Ars Poetica – ЕХ, ДА ИМАХ...

ЕХ, ДА ИМАХ...* 
 

Ех, да имах у себе си сила такава,
бих отворил училище едничко за всички,
където всеки да получава
всяко утро 
портокалов смях на звездички.

Крила детенцето нежно да има
и значи
в Часа по летене
да изхвърча учителят през комина
и да учи децата в движение...

Да се рее красиво и храбро в небето: 
да прави лупинги,
да се премята, 
тъй че да им се свива сърцето
на господата и дамите в инспектората.

Всяка седмица клоунът от цирка
да ни учи как да правим грешки
и да възкръсваме, когато умираме
след някое премеждие особено тежко.

Да имаме Минути по изчервяване,
Час по нежност
и Ден за прошка
и никога,
ама никога да не забравяме,
че добри могат да бъдат и лошите.

Ех, да имам у себе си дързост такава,
бих отворил училище едничко за всички,
където всеки от сън да става
всяко утро 
с портокалов смях на звездички!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 3 sep. 2017

___

* Реплика към може би най-известното стихотворение на италианеца Джани Родари (1920-1980). На цветните снимки – правнучката Виктория (2016) и внукът Борислав (2008). Бел.м., Jores.