Той беше поет, неизвестен поет, а нощем кашляше лошо;
зад панела разбирах, съвсем не е в ред, чувах го нощем. С пенсийка скромна чакаше
ред за кофичка кисело мляко и случайно веднъж в нашия супермаркет видях го закъсал яко.
Не му стигнали някакви пари,
та му услужих с жълти стотинки да купи тарелката с две баклави и за внука си вафла с картинки. Отиде си лятото, изниза се
есента, ето че зима зла се задава; паля огън от сухи дръвца, че с бедняка ларж се показах тогава. Как ли студува не ми е
проблем, всеки си има нейде роднини; което зависело е от мен: пуснах го в супера пред мен да мине. Всички сме братя и чакаме
ред на опашка за нещо бедняшко, а усещам крила на поет, изпълнен внезапно с гордост хлапашка. Тази утрин отново се буди
светът, моят свят с познатата врява, и каквото тук виждам, все е наред, а беднякът любов заслужава. Поети сред нас дал Господ Бог, устремени към почести,
слава, и което тук виждам, все е наред, а беднякът любов заслужава.
Хубавата Жулиета – женски чар неустоим:
руж под двете й очета, кукли, букли, малце грим,
мъж ли е, па що да стори! Лепне се – муха на мед,
плещи глупости, говори като чалнат млад поет,
сваля й звезди, накратко – като смахнат се държи,
а в ума му сладко-сладко щур купон със секс мъжди.
– Как па мъж си не
намери – съскат свестните жени,–
толкоз брачни изневери, и с какво ли ги плени?
Че с какво ли… Птичка в клетка може ли да изкуши
пред отчайващата гледка как орел в небе кръжи!
– Смени изтърканата
дългосвиреща плоча. На голите ти приказки ли да вярвам? Има подходящ лаф за
твоя случай - Покрай наш Илия наебаха и свети Илия. Почвам да си мисля, че ти
плащат, за да правиш реклама на Русия точно с лафове срещу всичко руско. Куче,
дето не знае да лае, само вкарва вълците в кошарата. С лафовете си създаваш
фенове точно на руснаците и на всичко руско.
– Дончо, това е много дълъг разговор, но накратко... Докато нашите заводи
и селското ни стопанство имаха огромния пазар на руснаците и останалите
средноевропейски соц. държави, тук дори и циганите ходеха на работа. Сега
циганите масово крадат и разчитат на помощи, а българинът инженер, лекар, спец
в своята професия отиде да мие чинии и да чисти кенефите на Запада, докато
родителите и децата му тук разчитат на онова, което западните фирми и фермери
му плащат (което е далеч по-ниско заплащане от местните хора там). Връстник си
на по-голямата ми дъщеря, бил си 15-16-годишен през ноември 1989 г., когато американският тип отношения станаха водещи в разпродаването и превръщането на
промишлеността и селското ни стопанство в плячка за тарикатите – основно все
висши партайци на БКП и ченгета. Какво знаеш за онази България, която бяхме, че
да сравняваш със сегашния тотален разпад на всичко, върху което се крепеше
някога държавата ни? Глупака няма как да го убедиш, освен с факти. Говориш
глупости, общо взето, все едно и също. Че поогледай се! В. Н-ва:
– Издържали сме се със заеми, вярно – къде
по-малко от сега, ама заеми, дето спукаха балона на любимия ви социализъм.
Ха-ха, каква квалификация! Кражби.
– Е, в какво си убеден? Че всички тук
са си вършели идеално нещата и никога не е имало бракувана продукция, защото на
никой не му е пукало, а повече гледаха да си вземат заплатата и толкоз. Еле, па
по институтите – разврат, клюки и плетки по цял ден. Естествено, който е бил
способен, е изкарвал допълнително пари на частно.
– Разправяше се като виц из журналистическата гилдия на Пловдив... Спират западногерманец,
спец в тежкото машиностроене, питат го наши репортери на границата какви са му
впечатленията от Комбината за тежко машиностроене в Радомир. И той: При нас във
ФРГ не можем да си представим такъв огромен комбинат за тежко машиностроене. А
и при толкова брак и кражби у вас, в България, как все пак успявате да сте на
печалба, ей това ми е загадка и нямам отговор.
– Ха, това си е загадка, ама ако не знаеш, Федерална република Германия купуваше от нас
вагони, защото бяха направени от най-качествената стомана, след което си
вземаше от тях стоманата.
– Вече 27 години крадат, разбиха всичко като производство и
селско стопанство, и пак има още какво да крадат и разпродават мекеретата на
Щатите. В Пловдив имахме огромен завод за мотокари, който изнасяше повечето от
продукцията си в Япония. И нашите хора тук весели, бият се в гърди, виж, значи,
японците от нас купуват техника. А каква била работата! Японците нашите мотокари
ги разфасоват и ги хвърлят в пещта за претопяване, че така металът им излиза,
кажи-речи, без пари. Научиха това нещо нашите в Пловдив и взеха да пращат
мотокарите за Япония вместо с метал за тежестите отзад, с бетон.
