Ars Poetica – КОЙТО НЯКОГА Е ЗАСАЖДАЛ ДРЪВЧЕ...

КОЙТО НЯКОГА 

Е ЗАСАЖДАЛ ДРЪВЧЕ...

Който някога е засаждал дръвче,
поне би трябвало да знае, че
с дръвчето не бива хич да се спори,
а гальовно само да му се говори.

Понеже то ни е толкова крехко,
че въобще и съвсем, и изобщо не бива
да му се пречи да се развива,

и понеже са ужасно и твърде опасни
за него всичките ни мисли нещастни,
с които човекът е така зареден
като автомат Калашников
от първия си ден,
когато се е усетил
засегнат,
обиден,

предаден,
злочест,
изоставен...

А дръвчето къде да отиде,
какво да направи,
нали!

И да не мислите, че не го боли?!
Боли го, разбира се, и още как...
Щом слънце го пърли от зори до мрак,
щом жежкият вятър клоните му превива
или мраз хищни зъби в снагата му впива.

Боли го и когато някое мило детенце
отскубне от него дори и листенце
или сантиментална печална душица
издълбае върху кората му летяща птица
или на себе си и любимата гальовните имена
под сърце, пронизано от летяща стрела...

Който някога е засаждал дръвче,
поне би трябвало да е наясно, че
всичко, което е тук, на Земята,
се крепи върху тревите и дървесата
и в спокойното величие

на този зелен океан
ядосалият Господ е приютен, приласкан.

...А след време,

когато онези там двамата
престанат да идват,
за ръцете си хванати,
и изобщо когато ги няма никакви вече
и Животът ги разпилее далече-далече
един от друг
и помежду им свие антарктически студ...

Тогава дръвчето се вижда застанало
пред издълбания от глупостта им яростен ров
да носи по себе си кръвта и раните
на една отлетяла нещастна Любов.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 4 sep. 2017

–––

* На снимката горе: правнучката Виктория (2016).

Ars Poetica – СБОГОМ

СБОГОМ

Ще си налея чаша внно –
във твоя чест!
Последната цигара, мила –
във твоя чест!
Кафето сладко и горчиво –
във твоя чест!
Свещта на масата ми, мила –
във твоя чест!

Когато виното отпивам,
като целувка ще е то
и Есента със жест красиво
ще ми изпрати като живо
едно листенце от злато.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 3 sep. 1998 – edited 3 sep. 2017

Документи – ЧУДЕСНО! ИМАМЕ СИ ПАМЕТНИК НА ЛЕТЦИТЕ, БОМБАРДИРАЛИ БЕЗЗАЩИТНА СОФИЯ…

ЧУДЕСНО! ИМАМЕ СИ ПАМЕТНИК

НА ЛЕТЦИТЕ, БОМБАРДИРАЛИ

БЕЗЗАЩИТНА СОФИЯ…*

    Тъпи самонадеяни янки! Съсипаха света с тяхната грандомания. Където стъпиха, сеят смърт и хаос поради алчността на прослойката свръхбогаташи и духовни изроди. Най-странното е, че светът все още храни илюзии относно престъпната същност на тяхната външна политика като нация, въобразила си, че има право да преподрежда живота на другите според собствената си изгода и самочувствие.

    За период от само четвърт век успяха да разрушат моята Българска държавa, като ползват отряд отродници и мекерета на всяка чужда власт. Питам се кога ще си платят за сторените гадости.

    Не виждам по-противно от благоденстващ духовен изрод – Съединените американски щати от символ на демокрацията за милиони унижени и бедстващи непосредствено след Втората световна война през живота на моето поколение българи (родени 1945-54) придобиват завършения образ на нашенска мутра.

    P.S.: Препоръчително е да се припомня от време на време, за да не забравим с какъв манталитет са надменните Управители на света днес.

Пловдив – eвропейска културна столица 2019

Plovdiv, 28 avg. 2014 – edited 3 sep. 2017

___

*  Вж. http://vevesti.bg/121084/vizhte-200-unikalni-snimki-ot-bombardirana-sofia/

Документи – НАКОВАЛНЯ... ИЛИ ЧУК

НАКОВАЛНЯ

...ИЛИ ЧУК

    Наковалня или чук?... Чел си тоя девиз, предполагам. Или сам се пускаш по течението с удобния лаф "А от мене нищо не зависи!", или внимаваш доколко въобще светът зависи от  плуващи по течението наивници като тебе. Дали ще хвърля луди пари от частните си сметки прослойката свръх-заможни, за да ти внушава колко си зависим и неважен, ако наистина нищо не зависеше от тебе, а? Как мислиш?!

    И какво да се прави сега и после? – питаш.

