димитров, а когато се върнали у нас след 1944 г., станал професор, а по едно време – и министър на финансите. Трябва да е било някъде през петдесетте години на миналия век…

POST SCRIPTUM

  В отговорите си словоохотливият внук на Дядо Владко от село Долна Баня към опонентите се обръща като към жена; жената, според неговата лична философия, явно няма как да е на нивото на "философ-психолог", сътворил хиляди страници словесна плява. Ето пример как възпитаникът на идеологическата висша школа в Ленинград общува с опонент по повод пасквил, представен като "Позив от група будни граждани на Пловдив". 

  Днес, 4 май 2019 г., за акцията на Ангел Грънчаров. взема страна млад мъж:  

  – Този позив е написан в стила на самия Грънчаров. Никакви "небезразлични граждани" няма. Има трима души. Като наследник на виден комунист, г-н Ангел Грънчаров продължава да се занимава с позиви. 13:17 ч.

  Философът-психолог от Долна Баня:

  – Скъпа тъй проницателна другарко! Колкото и да ти е тъжно, групата на небезразличните граждани нараства с всеки изминал ден. Само твърдоглавите комунисти с железобетонни глави, като Вас самата, смятате, че е важна бройката на хората, но ние – некомунистите, смятаме, че значение има само качеството на личностите, които съставляват някакво движение или група. Вие, комунистите, крещите "Много сме, силни сме", но какво, като сте много, а в същото време сте пълни боклуци, сте чисто и просто човешки отрепки, сте направо уроди, които са загубили човечността си! На второ място, ние - небезразличните граждани, мислим, говорим и пишем според истината; по тази причина на Вас специално Ви се чини, че този позив бил написан с моя стил. Този стил не е мой, той отговаря на начина, по който всеки човек би се изразявал, ако почиташе истината, ако се ръководеше от нея. Вие, комуноидите, които сте отдадени на лъжите, имате точно по тази причина тъй разнообразни стилове. Поняла теперь меня? И още нещо. Не е ли време да почнете, другарко, да се освобождавате от тиранията на злобата? Или предпочитате да си умрете от бесовска злоба? Докога ще говорите на бялото, че е черно, а на черното – че е бяло?! Нещо ново не можете ли да кажете? 13:40 ч.

  Младият мъж:

  – Господин Грънчаров, не знам дали осъзнавате защо за хора, родени след 1975 г., всичко това звучи толкова странно. Огромната пропаст между поколенията, отворила се след 1989 г., е причина за това. Разбирам чувството Ви за липса на справедливост, но не разбирам стремежа Ви да се върнете там (в училището, откъдето е бил уволнен, бел.м., tisss). Не мисля, че мнозинството от младите хора биха стигнали въобще до уволнение. Самият аз бих си намерил нова работа, ако отношенията ми с колегите се развалят, пък камо ли с началниците. Не мисля, че за младите работното място е такава ценност, и затова е странно за мен как може да хвърляте толкова нерви и финанси за нещо толкова незначително, като конкретно работно място. 14:11 ч.

  Философът-психолог:

 – Само твърдоглавите комунисти с железобетонни глави като Вас самата смятате, че е важна бройката на хората, но ние – некомунистите, смятаме, че значение има само качеството на личностите, които съставляват някакво движение или група. Вие – комунистите, крещите "Много сме, силни сме!", но какво, като сте много, а в същото време сте пълни боклуци, чисто и просто човешки отрепки, направо уроди, които са загубили човечността си? На второ място, ние - небезразличните граждани, мислим, говорим и пишем според истината; по тази причина на Вас специално Ви се чини, че този позив бил написан с моя стил. Този стил не е мой, той отговаря на начина, по който всеки човек би се изразявал – ако почиташе истината, ако се ръководеше от нея. Вие, комуноидите, които сте отдадени на лъжите, имате точно по тази причина тъй разнообразни стилове. Поняла теперь меня? Другарко, хайде ако обичате не се напъвайте да излъжете точно мен, преструвайки се на модерна и млада; нима не разбрахте, че точно мен никога не можете да излъжете? Ето, уж се правите на млада, говорите заучени учени думи за конфликта на поколенията, но това са пълни глупости. Конфликтът не е между поколенията, а между ценностите. Вие сте носителка на ценности, които животът е обрекъл на отмиране. А именно, няма как да разберете, че аз изобщо не се боря за връщането ми на работа, а за съвсем други неща, имащи чисто духовен, идеален характер. Не може някаква си там незнаеща на кой свят живее администраторка да се разпорежда с училище и да си прави каквото й скимне, да прави глупост след глупост, да съсипва училището, а пък аз да си кажа: Майната й, нека се радва на властта! – и да се махна; другарко, аз не съм мижитурка като теб. Аз съм представител на друг човешки тип, който Вие – мижитурките, просто не можете да разберете. Надявам се, сега вече можете да вникнете поне малко в същината на казуса. Успех Ви желая! Ала, дето се казва, надали е възможен – главата си не можете да си смените, нали така! 14:35 ч.

  Младият мъж:

  – Никога няма да разбера как с такава злоба трябва да пристъпва който и да е човек към мнение, което не съдържа нито обида, нито агресия. Най-хубавото е, че хората с Вашия мироглед постепенно изчезват поради смъртността на хомо сапиенс. Младите са сто пъти по-свободни поради липсата на страх да не загубят някакво жалко работно място. 14:45 ч.

    
  Внукът на дядото комунист благо отговаря:

  – Никаква злоба няма, другарко, истината е безпощадна, а аз служа само на истината. Вашите тъпи лични чувства тук нямат никакво значение. Вие просто сте извратена, и това проличава, струи от всяка Ваша дума. Ето без да се усетите, ми пожелахте смъртта - било хубаво, че ще умра. Вие, другарко, сте изрод. Вие не сте човек. Горко Ви! Ами Бог?! Нима и Него ще се опитате да излъжете? Смятате ли, че ще успеете? Имате още време да се покаете... но душа за това нямате. 14:49 ч.

 Още един автентичен пример за бъдещите поколения напористи лицемери, вж. http://humaig.blogspot.com/2011/11/blog-post_26.html

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 4 maj 2019

–––

* Авторът на този мил спомен естествено бил пратен от БКП, понеже бил отличник, а не заради дядо си комуниста Владимир, да се изучи в СССР, в Ленинграде, във висшата школа по демагогия и психология на комунизма. Днес внукът е демократ-новатор, бори се за европейски духовни ценности и твърди, че е философ-психолог и че говори само истината, заради която истина страда.
** Вж. https://aig-humanus.blogspot.com/ Бел.м., tisss.