– Когато разрушителите на България трябва да обсъждам,
въпреки че знам що за стока са БСП, не виждам друг в момента, който би могъл да
бутне ГЕРБ от властта. Чул съм го този лаф от дърти партайци на БКП, дето бяха
някога в управата на високи длъжности: А бе, и ний крадяхме, ама крадяхме тъй,
че да остане нещо и след нас, а сегашните всичко до кокал оглозгаха и пак
насита нямат.
– Да гласувам за БСП ме спират тарикати и наглеци около
сегашната им управа, като свинарят Георги Гергов и Кирил Добрев – синчето на
Николай Добрев, дето няколко пъти му засичаха далаверите, и как изпълзя нагоре
един дявол знае. Нали знаеш стария лаф: Ела, Зло, че без теб по-зло! ГЕРБ с
всичко дават да се разбере, че от власт няма кой да ги бутне, и вършеят, крадат
на поразия, че лежат на тая кълка: българинът няма да излезе да ги подгони по
улиците и да им руши дворците. То е пак стария лаф на комуниста "Тая власт с кръв сме я взели, с кръв ще
я дадем".
– Което дотук е
построено в България, е дело на поколенията българи преди сегашната
лъже-демокрация. Институциите в днешна България са в тотална разруха и този
процес, ако си обичаме отечеството, най-сетне трябва да бъде преустановен.
Управлението на БКП беше престъпно и дано никога повече не се върнем там,
откъдето тръгнахме уж на Десети ноември, но дотогава - колкото и лоша да е
била, все пак имахме държава и нацията ни не беше заплашена от изчезване.
Толкоз!
Религиите са като светулките – за да светят, нужна им е тъмнина.
Артур Шопенхауер (1788-1860)
ИНТЕРЕСУВАТ МЕ АБСУРДИТЕ! (1.)
04.05.2001.
Търся Личността! – парафраза на Hominem
quaero!* от Диоген. Определяйки се срещу някого, себе си изтъкваме, очертаваме се, изнасяме се на показ. Интересен подход за избягване на пряка конфронтация сочи Легендата за Богочовека. Иисус избягва сферата на бесовете, дето фарисеи и книжници
(т.е. лицемерите) са силни, гръмогласни. Гласът на етичното, нравственото не е гръмовен
във физическия, в материалния смисъл; този глас царства в съзнанието, в душата,
когато е най-тихо, когато човекът е гол и незащитен сам пред съвестта си. Към този вътрешен бог са обърнати посланията на Христос. Това
е революционен акт, качествено нов подход, който – предполагам – до
33-годишната си възраст Иисус е усвоявал от тибетските монаси.
По-жестоко е наказанието, което кара не плътта, а душата да потрепери. Струва ми се, Симеон Кобурготски прилагаше спрямо нас, българите, стил, заимстван от
католишкия инструментариум манипулации при общуване на персоната с инертно множество
хора. Елиминирайки го, според своите тайни правила и закони, нашите местни тарикати начело с г-н Иван Костов фактически въздигаха Симеон в ролята Мъченик
пред очите ни, жадуващи нравственото.
Българите сме духовно устроена нация, тъй сме зададени от
генетичните ни родители траките, митичните бриги (фриги), изтласкани из
скришното Царство на езотериката** от честолюбивия Александър, синът на Филип Македонски. Да,ние сме духовна в основата си нация, обърната строго
към себе си, но любопитна за света; ще се повторя: такива сме зададени от
нашите древни предци далеч преди християнството да се появи като Философия
на човечността. Това досега ни една от духовните ни личности като че не проумя,
за да отстоява българщината като идентичност, стил и манталитет пред чуждия
интерес (руснаци, янки и прочие).
* * * Из предговора към изследването "Философията на Сьорен Киркегор" от Исак
Паси***, цитат от "Повторението" – книга на Киркегор (1813-1855) от 1843 г.:
"Да би имал
по-дълбок религиозен опит, поетът не би станал поет. (и след това)
Религиозният тип е образуван от самия себе си и отхвърля всички детски лудории на действителността" (с. 41).
Моят уверено звучащ вътрешен глас трябва ли да ми носи безпокойство задето
без "страх и трепет" (ключови понятия в Библията, с. 630 и
1446, изд. 1983, взети от датчанина Киркегор на въоръжение) възприемам
бездната на бездуховното около материално устроения ни свят? Нужно ли е да се взирам в страданието, за да усетя присъствието на духа поне в собствената ми плът! Както всяко човешко същество, мечтая, стремя
се към щастие. Това непоносимо ли е за философа! Бог над мен бих приел като назидание във всеки миг, особено когато
не логически, а интуитивно ме притеснява. Поради какви причини и обстоятелства откриват бог точно там, горе?
