Ars Poetica – ПОХЛОПА НЯКОЙ

ПОХЛОПА НЯКОЙ


– Похлопа някой, Боже мили! Защо на моята врата?
Навярно сбъркал... Ще отмине. Тъй мрачна е нощта!

– Дъждът съм аз, какво те плаши! Ела ми отвори.
Сложи на масата две чаши. Знам хиляди игри.

– Не ми е време да играя. А и за пръв път чувам дъжд
наоколо да се мотае, да ми говори с глас на мъж.

– Добре де, вятърът съм, който в брезичката отпред шуми
и в процепите като коте приплаква в тъжните ти дни.

– Върви си. Няма да отворя. Не знам защо си още вън,
когато всички свестни хора спят своя нощен сън.

...И не отвори. И отмина случайният неканен гост.
Кой беше? – ще виси с години проклетият въпрос,

че бе дъждовна нощ такава, безлунна и студена бе.
Нечакана ни се явяваш, Любов със мирис на небе.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 maj 2008 – edited 26 noe. 2017