четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Публицистика - ТОЗИ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ (1.)

    Да пребъде във вековете вечната и нерушима дружба между БКП и обновената БСП, ГЕРБ, ДПС, ПП Атака, ВМРО, Реформаторски блок и пр. с техния славен Десети ноември 1989-а, драги ограбени и унижени мой сънародници българи!

ТОЗИ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ


    В петък след обяд в заведение на футболен клуб "Славия" някакви хора в полицейски униформи, появили се там с полицейски джип, разстреляли бос от мафиотската "СИК"* и петимата му телохранители, а други двама от тази дружинка душа берат във военномедицинската академия в София. Току-що депутатът Николай Николов от СДС по Радио Нова Европа съобщи за "яки запои между мафиотски босове и висши служители на МВР".

    * * *

    Вчера в два града – Мосул и Багдад, по едно и също време дистанционно били взривени коли-бомби пред поне пет християнски храма, точно когато там протичала християнска вечерна молитва, т.е. когато храмовете са били пълни с богомолци.

    Информационните емисии на българските и световните медии все повече придобиват форма на военни комюникета. В самите Съединени американски щати властите обявили втора по степен на готовност тревога в очакване на терористични актове от мюсюлмани самоубийци. Заплашени са сгради на ню-йоркската стокова борса и всички други центрове на световните банки и търговия с ценни книжа.

    Българските комунисти вчера на връх Бузлуджа провели петдесетхиляден (?!) митинг, дето облеченият като рокер Сергей Станишев обявил "сериозната заявка" на т.нар. другарки и другари обновени демократи да поемат властта, управлението.

    От БНТ и бТВ се лее информация за живота на новобогаташите и плътно обкръжилите ги сноби – травестити, курви, отрепки, провалени хора и мародери. По Нова телевизия, титулувана като "българската CNN", снощи повторно излъчваха едночасово предаване, дето обсъждаха такива "важни за нацията" теми, като:

    1) Гей ли е лидерът на Партия "Новото време" Емил Кошлуков?

    2) Кой подарил луксозния мерцедес на хубавицата Ирен Онтева?

    3) Как ще обзаведе 450-те си квадрата супер-луксозен палат в столичния кв. Драгалевци свързаната с мафиоти Жени Калканджиева, която възнамерявала да вдигне висок зид около имота си, да не й загрозяват пейзажа съседните бедняшки къщурки, а в огромната зала на два етажа Калканджиева проектирала кът, дето с изискани особи да отмаря във философски мухабети, питиета, чат-пат покер...

    В сутрешното неделно предаване "Сблъсък" пък тема за ожесточен спор бе дали една дама е в състояние пълноценно да люби двама или трима мъже (оле-оле!), а и дали хубавите жени по любов се омъжват или встъпват в брак, за да си уредят живота в разкош и мързелуване. Страхотно занимателен животрептущ проблем за целокупната ни бедстваща нация!

    Единствено в обновеното предаване от Татово време "Всяка неделя”
in live Кеворк Кеворкян (1944) с двамата сина Кин и Стефан на отишлия си наскоро Радой Ралин (1923-2004) възкреси представата ми за нормален човек, който се вълнува за притесняваните от властта изявени личности на родното изкуство, наука, култура, както и за пренебрежението към възрастните бедни българи.

     
 Като глас от мъртвилото прозвуча разговорът на Кеворкян със строителя Игнат Раденков (1938), изрекъл тежки думи за вечно управляващите: че по върховете на държавата са пак същите хора от Тодор-Живковата "гвардия", окопали се в БСП и над двеста политически формации у нас.

    От всичко дотук оставам с усещането, че в България цари романтичен и зловещ хаос, внушение: всеки да се спасява как може, а обикновеният българин изнемогва, престанал да слуша какво бръщолевят политиците, мечтае единствено да си плати сметките, таксите, данъците, лихвите към банката-кредитор, тока и кофичка кисело мляко. Че същият този бедстващ българин е озадачен (меко казано) от разкоша, в който се разплува най-посредствена измет (политически курви, певачки, травестити с нежни гласове и груби претенции). Култура, изкуство, наука, образование, армия, здравеопазване, прокуратура, съд, държавна и общинска администрация – всичко-всичко е батак, а крадците от ден на ден са все по-нагли и тях охранява продажната интелигенция на моята България.

    * * *

     Към обяд по телефона се свързах с Тодор Чонов (1945). Чувам мъжествения му свеж глас: "Мисля за тебе, работя за тебе". Според което наприказва, книгата ми е набрана, но кориците още не е започнал да прави, и изобщо – заебал е книгата ми. Откривам по-късно, че печатал частното си списание "Плесница" върху офсетовата хартия, върху онези две хиляди листа, които му закарах със старичката си жигула в Рогош за допълнителните сто екземпляра на книгата ми "Ламски".