Не е ли по-човеколюбиво да си представя Бог вътре в мен (или го
нося в себе си, или ме е напуснал)? Ако Иисус среща Себе Си в разни версии, влияейки върху отделни съдби, тези срещи следва ли да Го разочароват от нас? Не възприемам Учителя по този начин; смятам, Той би бил удовлетворен да
Го носим в себе си, не над себе си. А в религията, както я
проповядват, работят с крайни мерки.
Да, живот ми е краен, възможностите ми – ограничени, знанието ми е
колкото синапено зрънце в океан от неизвестност, и въпреки това... Пътят към Истината за света и нас не опира в крайното; такова нещо няма; представата за
божественото е лъч, пътеводна звездичка за творческата ни енергия, не средство
за ограничение. Да вярваш в Бог, според мен, означава да вярваш в божествения стремеж, заложен у човека, а не да му поставяш юзди и рамки, да му се любуваш на тези затворени в клетка Адам и Ева като на екзотични твари от космическата Райска
градина.
Big Brother е противен образ. Животът, който ми е даден, е велик дар и не желая да се сбогувам с онези "всички
детски лудории на действителността" само за да ме определят като предан
някому, пък бил той и самият Господ Бог. Вяра, не религия, като форма за напътствия и нравоучения), според мен, е цел на Създателя. Без да отричам религията, пак съм в състояние да бъда достоен, преодолял в
съзнанието си чисто религиозния (чрез страх и трепет) подход към света.
Левски нарушава обета си на духовно лице: формално сваля расото, подрязва си
косите, престава да служи в храма; от това обаче не следва, че е
преставал до края на живота си да бъде нещо много повече от дякон, да бъде
Апостол, личност, носеща из многострадалното Българска землище Бог в себе
си. Не ми е ясно как високата строга философия тълкува съдбата, житейската
му пътечка, но простият народ отлично схванал мисията на материалния Васил Иванов
Кунчев, сирака от Карлово – разбрал го не по законите на логическите
размишления, а с интуиция на духовна нация, обърната строго към себе си, любознателна за света; под грубите невежествени налепи и горчиви самообвинения
го проумял още докато бил жив, а не post factum, както правят по-късно присъединилите се "глашатаи на истини от последна инстанция",
каквито винаги са ни в изобилие, понеже ламтящият тарикат като
винената мушица се самовъзпроизвежда от грандомания и злост.
05.05.2001.
Обичам си момичето и с плът, и с душа, но... снощи, а може би тази сутрин, в
съня ми нахълта една от седемнайсетгодишните ми ученички. Раздвоена, в
два образа нахълта: първия – свенлив, докосващ, целомъдрен; втория – вакханален, търсещ сексуален досег, както орлица
налита върху плячка. В плътска прегръдка, "видях в съня" как свенливият образ се
отдръпна, стопи се. Бях гузен и объркан; животинското надмогваше гузността, рушеше ориентирите ми кое е редно, кое не. Вакханката постигна каквото
искаше. Будя се объркан. Леле, обладаният бях аз!
Затварям очи, пробвам да възстановя какво и как стана. Толкова ли съм
лесен? Поколебах се дали да разкажа съня на Re. Реших: ако бягам, ако се крия, по-зле! Как да обърна гръб на опасността? Вроден рефлекс ми е очи в очи да съм с опасността и да не бягам. Не ща от
мен си да бягам, гръб на себе си да обърна не желая. Сякаш някой бе
пратил това, изживяно насън, за да провери, да ме
изпита...
Е? Победен ли съм! А светците дали са имали еротични сънища?
Като описвам, мисля си: отдалечавам бесовското, безогледната страст от мен отклонявам. То няма общо с Любовта. Е!?... Но извикам ли във въображението
си моето момиче, лъчезарната в женствеността си Re. ме гледа
ококорена, и макар нищо да не казва, вече знам: тези широко разворени очи дълго време ще
ми парят.
Та какво още? Вярност, която не е преживяла изкушения, каква вярност е! Не е важно
какво ти се случило, важно е как си го преживял, а и какъв опит става
оттук-нататък преживяното дори насън за теб.
Следва
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 12 dec.2017
___
* Hominem quaero (лат. версия). Денем със запален фенер ходил Диоген из Атина и с този израз отвръщал на недоумяващите си атиняни: "Човек търся!"
** Първо бастисал Одриското царство, траките принудил да поемат на югоизток и тъй се заселили чак в земите между реките Тигър и Ефрат (днешен Ирак) в
течение на 300 години рамо до рамо с предци на днешните кюрди. А след още пет
столетия, извършвайки огромен кръг през планините на Алтай, като слезли оттам към реката Волга и Северното черноморско крайбрежие, потомците на
някогашните траки през Истър (Дунав) се завърнали около ІV-V век "в земите
на своите", както пише в Х век византийският хронист Дмитрий Хоматиан,
изследвайки потеклото на св. Климент Охридски. Работна хипотеза на
историка Петър Добрев (1943), която ми е известна от 1983 г., а мой е
коментарът, че Елинската цивилизация е немислима без приноса на траките – най-древни,
най-многолюдни (според Херодот) племена на Балканите, а вероятно и върху
целия Европейски материк.
