Ars Poetica – MODUS VIVENDI

MODUS VIVENDI

В мансарда вехта с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
откривах – Господ гледа точно мен
и чувствах се пленен от всичко щуро.

Котлончето ми беше фар, фенер,
кафенце за премръзналите пръсти
и две корички, свинска мас, пипер,
консерва копърка и праз две връзки.

О, Боже мой, какви пресветли дни!
На топличко – в студентската читалня,
виелица по "Витошка" свисти
а с книгите тук – тихо и печално...

И в мензата – пак риба, стар фасул,
че даже и десерт – ошав със сливи,
но щом с чорба тумбакът съм издул,
мометата са трижди по-красиви.

Подскачайки по "Руски" окрилен,

от "Грозд" съм приласкан да поостана,

където неколцина като мен

отпиват вино евтино от кана.

И зъзна сетне, та от крак на крак
в очакване да дойде автобуса,
внезапно сред настъпващия мрак
прострелва ме с очи девойче русо.

Насън преследвам си я цяла нощ,
увит до вежди в старо одеало...
О, Господи, животът не бил лош! –
свирукам си пред късче огледало

и се кривя с бръсначката в ръка,
докато сам на сутринта се лъсна.
Животът не бил лош! – пак ще река,
кога не са ти помислите мръсни.

Наивен, беден, глупав, освежен,
отново вън засмуква ме тълпата;
на никой не му пука тук за мен,
ала щастлив съм с жълто на устата.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 8 dec. 2012 – edited 6 noe. 2016