НАДЖМИ

НАДЖМИ

Бе русоляв Наджми, свенливият Наджми,

за турчин, мислех, трябва да е черен,

а той бе рус и луничав дори,

когато търсех си приятел верен.

Припалвахме преди да стане пет

и тръгвахме със двата беларуса:

аз – килнал нимбата на слаб поет,

а той – пред мен развял косата руса.

В онази добруджанска мараня

с две стари ремаркета из браздите

с по седем пласта бали и назад

по осем курса дневно съм отчитал.

И после в Гурково, в едно кръчме

ракия пиехме в големи чаши –

Наджми във ъгъла и насаме,

а аз естествено сред хора наши.

Тъй гласовити, сладкодумни, тез

омесени от глина добруджанци,

говореха за Българската чест,

за песни, за моми и за поганци...

О, как съм се гордеел дружно с тях,

гърди издувал съм и песни пял съм,

а после посред облаци от прах

в Тригорци се завръщахме пияни!

Три дни преди рождения ми ден

за малко с трактора да се претрепя

и "нашите" минаваха край мен,

че всеки норма гонеше нелека.

Наджми тогаз единствено дойде,

подаде ми ръка като приятел

и онова разбито ремарке

извлякохме със него от браздата.

Седяхме дълго двамата в нощта

и кротко той живота си разказа:

при мил любовник – скъпата жена,

а той – със три дечица сам наказан.

Не рече лоша дума, не прокле,

в смирението нямаше покруса...

Обгърнал го с ръка през рамене,

по-свой до днес аз друг не съм почувствал.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, ~ 2007 – edited by 9/10 mar. 2019

–––

* Туркиня врачка ми беше предсказала, че около трийсетата си година ще имам премеждие, което може да ми сложи край на живота. Текстът е по действителен случай. По средата на четирикилометровия път между Гурково и Тригорци щеше да има знак, че на онова място на 4 август, три дни преди да навърши своите трийсет се пребил някакъв млад глупак от Пловдив, дошъл да се мери с коравите добруджанци. Освен за трите хлапенца, съседът в Тригорци Наджми се грижеше и за болнавата си майка. Бел.м., tisss. 

ПОСВЕЩЕНИЯ

В чест на двама мои духовни братя – 

Мишо Берберов и Данко Кръчмаров*,

и за мой кеф 

ПРЕД ЧУДОТО НА ИЗГРЯВАЩИЯ ДЕН

Пред чудото на изгряващия ден,

ти оживяваш, приятелю, пред мен

И нищо че Смъртта те покоси,

ветрецът чувствам в твоите коси,

приятелското рамо със сърце усещам

при толкова брътвеж и тъжни срещи.

Илюзиите в нас изчезват като дим,

ала приятелят е тъй необходим,

особено когато съм разочарован –

да го усещам като жест и слово,

тъй върху рамото ми сложил длан,

към бъдното заничащ замечтан

и аз – по-малкият духовен брат,

да гледам любопитен грешния ни свят,

и аз от обич да говоря, да се смея

като самотен изпращач на кораби от кея.

ПРИБИРАМЕ СЕ

ОТ БАЛЧИК

Дванайсет километра от Балчик

сред орното разкаляно поле

край острови прораснал ечемик,

под гларуси с разперени криле

вървяхме с Данко, слънцето едва

пробиваше, ръмеше ситен дъжд

и в залезна печална синева

светкавица се стрелне неведнъж.

Блестеше мокър пресният асфалт,

говорехме за вино и жени,

за някой старец, Богу дух предал

в онези тъжни февруарски дни;

край нас нарядко гуми просвистят –

шофьор ни махне, сякаш дава знак

да ни откара чак накрай света,

заспиващ бързо в падащият мрак.

Разбира се, отказваме – вървим,

докато Гурково току пред нас

изникне из мъглата в светлинки.

Животът се стопява като фас.

БОЛИ ЛИ Я 

КОСЕНАТА ТРЕВА

Боли ли я косената трева –

нима очакваш нещо да ти каже,

вдигни очи, виж тази синева

в тъгата как ни прави снажни,

през колко стръвни зими и до днес

пренесохме товара си човешки...