*** Сьорен Киркегор, "Дневник на прелъстителя", с. 41.
Бел.м., tisss.
И тъй вече съм независим от Re., не се
притеснявам за нещо изключително несправедливо и странно, не страдам повече по
клетката с дебели решетки, в която сам се бях напъхал заради тази жена. Пленник бил съм на илюзия; вече съм господар на илюзията. Илюзията някак естествено
отлетя в периферията: мога да я призовавам за известно време, мога да
забравям за нея, мога изобщо да я оставя да избледнее съвсем, да изгуби
онова драматично влияние над моя вътрешен свят. Да се вайкам ли, че егоисти, изкушени от материална изгода са ми се изпречвали в живота, или такива са Евините щерки поради естеството на женската им природа?
Следствието определя нерядко причината, досега сякаш не бях
забелязал това. Свободата – за да я осъзнаем, изисква разочарование и
отвращение от предишното статукво. Промяната завърта калейдоскопично същите стъкълца, обаче фигурките са нови. Снощи (или тази сутрин) сънувах баща ми: тика ми в
ръце пачка банкноти, газех плискаща се бистра вода, изкачвам с
жигулата тесни стръмни улици, а сестра ми лапа сладолед на клечка, дразни ме. Като ми връчваше парите, нашият баща рече: прави, каквото намериш за добре, искам синът ми да е щастлив, нещо
от този род каза. Дори в съня съзнавах, че е дошъл за кратко от Света на мъртвите. На сестра ми не обърна внимание, а приживе много я харесваше, гордееше се, че има толкова красива дъщеря.
- - - -
Тъжно ми е да го изрека, но моите страхове и грижи всъщност нямат нищо общо с нея; реалната Re. е приключен роман, не ме интересува очарователната героиня, по-далечна от
всички действително отишли си от живота мои близки и приятели. И не желая да
я срещам, да чувам как с учтив тон ми задава въпроси. Изобщо не
ми е необходима повече.
"Отчаянието и само отчаянието поражда
героичната надежда, абсурдната надежда, безразсъдната надежда" –
писано е от Мигел де Унамуно, най-вещият тълкувател
на Сервантесовия Дон Кихот, стопроцентов испанец. Като споменавам смъртта на една любов (твърде лична
история), имам предвид контекста на цялата ни планета, имам предвид
надеждата и отчаяната страст за интензивен живот в пространствата на духа.
"Да бе мозъкът ни толкова прост, че да можехме да
го разберем, щяхме да сме тъй прости, че нямаше да
можем" – Лайъл Уотсън, биолог, за изследванията върху
особеностите на човешкия мозък, вероятно стопроцентов янки.
"Равновесието на живота ни е пунктирано от време на време от жесток стрес",обяснение в популярна форма за
изследвания на еволюцията от някой си Стивън ван Гулд: харвардски био- и геолог,
и Найлз Елдридж от Американския музей на естествената история (в
САЩ).
"Мисли така, сякаш всяка твоя мисъл ще бъде
изписана с огън на небето, за да я видят всички и всичко" – из "Книгата на Мирдад" (?!).
"Това, което търсим, е онова, което
търси" – мисъл на Франциск Асизки (1182-1226), живял
едва 44 години... колкото живял и Антон П. Чехов.
"В сърцевината на опита има ред и
свързаност, които биха ни изненадали, ако проявявахме достатъчно внимание, обич и търпение" – Лорънс Даръл, писател, в съчинението му "Джъстин", янки.
26.02.2002.
От началото на тази година Re. ми дава да разбера, че иска да се срещаме и да разговаряме. Защо отбягвам ли! Защото
откривам нарастващото й пренебрежение към мен – парадокс. И разбира се, правя
всичко по силите си, за да помогна. Не ме ласкае идеята й да ме вмести някак между другото
в живота си, изпълнен с новия й любим. Нямам
необходимост от нейните мили разкази, идеи, планове и съмнения. Жените, с които ми се е налагало да се разделям,
независимо че са си тръгвали по своя воля, един и същи подход прилагат: появява се на хоризонта след време, все едно нищо не се е
случило и старата връзка си съществува непокътната. Този род изпълнения са затихващи
вълнения: все по-ефирни вълнички върху езерото, дето преди е бликал гейзер от страсти... С време старата любов престава да
им пречи да се посветят изцяло на новата си любовна драма, и тогава
най-сетне ме оставят на мира. Горките!
Дали изневярата не е вид посредственост. Момичетата, които влизаха в живота ми, самички се сриваха
в материалната ограниченост. Жал ми е, но не мога да бъда бавачка, впрегатно животно или машинка за удовлетворяване на
женски капризи и изкушения. В ролята на жиголо не се
виждам. Принцесата, отредена за
мен, мисля си понякога, някое говедо я прегръща и никога няма да я срещна в този живот,
уви.