    Какво ли? Преди години фрагмент от обърканите писаници на 75-годишния бивш счетоводител Петър Петров ме озадачи яко с твърдението, че винаги – във всички времена и епохи, е имало наглеци и идиоти на власт, ала и никога добрите съвестни хора не са преставали да съществуват. Имало ги е и в най-ужасните времена, при това са били мнозинство от хората. Винаги! Запомни това, винаги.

    (Из разговор по skype) 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 3 sep. 2014 – edited 3 sep. 2017

Ars Poetica – ЕХ, ДА ИМАХ...

ЕХ, ДА ИМАХ...* 
 

Ех, да имах у себе си сила такава,
бих отворил училище едничко за всички,
където всеки да получава
всяко утро 
портокалов смях на звездички.

Крила детенцето нежно да има
и значи
в Часа по летене
да изхвърча учителят през комина
и да учи децата в движение...

Да се рее красиво и храбро в небето: 
да прави лупинги,
да се премята, 
тъй че да им се свива сърцето
на господата и дамите в инспектората.

Всяка седмица клоунът от цирка
да ни учи как да правим грешки
и да възкръсваме, когато умираме
след някое премеждие особено тежко.

Да имаме Минути по изчервяване,
Час по нежност
и Ден за прошка
и никога,
ама никога да не забравяме,
че добри могат да бъдат и лошите.

Ех, да имам у себе си дързост такава,
бих отворил училище едничко за всички,
където всеки от сън да става
всяко утро 
с портокалов смях на звездички!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 3 sep. 2017

___

* Реплика към може би най-известното стихотворение на италианеца Джани Родари (1920-1980). На цветните снимки – правнучката Виктория (2016) и внукът Борислав (2008). Бел.м., Jores.

Ars Poetica – ПОХИЩЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

ПОХИЩЕНИЕТО

НА БЪЛГАРИЯ

България цяла се е предала –
младите бягат, старите мрат,
крадат я за живо и за умряло,
цигани бясно тук се плодят...

Спирам дотук и желая наслука
на всеки млад и сърцат идиот,
който презглава бяга оттука,
да дири в чужбина друг свой живот.

Нямаме Ботев, нямаме Левски;
имаме политици – за чудо и срам.
Крещене от болка не е уместно,
поне свещ да палнем в Божия храм*!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 30 avg. 2014 – edited 2 sep. 2017

___

* Баташката черквица след Април 1876.

Ars Poetica – О, СВОБОДА!

О, СВОБОДА!

По форумите, по площадите
плиска словесна вода.
Дори доносникът реве: Свобода-Свобода.

Зад микрофона –
разперило криле
виждам едно университетско ченге*.

Боже мой,
какво става
в тази държава,
от всеки ъгъл
с нов образ
старият доносник се появява!

Не разбира колко е скъп
онзи образ на предателя тъп,
на слухтящото в мрака лице,
пишещо доноси с потни ръце.
Тъй незрим и незабравим –
на всяка власт необходим!

А на масата
в кухничката ни бедна
мъждука надеждата наша последна.
И макар Буратино да ни убеждава,
че за свободата живота си дава,
кръвта,
кариерата,
сетните сили,
паричките в банките,
привилегиите мили,
виси като нож над овча глава:
за какво му е власт при това?

Свобода! Свобода-а-а! – там скандира тълпата
и не знае, че не се подарява Свободата,
че удушвачът зад фалшиви образи дебне
да съсипе надеждицата наша последна,
да я смачка с думи обидни и зли,
да й се подиграе,
както само той умее,
както само той си знае.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, jan. 1990** – edited 2 sep. 2017

___
* Янко Дунев долу, в мензата на Софийския университет един обяд през пролетта на 1969 г. ме агитираше да му дам собственоръчно написано заявление, плюс автобиография и три снимки, за да ме направят "информатор на Държавна сигурност" и срещу 80 лв. месечно (колкото през 1969 г. беше заплатата на баща ми, мебелист в пловдивския ДИП"Напредък"), да пиша седмично поне по страничка за състуденти и преподаватели, които разказват вицове за Партията и Тодор Живков, по празници да записвам кой от познати и приятели ходи на черква и пали свещи пред иконите. В еуфоричните дни непосредствено след "славния" Десети ноември 1989 г. същият Янко Дунев, разперил ръце като планински орел, пред микрофон от стълбището на Народното събрание агитираше колко прекрасен за нас, българите, е американският План Ран-Ът, а после основа партия, стана й лидер и по телевизията въртяха филм за несретния му живот на ярък борец срещу комунизма, защитник на свободата и правата на човека.

** Вж. в. "Демократическо знаме", бр. 1 от 19 май 1990 г. Стихотворението писах непосредствено след излъчване на живо по телевизията на репортаж как бившето ченге агитира за Плана Ран-Ът, https://www.youtube.com/watch?v=y4NAYtPRSe4.