Да съди който ще, но и злочест,

ще ми прости тревата всички грешки;

в ухание от нежен хлорофил,

лице в калта заровил, пак ще зная,

че на косената трева съм бил

един от синовете й докрая.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, ~ 2007 – edited by 9/10 mar. 2019

–––

* Михаил Берберов (1934-1988) и Йордан Кръчмаров (1948-1986), бел.м., tisss. 

ТАКА ПОЗНАТО

ТАКА ПОЗНАТО

Така познато е човек да пожелае
да бъде влюбен, приласкан
с прегръдка и милувки,
дори с единствен поглед мил поне;
и горкият – като не му се удава,
сълзи размазва, мрази, квака, издъно покрусен,
дано го забележи някой и го прокълне поне.

Човеко сдържан, мълчалив, угрижен, тъжен –
о, ти – изящна нежна катедрала от сърдечна болка,
от изгрева до залеза със шлейф от прахоляк
от пътищата, пеш пребродени,
и с ореол от светлина, струяща се от теб...
Къде ми се изгуби? 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 24 avg. 2013 – edited by 9 mar. 2019

ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ

ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ 

 Не, не зная защо, за каква съм роден,
а едва ли ще знаеш и ти нещо за мен,

видях те сред мрак в ореол от лъчи
и дочух в мен сякаш химн да звучи,

и дочух ангел сякаш неземен с крила
да ме мами: "Глупако, със мене ела

да усетиш по устните сладост на нар,
отново да вкусиш разкоша на цар,

който е влюбен и безмерно богат
с райската хубост на земния свят".

Не послушах, нататък сам продължих,
проблеми да нямам с този мой стих,

за да няма измама, ни греховен екстаз –
където са двама, край тях да съм аз,

и когато целува се той или тя,
да се преструвам, че хич не скърбя,

че хич ми не пука за страсти и грях,
с които дотука щастливо живях.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019



Plovdiv, 7 dec. 2013 – edited by 8/9 mar. 2019  

ОБИЧАЙ МЕ

ОБИЧАЙ МЕ

Кажи ми, теб защо ти е това изящно тяло,
което Господ дал ти е за ласки и любов,
като на теб, скъпа, посветен изцяло,
до шия да потъна отдавна съм готов?

Проклет да съм, ако те с лъжи омайвам само!
Валял бих безутешно като пороен дъжд –
по рицарски приклекнал галантно на коляно,
ала в леглото бих те любил като хъш.

Пребродил с пръсти всяка гънка и трапчинка,
покрил с горещи устни очи, уста, гърди,
като ездач бих яздил и всичко бих опитал,
букет разкошен свил бих от всичките звезди.

Тъй недостъпна, няма, ти – Вавилонска кула,
аз – странник, край оазис камилите си спрял,
от глад заклал бих с ножа последното си муле,
готов да се сбогувам с живота си без жал…

Не ме ли забелязваш? Защо се криеш в здрача 
с усмивка дяволита на сластните очи?
Нима по теб страстта ми не струва и петаче –
тук всичко ме убива, а нищо не теши! 

След хиляди години, след пролети и зими,
ще дойдат други хора: мъже, жени, народ,
и някой пак за ласки горещи ще примира,
нещастен пред всемира на твоята любов.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 9 apr. 2010 – edited by 8 mar. 2019

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (прод. 2)

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (3.)

Георги Харизанов (1978)

КВАРТАЛНИЯТ АКТИВИСТ НА ГЕРБ

  "Като активист на кварталната организация, залесявал съм Западния парк и съм боядисвал огради на детски градини" – хвали се мило с политическата си дейност любимецът на най-масовите родни телевизии Георги Харизанов (1978). Нямал бил висше образование, понеже работи адски много: копае, сее, върти четка баданарка, и решил: за какво му е диплома! Ама сбъркал, като се изфукал, че през 1998 г. учил бил в Датски колеж. "Извинявам се, какво от туй че нямам диплома, за мен говорят резултатите" – изречено скромно пред медиите. Та като стана дума за резултатите! 

  Фрагменти, огласени публично 2014 г.:

  1) Осъденият за изнудване бивш председател на Съвета на директорите на ЕАД "Напоителни системи" Г. Харизанов е с влязла в сила присъда за изнудване по чл. 213 а, ал. 1, издадена от Софийския районен съд и влязла в сила на 15 апр. 2005 г. Осъден на лишаване от свобода 2 години условно, с 3-годишен изпитателен срок и глоба 1000 лв. 

