Ars Poetica – ЛАРЖ

 ЛАРЖ

Той беше поет, неизвестен поет;
нощем чувах го – кашляше лошо,
зад панела май не беше наред,
но и не пишеше стихове пошли.

С мижава пенсийка, чакаше ред
като мен за кисело мляко
и случайно в нашия супермаркет
видях го веднъж закъсал яко.

Парите не стигаха, и тогава, нали,
услужих му с жълти стотинки
да купи тарелка с две баклави
и за внучето вафла с картинки.

Изниза се лятото... и есента,
че и зимата зла се задава;
днес огънче паля от сухи дръвца,
че ларж се показах тогава.

Къде ли зъзне, не ми е проблем –
всеки си има нейде роднини,
което зависело точно от мен,
оставих го в супера пред мен да мине.

Всички сме братя и чакаме ред
на опашка за нещо бедняшко,
а внезапно усещам крилца на поет,
обхванат от гордост хлапашка.

В утрото буди се дързък, проклет
моят Пловдив с познатата врява,
и което тук виждам, не е наред,
но беднякът любов заслужава.

Поети известни дал Господ Бог,
окъпани в почести, слава;
и което тук виждам, не е добро,
но беднякът любов заслужава.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25 okt. 2012 – edited 23 avg. 2018