Ars Poetica – ПЕРМАНЕНТНО ВЛЮБЕН

ПЕРМАНЕНТНО ВЛЮБЕН

 Приятелите ме предупреждават
повече да си скъпя времето, 

да не се пилея по празни илюзии,

но какво да сторя, като съм такъв –
видя ли жена достойна, умна, възпитана,
гръм ме удря по кратуната,
гръм в планината е това сякаш и
всъщност съм си перманентно влюбен.

Смятат, че ми върви с жените,
дори казват, че ми завиждат

заради лудия късмет,
а не си дават сметка, че
да обичаш хубаво момиче, това значи
да боготвориш. Което е лоша работа,

откъдето и да я погледнеш,
а от себе си как да избягам!

И се виждам един бор, уцелен от гръм.
Да, бе! – гръм високо горе в планината.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 19 avg. 2011 – edited 26 avg. 2018

Ars Poetica – ВИРТУАЛЕН ОБРАЗ

ВИРТУАЛЕН ОБРАЗ

Нищичко не знам за теб, а и ти – за мене;
в делничната сива дреб те чета смутено.

Скучен влачи се денят с делничните драми
и ги виждам да стоят пред монитора си двама,

сякаш е пред мен в нощта най-добрата фея,
аз пък – Дявола с рога, току-виж се влюбя в нея.

Виртуален свят, уви! – хванати сме в мрежа,
Интернетът ще заври виртуално нежен...

И защо ли да не спрем сладкото безумие –
аз към тебе, ти към мен, само думи-думи?

Като прелетни ята думи полетяха
някъде накрай света да си търсят стряха,

да си мисля цели дни ти с какви очи си
и с какво ли ме плени, че за теб си мисля.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 14 maj 2008 – edited 25 avg. 2018

Ars Poetica – КАЗАХА ДА ИЗЧЕЗНА

КАЗАХА ДА ИЗЧЕЗНА

Казаха да изчезна от очите им.

Станах невидим.

Казаха: "Да погребем истината".

Мълчанието ми говори.

Разрешиха ми

да се храня,

спя,

обличам,

изразявам положителни становища,

изневерявам на жена си и приятелите –

за да бъда

уважаван в обществото човек.*

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 31 maj 1981 – edited 25 avg. 2018

–––

* По повод решение на ОК на БКП – Пловдив, за уволнение от журналистическа работа и забрана за достъп до средствата за масова информация, и преустройването ми на работа като учител заради изнасяне на истината за ситуацията около Месеца за защита на природата в статията ми "Примери с обратен знак" в младежкия вестник "Комсомолска искра" от май 1981 г. Текстът е от сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г. на пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Бел.м., tisss.

Ars Poetica – СРУТИ СЕ КЪЩАТА

СРУТИ СЕ КЪЩАТА

Не знам защо, Марийка пак лежеше,

търкаляше се в старото легло

с очи като узрели две черешки,

като врабец с пречупено крило.

Защо, Иване, тъй я изостави

и хукна подир чуждите моми?

Едва ли ще откриеш ти такава

по географските ни ширини.

Облизват се тук не един и двама

мъжкари, пощръклели за любов;

не знам защо, но виждам тази драма

ще продължи с любов към някой нов,

ще хвърли той непраната си риза,

патъците си, шапката от лен...

И вече виждам как разгонен влиза

в сърцето й, от нежност приютен.

Смутена, гола, вече го прегръща

в килера посред мръсното пране

и цялата занемарена къща

се срутва от любов на колене.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, ~ 1996 – edited 23 avg. 2018

Ars Poetica – ЛАРЖ

 ЛАРЖ

Той беше поет, неизвестен поет;
нощем чувах го – кашляше лошо,
зад панела май не беше наред,
но и не пишеше стихове пошли.

С мижава пенсийка, чакаше ред
като мен за кисело мляко
и случайно в нашия супермаркет
видях го веднъж закъсал яко.

Парите не стигаха, и тогава, нали,
услужих му с жълти стотинки
да купи тарелка с две баклави
и за внучето вафла с картинки.

Изниза се лятото... и есента,
че и зимата зла се задава;
днес огънче паля от сухи дръвца,
че ларж се показах тогава.

Къде ли зъзне, не ми е проблем –
всеки си има нейде роднини,
което зависело точно от мен,
оставих го в супера пред мен да мине.

