Ars Poetica – КОЙТО НЯКОГА Е ЗАСАЖДАЛ ДРЪВЧЕ...

КОЙТО НЯКОГА 

Е ЗАСАЖДАЛ ДРЪВЧЕ...

Който някога е засаждал дръвче,
поне би трябвало да знае, че
с дръвчето не бива хич да се спори,
а гальовно само да му се говори.

Понеже то ни е толкова крехко,
че въобще и съвсем, и изобщо не бива
да му се пречи да се развива,

и понеже са ужасно и твърде опасни
за него всичките ни мисли нещастни,
с които човекът е така зареден
като автомат Калашников
от първия си ден,
когато се е усетил
засегнат,
обиден,

предаден,
злочест,
изоставен...

А дръвчето къде да отиде,
какво да направи,
нали!

И да не мислите, че не го боли?!
Боли го, разбира се, и още как...
Щом слънце го пърли от зори до мрак,
щом жежкият вятър клоните му превива
или мраз хищни зъби в снагата му впива.

Боли го и когато някое мило детенце
отскубне от него дори и листенце
или сантиментална печална душица
издълбае върху кората му летяща птица
или на себе си и любимата гальовните имена
под сърце, пронизано от летяща стрела...

Който някога е засаждал дръвче,
поне би трябвало да е наясно, че
всичко, което е тук, на Земята,
се крепи върху тревите и дървесата
и в спокойното величие

на този зелен океан
ядосалият Господ е приютен, приласкан.

...А след време,

когато онези там двамата
престанат да идват,
за ръцете си хванати,
и изобщо когато ги няма никакви вече
и Животът ги разпилее далече-далече
един от друг
и помежду им свие антарктически студ...

Тогава дръвчето се вижда застанало
пред издълбания от глупостта им яростен ров
да носи по себе си кръвта и раните
на една отлетяла нещастна Любов.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 4 sep. 2017

–––

* На снимката горе: правнучката Виктория (2016).