     Това е типичният българин, мисля си, който е най-известен с нехайството си, с това, че не спазва срокове и обещания, на всяка крачка нарушава всякакви писмени договори и обещания... ала какво да го правя! Характер... Щял да ми звънне, като се прибере след обяд в своето родно село Рогош, и съм убеден, че няма да се обади, докато пак, подир седмица вероятно – отново сам не го потърся.

     Мога да се кося от нерви, да го нападам, но този стил ми е вече добре познат – да се разтакава, да отлага една работа до безкрай. Може би и аз съм такъв, кой ме знае! Лошото е, че ми обърка всякакви планове и сметки точно сега, когато съм в годишен отпуск и имам възможност да търся пазар за книгата си, евентуално: да се видя с някакви пари от продажбите й.

    По груби изчисления затворил съм дотук около 1500 лв., задлъжнял съм с около 250 лв. отгоре, а ръцете ми са вързани и съм принуден да се надявам на мимолетните настроения у "моя приятел-печатар" поета Чонов от селото Рогош, Пловдивско. Явно ще трябва да си търся друг съдружник за отпечатването на собствени разноски на другите ми книги. 

    В редичка чакат:

    1. Сборник от четиридесет къси разказа плюс новелата "Ася".

    2. Сборникът от стотина стихотворения "Порто Фино".

    3. Сборник есета "Въведение", пет тома от по 250-300 стр. всеки.

    4. Книгата джобен формат с афоризми "Врели-некипели": стотина страници, плюс двайсетина миниатюрни сатирични графики.

    5. Сборник публицистика от 1990 г. – е
сета, печатани във вестника на някогашната първа Демократическа партия "Демократическо знаме" (май 1990-фев. 1991) и подир това.

    * * *

    Римокатолическият папа Йоан-Павел ІІ – старче
, трогателно в увереността си, че е Божи наместник в нашия свят... Католицизмът е нанесъл не по-малко беди на човечеството от Ислямската религия през последните 600 г. след Христа. Цялата пищност на религиозния ритуал, всичките й там салтанати и златовезани одежди, наметала, дори папската му тиара, спорят с евангелския текст, дето е и посланието на Исус: А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая** и като заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно***.

    * * *

    Надвечер позвъних по телефона в Рогош. Чонов не се е прибирал от Пловдив. Още една дребна лъжа? Ама, разбира се. Рапорт приет! – този стил, този нашенски манталитет вече ми е добре познат.

    Следва

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 2 avg. 2004 – edited 10 noe. 2016
______
* Изпълнителят на т.нар. "мокри поръчки" Милчо Бонев, по прякор Бай Миле.
** Т.е. вглъби се, не се моли само за да те видят, че си обърнал лице към твоя бог.
*** От Матея, гл. VІ, стихове 6-7. 

Ars Poetica – НЕЖНА Е НОЩТА

НЕЖНА Е НОЩТА


– Ти защо не ме обичаш?
– Как да любя, щурчо мой,
като в друга си се вричал,
плачеш според мен за бой!

– Друга ли... Къде я виждаш?
Вперил съм се в теб, 
спрях да пуша, спрях да пия,
гони ме съклет.

– Да те гони... Кой те кани? 
Ама че досадник жив!
– Кой ли? Сигур любовта ми...
– Значи, си щастлив?

– Да бе, щастие се казва, 
ала само аз си знам...
– Мога и да те намразя, 
престани със тоя плам!

Всички вече те разбраха, 
станахме за смях. 
– Като сврака с двата крака 
с теб се замотах...

– И готов си да отлитнеш... 
Че отлитай, прав ти път!

Не отлита той, а пита. 
Тъй върви светът.

Тъй сърцата си говорят – 
нежна е нощта.
Леле, колко непокорна 
била Любовта!



Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 8 apr. 2011 – edited 10 noe. 2016

понеделник, 7 ноември 2016 г.

Ars Poetica - РЕНИ

 РЕНИ 


Грее на чина си Рени, пламнала от свян,
а зад пламналата Рени гуши се Иван.

Стихове най-възвишени й нашепва там
и потъва наша Рени вдън земя от срам:

“Ах, нещастнико! Ах, глупчо! Дяволе засмян,
много лошо те научих, но не ще се дам”.

Блясва иззад очилата българикът строг –
бъркат му се времената в тъпия урок.

Грее на чина си Рени, алена от свян,
а в очите й зелени – глупчото Иван.

