Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 26 ноември 2017 г.

Ars Poetica – ТИ, ДЪЖД

ТИ, ДЪЖД 

Ти, дъжд,
който се влачиш по корем над Европа,
над луксозно озъбения хотел "Империал",
над гробището с мъртвите поети,
без надежда,
надвесен над афишите влажни,
над малките сребърни локви,
където играят децата...

Ти, дъжд от очите на небето бледо-резедаво,
дъжд на човешката доблест корава,
ти, дъжд в косите на моята малка любима...

Ти, скитник с цветя на нищожни цели
от магазинчета стари...

Ти, дъжд на моето щастие,
как ме сродяваш с облака черен,
с планината всесилна,
с нежността на гората,
с империята на хотелите, 

проснати вред по земята...

Ти, дъжд!
Ти, евреино – търговец 

на сребърни съдове,
на звънчета от пиринч,
трополящ и танцуващ по улеи горски,
по разнебитени гласовити улуци,
поръбвайки с пяна големите
асфалтови вени на Европа...

О, дъжд,
куче на моята човешка благонадеждност,
с теб най-после мога да скръстя ръце
на гърдите,
да вдигна глава
и високо във въздуха, 

тръпнещ от ухание на озон,
да погледна наоколо,
облечен в сияние. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 27 noe. 1987 – edited 27 noe. 2017

Няма коментари:

Публикуване на коментар