  Романтичната биография на Георги Харизанов начева още през 1997 г., когато е момък едва деветнайсетгодишен. Автомобилът му бил ударен от друга кола и той заставя онзи нещастник да се подпише, че му дължи 400 долара за щетите: такива обяснения дава 15 години по-късно. Потърпевшият обаче подава жалба за рекет, и тъй срещу Харизанов тръгва Първото му дело за престъпление от общ характер.

  2) През 2011 г. вади документ, че е реабилитиран. Сега вече се труди в Съвета на директорите на държавното предприятие "Агроводинвест". През ноември 2011 от министерството на земеделието го турят в борда на "Напоителни системи" ЕАД. Министърът не знае, че е осъждан и има висящи обвинения: за заплаха с убийство към млада жена и за кражба на 53 000 лв. от сейф на строителна фирма. Случаят...

  Бил търговски директор във фирма СТОА на арх. Дамян Стоянов и часове преди обира внесъл няколко хиляди в касата. Привлечен е като обвиняем, защото негов пръстов отпечатък откриват върху стъклената витрина в кабинета на управителя на фирмата. Според прокуратурата, Харизанов и неустановените му съучастници проникнали в помещение, където се помещавала касата на фирмата. Демонтирали облегалката на офис-стол с колелца, курдисали тежкия сейф върху стола, вързали го с кабел и лашнали стола към кенефа. Зад умивалника с оксижен рязали сейфа и го изпразнили. Чист кяр – 24 хил. лв. и 11 500 щатски долара, кой ти го дава! После влезли в друг кабинет, вече не с взлом, а с шперц. Оттам – в офиса на управителя, където има втора каса. Отключват я, без да я разбиват, и изкярили пак чиста пара близо 2 000. долара. Към 4 часа след полунощ една от "спящите принцеси" господа пазачите се събудила и отишла да пикае; не щеш ли, съглежда, пикаейки, касата на шефа си в кенефа: Абе, кво прай тоз железен сандък тук! – рекъл си. И позвънил да попита управителя и собственик на фирмата, че и на дежурния момък в столичното VII РПУ тоже позвънил да пита. 

  По отпечатъците в кабинета на г-н управителя, на трудолюбивия г-н Харизанов е повдигнато Второ обвинение. Което виси и си виси десет години, ама преди срока за прекратяване по давност бил внесен новичък обвинителен акт. Но Софийският градски съд урежда нещата, понеже отпечатъкът не бил достатъчно доказателство да бъде обвинен такъв честен мъж. Следователите само установили, че Бил Гейтс-Харизанов уж многократно шетал из стаите с двете изтърбушени каси. След умното заключение на Прокуратурата по обвинението относно грабежа, силно озадаченият Харизанов на пресконференция обидено заявява: научил за обира и се озовал там, но с едничката цел да помогне... Кому да помогне, не уточнил.

  3) Осъден от фирмата "Топливо" за дълг от 210 000 лв, през 2009 г. Харизанов преживял стрес с частен съдия-изпълнител. През март същата година "Топливо" АД иска от Районния съд в София да приведе в изпълнение заповед, от която е видно, че Харизанов дължи на дружеството 210 000 лв. Харизанов иска, обаче не връща парите и след покана доброволно да ги върне. И тогава онез кожодери го осъждат; решението е Харизанов да се издължи, но той отново не се издължава, макар да има желание. И с него се заема частен съдебен изпълнител – от януари чааак до края на 2009 г. Декември на същата 2009 г. младият Бил Гейтс (както го нарича тогавашният биг-шеф земеделският министър Мирослав Найденов) залага имущество като обезпечение за връщането на парата, която дължи, и иска спиране на изпълнението. Урра, молбата му е уважена от Съда! През 2011 г. – вече шеф в държавно предприятие "Агроводинвест", напереният Бил Гейтс-Харизанов успява да възпре принудителното изпълнение на вземанията на кредиторите му. Но преди да заеме постове в двете държавни предприятия, е ответник и по други дела, че и там по онзи познат свой стил дължи пари. Същевремнно няма собствен бизнес, нито имот на свое име, нищо-нищичко си няма, освен любов към Партията, която любов е в съответствие с европейските му духовни ценности* и не му носи никакви приходи.

  Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 8 mar. 2019

–––

* Вж. https://www.mediapool.bg/sladurat-harizanov-sam-se-zalichil-ot-sladurcom-bez-namesa-na-gdbop-news190041.html & http://www.mignews.info/kakav-politolog-e-bivshata-kalinka-na-gerb-georgi-harizanov/ ,бел.м. tisss.

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ*

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (2.)

Спас Гърневски (1953)

ЯВЛЕНИЕТО ГЪРНЕВСКИ или ПОЕТЪТ АМФОРОВ

   Завършва задочно "Икономика и организация на труда" в УНСС . От обикновен работник се издига до биг директор. През 1992-1995 г. е шеф на пловдивската държавно печатница. Бил е и икономист в местното издателство "Христо Г. Данов". Кмет на Пловдив от ноември 1995 до ноември 1999 г., напорист, удобен за онези, които са на власт. Пътят му в политиката лъкатуши от местната Демократическа партия, след което с изящен флиг-флаг оказал се в Демократическата партия на печения политически играч Стефан Савов. После се вписва в нестройните редици на СДС, мотае се около Филип Димитров, но когато СДС започва да гълта вода, прехвърля дълбоките си симпатии към ярката фигура на друг ловък политически въжеиграч, Командира Костов и партията му ДСБ (Демократи за силна България); изключен от СДС, оказва се ръководител на партийната организация на Костовата партия в Пловдив. Да, обаче и Костовата партия гълта вода, и понеже всичко тече, всичко се мени, на изборите за Народно събрание от 26 март 2017 г. изненадващо за мнозина, но пак в неговия си стил и амбиции се оказва депутат на партията ГЕРБ.

  Ето го стила Гърневски-Амфоров: "Бях член на литературния клуб в Пловдив и написах стихотворението по повод 100-годишнина от рождението му". Били други времена и поетът излял съкровените си чувства в ода за другаря Георги Димитров. Възторженият Спас през годините ще напише за всичко, докоснало сърцето му – от сантиментални стихове за войника от Съветската армия навръх Бунарджика, през възхвала на всеки началник, който се изпречи на пътя му – от госсин Савов, край Командира Костов, та до именния ден на сегашния кмет на ГЕРБ в Пловдив Мамин Ванчо. Същественото е, че все е цамбуркал около персоните, от които е зависила кариерата му, но поривисто, без излишни скрупули зарязвал хора и партии, които до вчера превъзнасял и им посвещавал възторжени стихове. На Ивановден 2015 г. на сутрешната сесия на местния парламент поднася стих-честитка за здравето на любимия си кмет Иван Тотев и два местни футболни отбора с празнична молитва:

      Смили cе, Гоcподи, и дай cветовни, евpопейски,

      канали гребни, cпоpтни зали, cтадиони,

      cилно "Локо", cилен "Ботев",

      гpад-гpадина, гpад-позлата.

      Смили cе, Гоcподи, над кмета Тотев

      с още няколко мандата!

  Изобщо, слабост му е да си рецитира частушките – от възхвала (след завъртане с половин оборот Колелото на Историята) да минава към разрушителни дръзки идеи не само за вожда Георги Димитров и толкова любимата някога БКП. Показателна е Епопеята около паметника на съветския войник в Пловдив. Във вихъра на своята кампания за кандидат-кмет Амфоров се зарече, изберат ли го за кмет филибелии, да изчука каменния Альоша и да префасонира сиенитния войник на Бунарджика във формата на гигантска каменна бутилка – идеална реклама на американската фирма за газирана вода "Кока-кола".

 Според злите езици на Пловдив, броили до някое време прелитанията на поета от партия към партия, от вожд на вожд, преображенията му дотук са девет на брой. И навсякъде Гърневски-Амфоров е в първите редички – хвали или заклеймява, но е добре ориентиран кого да громи и пред чия икона да палне дебела владишка свещ.

  Следва

  Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 3 mar. 2011 – edited by 5 mar. 2019 

–––
* Продължение, бел.м., tisss.