Ars Poetica – НИЕ ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ НА РАЯ

    Аз имах другар, 

    добър другар,
    но... кашляше лошо...*

НИЕ ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ НА РАЯ

Той беше поет, неизвестен поет, а нощем кашляше лошо;
зад панела разбирах, съвсем не е в ред, чувах го нощем.

С пенсийка скромна чакаше ред за кофичка кисело мляко
и случайно веднъж в нашия супермаркет видях го закъсал яко.

Не му стигнали някакви пари, та му услужих с жълти стотинки
да купи тарелката с две баклави и за внука си вафла с картинки.

Отиде си лятото, изниза се есента, ето че зима зла се задава;
паля огън от сухи дръвца, че с бедняка ларж се показах тогава.

Как ли студува не ми е проблем, всеки си има нейде роднини;
което зависело е от мен: пуснах го в супера пред мен да мине.

Всички сме братя и чакаме ред на опашка за нещо бедняшко,
а усещам крила на поет, изпълнен внезапно с гордост хлапашка.

Тази утрин отново се буди светът, моят свят с познатата врява,
и каквото тук виждам, все е наред, а беднякът любов заслужава.

Поети сред нас дал Господ Бог, устремени към почести, слава,
и което тук виждам, все е наред, а беднякът любов заслужава.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25 oct. 2012 – edited 13 dec. 2017

___

* Никола Вапцаров, из "Спомен" (1940).