ВИРТУАЛЕН ОБРАЗ
Нищичко не знам за теб, а и ти – за мене;
в делничната сива дреб те чета смутено.
в делничната сива дреб те чета смутено.
Скучен влачи се денят с
делничните драми
и ги виждам да стоят пред монитора си двама,
и ги виждам да стоят пред монитора си двама,
сякаш е пред мен в нощта най-добрата фея,
аз пък – Дявола с рога, току-виж се влюбя в нея.
аз пък – Дявола с рога, току-виж се влюбя в нея.
Виртуален свят, уви! –
хванати сме в мрежа,
Интернетът ще заври виртуално нежен...
Интернетът ще заври виртуално нежен...
И защо ли да не спрем
сладкото безумие –
аз към тебе, ти към мен, само думи-думи?
аз към тебе, ти към мен, само думи-думи?
Като прелетни ята думи
полетяха
някъде накрай света да си търсят стряха,
някъде накрай света да си търсят стряха,
да си мисля цели дни ти с
какви очи си
и с какво ли ме плени, че за теб си мисля.
и с какво ли ме плени, че за теб си мисля.
Пловдив – европейска културна
столица 2019
Plovdiv, 14 maj 2008 – edited 25 avg. 2018
Няма коментари:
Публикуване на коментар