- - - -
Когато известно време притежаваш диамант, преставаш от
един момент да го цениш, просто не го забелязваш. Къде е причината? Диамантът не е виновен, нали! Нямам самочувствие на незаменим, но когато съм
поемал ангажимент по неписани договори, не съм предателствал. Инак виждам, като козлета наоколо се прескачат бъдещи предатели с меки влажни очи, готови дълбоко и красиво да ти съчувстват, след като са те предали. Някой да разчита на теб,
да ти има доверие е отговорност, но и начин да си докажеш кой си, склонен ли си да се продадеш.
Тип мижитурка, духовно джудже на висока длъжност, обграден от възторжени почитатели, това все по-често се случва да виждам
напоследък. Лечителят вътре в нас е най-мъдрото, най-сложното,
най-интегрираното (приобщеното) същество във Вселената. Емил* завчера се оплакваше от съботния си крос в парк Лаута, казах му по този повод, че физическите упражнения винаги трябва да са с мярка, колкото да
доставят радост за тялото и духа. Казах, че се уча от котките; котката уж
мързеливо се изтяга по цели дни, а как успява да съхрани взривната си пъргавина?
Духът ми ако е ведър, оптимистичен,
цигарите, мисля, не биха вредили; явяват ми се необходимата доза стрес за
преодоляване – нещо като репетиция за аварийни ситуации. Животните,
например, са по-наясно с това, което им помага при болести и
травми. Любовта и Приятелството също лекуват; не знам по-добър илач от Любов и Приятелство. Който обича, е зареден с положителна
енергия от ангел в Небесата. Понякога в просъница нощем, с
полуоткрехнато съзнание, затворил очи... виждам някое от тези великолепни с нежността
си митични същества, долавям пърхането на могъщите им, почти четириметрови в разперено състояние снежнобели крила.
Вече си възвърнах усещането, че съм щастлив; в дреболиите даже по-щастлив отпреди... може би понеже откривам
неподозиран доскоро разкош в изследването върху трансформацията от плътска към
духовна привързаност спрямо Re.
27.02.2002.
Източна мъдрост: "Ако видиш Буда на
пътя, убий го!"**Авторитетът оковава творческия гений у човека,
затваря го в схеми; антипод на авторитета могат да са, мисля си, съчувствието,
приятелската ирония, радостта, любовта към живота в развитие, но не към
закостенелия в застинали представи и форми живот в духа.
"Истинското страдание е безпощадно" – не
знам от кой учител в древността е казано, но лично за себе си съм се уверил, че е вярно.
Ценя стипчиво-нагарчащия вкус на истинското приятелство, не поглаждането по
перушината с милозливото "ах, колко сме си неоценени!" Рязък удар в лицето е по-здравословна реакция от
успокояващо примирение, отколкото отклоняваща встрани лъжа.
"Трябва да живееш вътре в себе си и да зависиш от
себе си, постоянно със запретнати ръкави и в готовност да започнеш" – Хенри Торо, трансценденталист от първата половина на ХІХ век,
янки, роден в 1836 г., малко преди да се роди Васил Левски (1837).
Паисий е роден в 1722 г., Джордж
Вашингтон, първият президент на САЩ – в 1732 г. Двама духовни бащи на две
съвременни национални общности с коренно различен характер, макар формирани по
едно и също историческо време.***
Съзнанието е моето битие, моята авантюра. Нищо в реалността няма значение, докато не го вплета в моите представи, докато не го
усетя и съживя със сърцето си. Не ми е достатъчно да знам; нужно ми е познание,
трансформирало се в чувство, в преживяване, както става в музиката и театъра, в голямата истинска литература.
Ние променяме света според отношението си към
него и околните. Егоизмът капсулира живота, превръща ни в затворници на самите себе
си; Любовта е която ни приобщава към растенията и животните, към морета и
планини, към останали твари и същества върху нашата залутана из Космоса симпатична планетка.
Политическото делене на партии донесе куп разочарования
вместо очакваната еуфорично радост. Защо, Боже мой, така се объркахме с тия
партии-мартии! Вместо да ни бранят от Злото, партиите-мартиите ни
вкараха в спирала на ненавист между хора и държави, между
етноси и религии. Това не е перспективен подход, защото не служи на честния отруден гражданин, а служи на групи
самозванци, устойващи се за наша сметка, ползващи се за късо време (докато ги изберем) с нашето
доверие.
Тези грандомани са духовно осакатени от амбицията за
власт, успех и слава на всякаква цена. Истинският лидер на едно
общество е гражданинът, а не онези, дето сме избирали да ни служат, но нарушават договора си с нас. Ние сме огромна сила, която търси, но още не е
открила могъществото си в духа. Учим се от лошите хора, от тарикатите, и защо е така! Учениците трябва да открият учителя си, а не
обратно. "Застани над нещата, продължи пътя си и бъди
свободен" – пак съвет на цитирания вече Ринзай. Човек
следва качества, а не хора.
