И СВЪРШВА НЯКОЙ ДЕН

И СВЪРШВА

НЯКОЙ ДЕН

И свършва някой ден Доброто царство
на най-красивите илюзии –
реките спират да текат, застиват,
прохладният ветрец е като камък,
нощта се сгромолясва върху теб.

Какво ще правиш тук с това сърце –
до снощи беше риба, цвете, птица,
днес стаята ти е каюта
в бездната на космоса от самота.

Дочуваш през втвърденото пространство
сигналите на няколко приятелски сърца
как лекичко подраскват по скафандъра
и странно – със какво ги изкушаваш,
дали с това, че си материя оголена,
една кървяща и нарастваща любов?

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 22 noe. 2001 – edited by 7 maj 2019