Всички сме братя и чакаме ред
на опашка за нещо бедняшко,
а внезапно усещам крилца на поет,
обхванат от гордост хлапашка.

В утрото буди се дързък, проклет
моят Пловдив с познатата врява,
и което тук виждам, не е наред,
но беднякът любов заслужава.

Поети известни дал Господ Бог,
окъпани в почести, слава;
и което тук виждам, не е добро,
но беднякът любов заслужава.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25 okt. 2012 – edited 23 avg. 2018

Ars Poetica – ХАМЛЕТ

ХАМЛЕТ*

В ръката си тъй както шпага
държиш чадър срещу дъжда
и есента над теб протяга
коси, червени от ръжда.

И улиците с таен трепет
са сякаш паднали жени,
а ти си Хамлет, т.е. грешен –
съперниците погледни!

Ще можеш ли да се пребориш?
Те – сенки, ти – опасно жив...
И е нищожна твойта гордост,
съблечена в порой лъжи.

Мой Хамлет, ний сме обкръжени
от духове на мъртъвци.
Витаят техните съмнения
в апартаменти и дворци.

Нима ще молим за пощада?
Напред, приятелю. Напред!
Земята е безумно млада,
но Дания не е във ред.

Да бъдем или не? Чуй, охкат
превитите ни рамена –
тежат им кръстове страхотни
от героични времена.

Ала очите ти стаени
блестят в прииждащия дъжд
и виждам как стоиш през мен ти –
един провинциален мъж.

Назрява полунощ. Дванайсет
предутринно ще отзвучи.
Последният тролей отнася
мъже с угаснали очи.

Зад ъгъла пулсира още
повреденият светофар.
Край стълбището живи мощи
напомнят детрониран цар.

И ти си тук със свойта шпага.
Но тя е всъщност жалък щит,
към който най-добре приляга
подлец със преуспяващ вид.

...Мой Хамлет, истината туй е –
живееш твърде кратко в нас.
Шуми с безброй студени струи
Голямата вода. И аз

в ръката си, тъй както шпага,
държа чадър срещу дъжда.
Над Пловдив, над Европа ляга
кафява есенна ръжда.

А утре кой ли ще те среща!
По кръстопътищата, знам –
горят момчета с кръв гореща.
И шпагите им светят там.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, sep. 1972 – edited 22 avg. 2018

–––

* Текстът е от ранната есен на 1972 г., когато бях напуснал учителстването в Добруджа и сътрудничех за мижави хонарари на три от редакциите на Радио Пловдив ("ЛИК" с водещ Киркор Папазян, "Младежка" с водеща Пенка Калинкова и "Икономика и време" с водеща Елена Чакалова), пишех есета и репортажи за областния партиен всекидневник "Отечествен глас" и за младежкия седмичен вестник "Комсомолска искра". Печатан е в сборника "Сутрин рано", изд. от 1983 г. на пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Бел.м., tisss.

Ars Poetica – ПАРАШУТИСТ

ПАРАШУТИСТ

  

Отрязаха ми пъпната връв*, и ето ме

увиснал в маранята на августовския ден,
с буза, подута от зъб развален,
последен от осмина храбри скачачи –
любители на авантюрите, и естествено значи,
овързан, опасан, омотан в ремъци и въжа,
под онзи купол висях си самичък в небето.

И докато онези леваци
там долу под мен
щастливи кацаха върху рохкия чернозем,
тревожно си се реех като една перушина,
обзет от еуфорията на останалите седмина
и от подъл, дълбоко вледеняващ ме страх,
че може и съвсем да не съм един от тях,
че вероятно писано ми е никога да не слезна
в тази зейналата под мен 800-метрова бездна.

И тога-а-ава неочаквано и внезапно чух,
разбира се – не Светия Дух,
а свистението на онази тежка транспортна машина,
която пла-авно над кратуната ми прелетя и замина
н
а
д
о
о
о
о
о
л
у
към грешната многострадална черна Земя,
към цялата суетня на материалния ни свят,
и усетил се безтелесен,
в онзи сюблимен момент
си помислих нелепо:
А как ли ще е без мен?

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 7 avg. 1990 – edited 21 avg. 2018

–––

* През август 1964 г. скочих два пъти с парашут от самолет Ан-2, вдигнал се на 900 м над някогашното пловдивско летище (входът към летището бе където е сега Мебелната къща в жк Тракия). Бел.м., tisss.