Бъркаме стила с някоя личност, у която съзираме стил; но личността може да смени ритъма и посоката. Затова
човек нека следва качества, а не хора. Отбелязах си, като обсъждах Левски в контекста на Иисус, че Апостола продължава Иисус, доразвива учението, философията на
Христос, а и самият Иисус вероятно би бил доволен (ако съществува). Защото Християнската идея задава не
граници, не лимит, а посока на разкрепостяваща човечеството плодоносна
идея за сътрудничество и добронамереност между човеците. Няма ограничения за
разума, съчетаващ се с интуиция, т.е. с чувствителност към
ядрото от информация в Космоса около нас.
Има океан от светлина пред въображението. И колко
ръждясала, допотопно поскърцваща машинария изглежда от тази позиция световната политика
в зората на днешния, уж модерен ХХІ век!
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 11 dec. 2017
На снимката долу: писателят Емил Калъчев, автор на "Свидетелство
за честност" (сб. разкази, 1962), "Носач на взрив" (повест, 1964), "Отражения" (сб. разкази, 1966), "Дочакай деня" (роман, 1970), "Кариера" (сб. разкази, 1976), "Прощално за времето на самотата" (новела, 1983).
___
* Емил Калъчев (1932-2013). Дължа извинение, че дотук бърках рождената му дата. Отворих том II на Българската литературна
енциклопедия, та да уточня: въпросната дата е 12 август 1932
г.
** Изречена от Ринзай, който пояснил: "Не се впримчвайте в никое
учение".
*** Модерното обществено съзнание, не средновековното, започва да се
формира у нас, българите, следвайки сякаш драматичния Предговор на Хилендарския
монах към сборника компилации относно романтичния мит колко велики в миналото сме били. Бел.м., tisss.
Преди да променим обществото, трябва
да променим себе си, т.е. обратно на Марксовата теза относно битието и
съзнанието. Левски е качествено друга структура, непозната дотогава
не само в съзнанието на европееца. Април 1876 е затихваща вълна от
личности, които изкушават простия българин да промени не толкова битието,
колкото подхода към себе си и света.
Пътуванията на карловеца из нашите български селища, т.нар. от историците обиколки за изграждане на
революционна мрежа, напомнят мисиите на ап. Павел. Сходното между двамата е, че въвеждат качествено нова основа за организация; наблягат не върху отрицанието,
а върху съгласие, договор между равноправни, обща мечта, творческа интуиция,
обединение без фанатизъм, чрез смирение във външното, за да избуи и крепне
вътрешна убеденост в собствените възможности.
Най-злостните отрицатели, антиподи на
Апостола, колкото и странно да е, не са нито турските мекерета и шпиони, нито
бейове и чорбаджии, а хора от вътрешната структура, измежду т.нар. посветени,
каквито са Анастас (или Атанас) п.Хинов и Димитър Общи*. Новото,
което и ап. Павел, и Апостола внасят, е обръщане на посоката за революция преди
всичко към съзнанието, не към бита и материалното.
И къде отива идеята на Карл
Маркс за битието, което определя съзнанието! Значи, прав ще излезе
англичанинът Пол Джонсън** да твърди, че Маркс чете, прилага евангелието и библейските прозрения
наопъки, с главата надолу. "В начале бе слово", "рече Бог:
да бъде светлина. И биде светлина". Неслучайно фарисеи и книжници са сред най-злостните противници на Иисус, а предател е любимият Му сред учениците,
ковчежникът, ползващ се с Неговото доверие.
Народ с ниско самочувствие не е
способен на промени в материалното. А самочувствие, т.е. осъзнаване на
собствените достойнства и задачи – това е сфера на интелигентния ум. Оръжия,
стратегия и тактика идат подире. Затова днешните ни проблеми като нация
предстои да бъдат решавани първом от единични прозорливи умове, а не от тълпи
бедстващи, които скандират по площадите на България с вдигнат юмрук и злост към
управниците.
Обществото е единна структура. Хаосът
е преддверие на стремежа към ред и хармония. Аристократът на духа неизменно е
бил част от човечеството или плът от националната плът, но съвсем не един из
малцинството богоизбрани вождове, обитаващи дворци и оазиси на славата. И в
този смисъл духовните личности са натоварени с общите ни очаквания, призвани да
служат, не да ни управляват, не да се лумкат в гърди, не и под път и над път да
повтарят: аз-аз-аз. Тяхната задача е да формулират какво следва да върши
мнозинството унижени и оскърбени.
Решително подкопава властта на
престъпниците не оръжието на Силата, а формирането на идея, че така не може
и не бива. Всичко друго върви подир това.
