АНТИТЕЗИ
В памет на Франсоа Вийон
Спокоен като пън, мечтая морски бури;
мърморя малодушно – авантюрист по кръв;
животът ми е сън, ала мечтите – щури;
в опашката се гуша, бленувам да съм пръв.
С плесник ли през устата подлец ме
поздрави,
целувам му ръката и шепна: C'est
la vie*;
унил, сразен, наплашен, се чувствам уважен,
за почести и слава се трудя всеки ден.
Добре ли ме приемат, изпадам в тежък смут;
световно неизвестен – с това съм май прочут;
обзет от кротка леност, коси ме адски бяс;
рекат ли ми: Студено! – крещя: Горещо! – аз.
В калта добре овалян, се перча като бог;
мизерника разхвалвам, към честния съм строг;
изпитвам гняв, когато цената ми расте;
които ме ругаят, най-близки са ми те.
Рекат ли: Ах, ужасен! – знам, нежен бил съм с тях;
нещата щом са ясни, треса се цял от страх;
сърцето прокърви ли, свирукам окрилен;
остана ли без сили, по-жив не знам от мен.
Потръгнат ли нещата, излишен ставам аз;
узреят ли житата, в душата ми е мраз;
щом моето момиче ми каже: Мили мой! –
преставам да обичам и гледам зло, на бой.
Ужасно разлютена, по-мила ми е тя:
щом пак ми прави сцени, добре сме в любовта;
и виждам, че не мога да преживея ден
без нежната тревога: тя може ли без мен?
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 28 noe. 1997 – edited 28 noe.
2017
–––
* От фр. Такъв е животът.