Що пък да не я целува?! Нали се натиска сам
толкоз сладко, че си струва риск и по-голям...

Мае се горката Рени: ако днес не се реши,
друга ще й го отнеме тоя влюбен до уши.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 11 maj 2006 – not edited 7 noe. 2016

неделя, 6 ноември 2016 г.

Ars Poetica – ЗАГУБИТЕ СА ПОПРАВИМИ

ЗАГУБИТЕ СА ПОПРАВИМИ

Като пеперуда синя
щях на рамото да кацна
и това е много мило,
ала малко е опасно...

Че възможно е тогава
в мене малко да се влюбиш,
а зелената морава
пълна е със пеперуди...

Всяка каца да отпие
устните ти и нектара,
и това е поправимо
като в приказките стари.

Като в приказките стари
ти си малкото момиче,
дето в двора си играе
и цветята най обича.

Но цветята са красиви
ден до пладне и ужасно
после някак стават сиви,
после някак става ясно

колко преходно е всичко,
 
всички как сме заменими.
Ала някак не обичам
загубите предвидими.

Чакаш ли ме да ти кацна?
Хайде, просто отмини ме!
Да се влюбиш е опасно
в загуби непоправими.




Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година


Plovdiv, 17 uni 2011 – not edited 6 noe. 2016

Ars Poetica – КОПНЕЖЪТ НА МЪЖЕТЕ

КОПНЕЖЪТ
НА МЪЖЕТЕ


Копнежът на мъжете, които си прегръщала,
в усмивката ти свети, но ти все пак си същата,

от пяната край Кипър изваяна красива
и светлина Божествена от тебе се излива.

Какво, че са настръхнали насреща ти жените,
на манджи умирисани, с лица от гняв изпити!

Нехайна, лека, свежа – не можеш да си друга
пред този свят наежен тъй пъстра пеперуда,

привързала косите със панделчица сива,
в басмяна рокля евтина, която ти отива,

та как ли да не влезеш и в сънищата мои
от нос Добра надежда, обрулен от порои,

от дъждове мусонни, които сто години
над мен валят. И няма как сам да не отмина.

Но даже и във мрака, в Отвъдното ще зная,
че съм докоснал нещо, дошло при мен от Рая.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 15 jan. 2011 – not edited 6 noe. 2016 

Ars Poetica – ЗДРАВ СЪН СЛЕД СЕКС

ЗДРАВ СЪН СЛЕД СЕКС

Заспа ли вече? Боже мой, нима тъй бързо уморена –
пустиня ледна в летен зной, жар в мразовито време!

Като целувка на глупак, като езичница на клада,
като удавница в гора, като Девети кръг на Ада...

Луксозното ти облекло лежи разхвърляно в безреда,
иззад вечерното стъкло Луната само тебе гледа.

От ревност див и изкушен – испанец във трагична роля,
възправя се мъжът у мен... А ти си тъй красива гола!

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 11 jan. 2011 – not edited 6 noe. 2016

събота, 5 ноември 2016 г.

Ars Poetica – MODUS VIVENDI

MODUS VIVENDI


В мансарда вехта с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
откривах – Господ г
леда точно мен
и чувствах се пленен от всичко щуро.

Котлончето ми беше фар, фенер,
кафенце за п
ремръзналите пръсти
и две корички, свинска мас, пипер,
консерва копърка и праз две връзки.

О, Боже мой, какви пресветли дни!
На топличко – в студентск
ата читалня,
виелица по "Витошка" свист
и
а с книгите тук – тихо и печално...

И в мензата – п
ак риба, стар фасул,
че даже и десерт – ошав със сливи,
но щом с чорба тумбакът съм издул,
мометата са трижди по-красиви.

Подскачайки по "Руски" окрилен,
от "Грозд" съм приласкан да поостана,
където неколцина като мен
отпиват вино евтино от кана.

И з
ъзна сетне, та от крак на крак
в очакване да дойде а
втобуса,
внезапно с
ред настъпващия мрак
прострелва ме с очи д
евойче русо.

Насън преследвам си я ц
яла нощ,
увит до вежди в старо о
деало...
О, Господи, животът не бил лош! –
свирукам си пред късче огледало

и се кривя с бръсначката в ръка,
докато сам на сутринта се лъсна.
Животът не б
ил лош! – пак ще река,
кога не са ти п
омислите мръсни.

Наивен, б
еден, глупав, освежен,
отново вън засмуква ме тълпата;
на никой не му пука тук за м
ен,
ала щастлив съм с жълто на у
стата.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 8 dec. 2012 – edited 6 noe. 2016

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)

tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.) :   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1415.)   Повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде н...