Снишили сме се не от малодушие, а
защото не сме наясно какво да правим. От двата възможни подхода: бунт или
съгласие, съгласието лично смятам за перспектива. Героизмът не решава
проблеми, ами ги заобикаля, като реди образи на достойнствота сред
хаоса. Наивно е да мислим, че Паисий, Раковски, Ботев, Левски са се
размечтавали как по-героично да загинат. Животът не се нуждае от красиви мъртъвци;
смъртта на част от духовните ни личности лежи извън контекста на тяхната
прозорливост за бъдещето на България.
Изобщо, революцията в сферата на
творческите проекти няма нищо общо с труповете и кръвта. Трупове и кръв се
появяват там, където нетърпението и фанатизмът избиват връх. Какви ли здрави
спирачки трябва да има у Левски, ама сякаш това не го виждаме! В дейността му
събиране на пари за оръжия и муниции, чертаенето на планове за национално въстание
е само средство за промяна на съзнанието у българина, не крайна цел.
Да обориш теза, учение, философия...
оръжие понякога може и да е бунтът, въстанието, стихийният метеж, тоталното
отрицание? Струва ми се обаче, че Бенковски не е разбрал докрай силната
страна у Левски... Наложи ли се да се доказваш с куршум и кръв, значи като
разум си изгубил най-необходимото за разума – спокойствие... за да проникне
идеята във вътрешната субстанция на противника. Крепостите се превземат първо
отвътре.
24.02.2002.
"Със свобода на избора и с
достойнство, като създател и ваятел на самия себе си, ти
можеш..." Начало на по-обширна мисъл от зората на Ренесанса, чийто
автор е роденият край град Модена Пико дела Мирандола (1463-1494)***. Защо именно Поезията и Драматургията са преди останалите изкуства, а според мен,
вървят и десетина стъпки пред философията? Имам доста да кажа оттук-нататък, но защо да бързам, не бива да съм припрян. Някои гледни точки и сюжети ми се
явяват накуп като при Апокалипсиса на ап. Йоан, други – които са с
по-песъчлива структура, ми се ронят между пръстите, посегна ли да ги опиша,
веднага щом ги съзра. За вторите ми е необходимо време, докато се
настанят (изскочили веднъж от подсъзнанието ми) в съзнателното и докато заемат свободно
съответните логични форми.
Около 20-22-та си година преживях
потреса да открия, че повечето от т.нар. меродавни оценки на най-авторитетни
личности – писатели или литературни критици, политици или университетски
преподаватели по философия или по езикознание – ако не са дълбоко сбъркани, са изкривено
представени заради конюнктурата. Като неопитно младо поколение българчета, нас ни
учеха, че мнозинството (употребяваха онази фалшива, ала любима, ала така
обичана от демагозите думичка "народът"), та мнозинството по-вярно преценявало
нещата от отделната личност... Сега проумявам, че оценката за това и онова не е
само лъч, стрела, бойно копие срещу обекта, но има и обратно действие: самата
оценка ни дава представа кой, що за птица е оценяващият.
Всичката ни сглобена през последните шейсетина години История е
като че грешно написана, и не защото
историците ни били некадърни, а защото в миналото имали други задачи, една
от които е да вдъхновят младите, да оправдаят кое-що, да поприкрият с нежна драперия
някой неприятен епизод. Някогашните представи ни пречат и днес спокойно да
обсъждаме взаимоотношенията ни със съседите на Балканите. Да, за мен никак не е изгодно
да съм опозиция на Европа или Северна Америка. Защо ми
е да приемам Юнайтед стейтс или Русия за заплаха или като мил господар и бащица! Това ли е есенцията на днешната ни Българска драма?
Имам най-могъщото средство на цивилизацията,
за да поставя на мястото им и Русия, и разпрострялата се по планетата със
своите изгоди и претенции Северна Америка, да ги разиграя като фигурки от гледна
точка на моя си личен интерес – аз, простосмъртният жител на планетата. Защо да
гледам към себе си като към жертва, когато нещата могат да бъдат и другояче
поставени?
Осама бин Ладен удари плесница
на т.нар. цивилизован Запад с оръжия, които цивилизованият Запад беше
изработил, за да си пази господството и самочувствието на господар на света.
Стореното от идиотите на бин Ладен е отвратително, но е проектирано именно от
най-неочаквана гледна точка. Ето какво значи преосмисляне на традиционна ситуация.
Грешката на ислямския фанатизъм е
поради елементарен тип философия... И така, не унижавай личността или страната,
с която смяташ да се договаряш, защото достойният е по-добър дори и за
противник, отколкото да имаш край себе си слуга или – както си мислиш, приятел
с наранено честолюбие!
В момент, когато изоставяш войната,
печелиш. Какво? Печелиш завръщане към уюта на своето и към куп възможности:
да потърсиш (а то ще рече... и да откриеш) друг вид подходи. Едно сражение е
само епизод; какъвто и да бъде изходът, защо да губя представа за
многообразието от шансове, които ще ме изненадват в следващите дни и години. Да
напусна полето на конфронтация, ще рече: този отсреща престава да ме озадачава,
пренасочвам духовната си енергия, важно е какво аз решавам, а не една натрапена
битка, не противник, за когото ще съм само повод да се докаже пред света. Човек
не воюва с жаби, нали! Защото, каквито и подвизи да извършиш във войната с
жабите, все ще изглеждаш, пък и наистина ще си, само смешен, празен, глупав герой.
