СЕКСУАЛНОТО ПРИВЛИЧАНЕ И ПИСАНЕТО (2.)

СЕКСУАЛНОТО ПРИВЛИЧАНЕ И ПИСАНЕТО (2.)

  27.07.2005. 

  Сънувах сексуална история с момиче и тъкмо посягам да си я запиша заради лепнещата печал, която ми напомня в каква зависимост бях изпаднал преди години от някогашната ми съпруга. Същото същество, обслужващо се с мъжете, и заради това изкушаващо ме да го покоря духом. В съня си преследван от амбиции, се превърнах в жертва на хитрата ловджийка. Тези ловуващи хищници сред жените ни привличат с чара на сексуалното, което за мъжа е предизвикателство. Оплитат го в мрежите си като насекомо тези симпатични ловки паячета. Любовната страст не е хармония и смиреност! Бих я оприличил на буйство като след препиване, когато разумът вече не те възпира, и уравновесеният уж мъж започва да се държи като пале, лаком, търсещ да сучи. Не бих си позволил да преследвам момичето-самка. 

Преследваш ли я, бяга; не я преследвай ти.
Почакай, не плаши я – сама ще долети

съм писал в текста "Жена" преди доста години. Сексуалното привличане от не-любовта е сражение между два типа воля – женската и мъжката. Жената залага капани и препятствия, да се увери, че самецът заслужава да легне да го допусне до себе си, да го приеме за водач и едва тогава да му се подчини. Но това подчинение е изискващо; когато мъжът престане вече да носи ново, да създава онова бурно неспокойствие у нея, което е именно великата тръпка на любовта, тя го изоставя и обръща очи към някой друг*. Женската изневяра е наказание за мъжката ни леност, духовна инертност и безкрило еднообразие у партньора-съпруг или любовник.

  Та от снощния сън се измъкнах като беглец от вражески плен; и сега хем ми е тъжно, че потурчих**, че унищожих аромата на изкушението, хем ми е ведро, че не залитнах – екзотично съчетание от две оспорващи се настроения! Ето повод да включа и цикъла от дузина газели*** от по шест двустишия всяка, по същата тема за "Порто Фино". Тъй личният живот насочва и чрез сънища как да си пишем книгите.

   * * *
  Вчера по обяд, като тръгвах за училищно дежурство (петчасово следобедно безделие в очакване някой да подаде някакви документи и да ги отбележа във входящия дневник), гледам – събрали се съседите от жилищния блок, а под козирката на съседния вход – подпрян капакът на ковчег. На 59 години си отишъл Ванчо Локото, един от компанията картоиграчи, смукачи на бира и домашна ракия пред тава с нарязана от жениците им салатка в късните летни вечери. И ме жегва: какво у тези мъже ме дразни. Бях ги кръстил "Компанията на осъдените на смърт", защото май нямат повече мечти; отдадени на леност, духом се предали, отпуснали се, та и жените май вече не ги изкушават освен като обект на циничните вицове и лакърдии за знойни невести.

  Покрай тях, въпреки тях, жените им раждали и раждат дечурлига, отглеждат ги, възпитават ги, облицоват с уют семейното гнездо, а мъжете блъскат ли, блъскат картите белот.

  28.07.2005. 

  Току-що по телефона от готината секретарка на местния лидер на "Подкрепа" чувам, че някой си Филип – не запомних фамилията, от управата на синдиката рекъл: "Приятел ми е Т.Ч., не вярвам да има такова нещо, Т.Ч. е изключително етичен". Натъртил на "изключително етичен". Ега си! Ако е вярно, ще да съм в сериозна грешка. Като се погледнах през очите на Филип, реших: ами че да, за трепане съм, щом съсипвам имиджа на хубавия човек.

  – Търся го Т.Ч. непрекъснато тези дни на всички телефони, които си ми дал (говори ми на "ти"), но не го открих. Сигурен ли си, че този номер не е фалшив?

  – Да.

  – Добре де – чувам гласеца на хубавата Вили, – приятелят му Филип обеща да му предаде да дойде да говорят с шефа. Филип ми даде и още един телефонен номер да потърся Т.Ч., но и от този номер не успях да се свържа. Ако успееш да откриеш Т.Ч., обади ми се аз да говоря с него!

  Питам защо не са възложили на юристите в синдиката да задвижат нещата, защо тя трябва да гони по петите вятъра, да гони Михаля, и тя рече:

  – Началникът иска първо да се види с Т.Ч., да разговарят тук и работите с книгата ти ще се оправят.

  Филип категорично изключвал вероятността Т.Ч. да е постъпвал неетично и шефът на областната управа на "Подкрепа" се е вслушал в мнението му; така виждам нещата около отпечатването на ръкописа в този момент. А юристите на "Подкрепа" са претрупани с дела и съдебни преписки, но да не се притеснявам – успокоява ме секретарката, отпускарският период не важи за тях, и завършва приятелски:

  – В едно съдебно дело можеш да разчиташ, "Подкрепа" не си оставя хората!

  – Да – отвръщам, – в заявлението ми до "Подкрепа" на половин страничка съм писал какво предлагам. А че никой не отговарял на онзи телефон, едва ли е вярно, понеже печатницата на Т.Ч. е в двора на селската му къща в Рогош и там винаги има хора, майка му на Т.Ч., двамата му сина, жена му. Самия Т.Ч. го виждали да се мотае из пловдивските кръчми, по мероприятия на пловдивските писатели: празненства, помени, чествания, нови книги издадени.

  Брей, ами че Т.Ч. – цял Джин гиби, Демонът на Империята се явява, както писал дядо Вазов: "покаже се, скрий се без знак и без след"...**** Щом могъщ синдикат в онези години, като "Подкрепа", не може да се справи с простата задача дори да го открие, какво да сторя с моите посредствени усилия на простосмъртен българин! 

  ПОСЛЕСЛОВ: 

  Така зарязах мечтата да видя издаден в книга ръкописа "Ламски", независимо че предварително платих разходите по издаването, вкл. хонорара на печатаря, около три години оказал се кмет на Стария Пловдив. И не съжалявам, че се отказах. Както казваше по-възрастен с четвърт век някогашен приятел Чичо Кирил – връстник на баща ми: "Всички горе са навързани като свински черва един с друг, бягай от тях и не се обръщай, ако искаш да си запазиш достойнството!"

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 7 maj 2019

___
* Реших да не ползвам граматически правилното, но тромаво съчетание "към някого другиго".
** Дотам в генетичния код на разговорния български език е любовта към турското, че с "потурчвам" метафорично бележим съсипване. Потурчил ще рече: вече не е мое и вината е у мен, не в турчина.
*** Римувани и ритмувани, музикално звучащи двустишия.
**** Вазов, из "Епопея на забравените. Левски", пасаж като за случая:
"Той беше невидим, фантом или сянка,
озове се в черква, мерне се в седянка,
покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет",
тук употребен в ироничен план. Бел.м., tisss.