Висша техника при сблъсък (битка,
война, спор от всякакъв вид) е, смятам, овладяване на умението да сменяш ритъма,
да забавяш или ускоряваш, да усилваш или отслабваш натиска; тази гъвкавост не
значи да се обезличиш, а ти да си диктуващият, водещият играта. Защо забравяме,
че в живота, освен принципи, останалото е игра... често игра на живот и смърт,
но все пак игра?
Да погубиш, да убиеш, да обезличиш – цел
ли е! Цел за неандерталеца, не и за мен. Моят противник може да ми е
всъщност най-верен съмишленик; съм длъжен да го уважавам, понеже ми помага да
узная кой съм, с какви слабости имам да се справя.
Страхувай се от онзи, дето не ти
отвръща на удара! Той е по-опасният. Не знаеш кога ще ти застане на пътя в
блестящи доспехи, въоръжен с неприятни за теб изненади.
Самовлюбеният, елементарен тип грандомания се възторгва от победата само
заради овациите, заради материалните лични изгоди. Въобразявам ли си, че са
възможни сблъсъци, в които и двете страни могат да спечелят? От
Корана: "Хората са заспали. Трябва ли да умрат, преди да са се
събудили?"
Богат е отличаващият същественото от останалата
дреб, но не трупащият ненужно; богат е разхвърлящият товара, а не събиращият
знаци на власт и имот; богат е свободният, но не самооковалият се от амбиции и
подозрения. Отпусни сърцето си, то знае как да тупти! Следвай естествения ход
на нещата и няма да съжаляваш!
- - - -
Спрямо Re. сякаш съм се
освободил от желания, не се чувствам обвързан. Но то не значи безразличие; тя
си остава пак онова "мое момиче". Така че не съм зависим от
променената ситуация. За страничния навярно ще да съм кръгъл наивник, но всъщност съм по-богат, не изисквам ответни реакции, не завися от нечия
благосклонност или капризи; в такъв смисъл съм много по-свободен, а и любовта е
станала по-изчистена от рутина и дълг. Нещо повече – реалната Re. не
може повече да ми влияе; любовта си остава моя вътрешна работа: не влечение към
плът, а към илюзия, далеч от битовите стереотипи за жена и
любовница.
Очевидно в материален план това е фиаско,
понеже съм пренебрегнатият; щом приема обаче ситуацията като игра, откривам
качествено нов, различен подход към себе си, към живота ми на мъж и към Любовта,
която ми дава импулс за живот и писане.
Следва
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 10 dec. 2017
___
* Драматичен е моментът, когато Левски в Софийския зандан е принуден да застане срещу Димитър Общи. Какво е мислил? Как е гледал своя антипод! Левски е светлокос, светлоок, Общи е тъмен. Левски е идеолог и мислител, Общи е бабаит и изнудвач. Левски си води бележки, Общи е неграмотен. Левски е общителен, Общи – темерут. Левски е великодушен, Общи – отмъстителен. Левски е честен, Общи е лъжец. Левски е търпелив и прагматичен, Общи – припрян и сприхав. Левски е организиран, Общи не признава ничий авторитет. Левски залага всичко свое в делото, Общи лъщи с егоизъм. Левски е човечен, Общи е самата анархия. Нещо мисионерско откриваме у Левски, Димитър Общи е типичният тарикат.
Месеци преди обира на хазната в Арабаконашкия проход Димитър Общи отваря клеветническа кампания срещу Дякона. Включва се и Анастас поп Хинов. Двамата клеветят Левски, че бил лъжец, злоупотребявал с комитетските пари. "Недей ми току стъпя на краката – съска Хинов, че ще се изправя един път и ще те клъцна в челото, и няма да ме забравиш за секоги". Твърдят с Общи, че не върши работа, харчи народната пара и е привилегирован. Към клеветите Левски се отнася сериозно, но не слиза до нивото им. Говори с цифри и факти, настоява за демократично решение на проблема, който ги мъчи. В духа на устава кани ги да си съберат "документите" срещу му и да идат на съд пред Централния комитет; жали, че това е "интрига, която спира ходът на народната работа". "Ако Вий мен не сте познали, който са търкалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани". Проф. Иван Унджиев, изследователят, обобщава: "Това е борба, в която лекомислието и безредието воюват срещу здравия разум и дисциплина в организацията". Вж. http://www.ploshtadslaveikov.com/istinskoto-predatelstvo-na-dyakona-le/2/
** Пол Джонсън, "Интелектуалците", бълг.изд. 1994, стр. 76 и нататък. *** Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B0 Бел.м., tisss.
.jpg)
