Публицистика - ТОЗИ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ (1.)

    Да пребъде във вековете вечната и нерушима дружба между БКП и обновената БСП, ГЕРБ, ДПС, ПП Атака, ВМРО, Реформаторски блок и пр. с техния славен Десети ноември 1989-а, драги ограбени и унижени мой сънародници българи!

ТОЗИ СТИЛ ВЕЧЕ МИ Е ДОБРЕ ПОЗНАТ

    В петък след обяд в заведение на футболен клуб "Славия" някакви хора в полицейски униформи, появили се там с полицейски джип, разстреляли бос от мафиотската "СИК"* и петимата му телохранители, а други двама от тази дружинка душа берат във военномедицинската академия в София. Току-що депутатът Николай Николов от СДС по Радио Нова Европа съобщи за "яки запои между мафиотски босове и висши служители на МВР".

    * * *

    Вчера в два града – Мосул и Багдад, по едно и също време дистанционно били взривени коли-бомби пред поне пет християнски храма, точно когато там протичала християнска вечерна молитва, т.е. когато храмовете са били пълни с богомолци.

    Информационните емисии на българските и световните медии все повече придобиват форма на военни комюникета. В самите Съединени американски щати властите обявили втора по степен на готовност тревога в очакване на терористични актове от мюсюлмани самоубийци. Заплашени са сгради на ню-йоркската стокова борса и всички други центрове на световните банки и търговия с ценни книжа.

    Българските комунисти вчера на връх Бузлуджа провели петдесетхиляден (?!) митинг, дето облеченият като рокер Сергей Станишев обявил "сериозната заявка" на т.нар. другарки и другари обновени демократи да поемат властта, управлението.

    От БНТ и бТВ се лее информация за живота на новобогаташите и плътно обкръжилите ги сноби – травестити, курви, отрепки, провалени хора и мародери. По Нова телевизия, титулувана като "българската CNN", снощи повторно излъчваха едночасово предаване, дето обсъждаха такива "важни за нацията" теми, като:

    1) Гей ли е лидерът на Партия "Новото време" Емил Кошлуков?

    2) Кой подарил луксозния мерцедес на хубавицата Ирен Онтева?

    3) Как ще обзаведе 450-те си квадрата супер-луксозен палат в столичния кв. Драгалевци свързаната с мафиоти Жени Калканджиева, която възнамерявала да вдигне висок зид около имота си, да не й загрозяват пейзажа съседните бедняшки къщурки, а в огромната зала на два етажа Калканджиева проектирала кът, дето с изискани особи да отмаря във философски мухабети, питиета, чат-пат покер...

    В сутрешното неделно предаване "Сблъсък" пък тема за ожесточен спор бе дали една дама е в състояние пълноценно да люби двама или трима мъже (оле-оле!), а и дали хубавите жени по любов се омъжват или встъпват в брак, за да си уредят живота в разкош и мързелуване. Страхотно занимателен животрептущ проблем за целокупната ни бедстваща нация!

    Единствено в обновеното предаване от Татово време "Всяка неделя” in live Кеворк Кеворкян (1944) с двамата сина Кин и Стефан на отишлия си наскоро Радой Ралин (1923-2004) възкреси представата ми за нормален човек, който се вълнува за притесняваните от властта изявени личности на родното изкуство, наука, култура, както и за пренебрежението към възрастните бедни българи.

      Като глас от мъртвилото прозвуча разговорът на Кеворкян със строителя Игнат Раденков (1938), изрекъл тежки думи за вечно управляващите: че по върховете на държавата са пак същите хора от Тодор-Живковата "гвардия", окопали се в БСП и над двеста политически формации у нас.

    От всичко дотук оставам с усещането, че в България цари романтичен и зловещ хаос, внушение: всеки да се спасява как може, а обикновеният българин изнемогва, престанал да слуша какво бръщолевят политиците, мечтае единствено да си плати сметките, таксите, данъците, лихвите към банката-кредитор, тока и кофичка кисело мляко. Че същият този бедстващ българин е озадачен (меко казано) от разкоша, в който се разплува най-посредствена измет (политически курви, певачки, травестити с нежни гласове и груби претенции). Култура, изкуство, наука, образование, армия, здравеопазване, прокуратура, съд, държавна и общинска администрация – всичко-всичко е батак, а крадците от ден на ден са все по-нагли и тях охранява продажната интелигенция на моята България.

    * * *

     Към обяд по телефона се свързах с Тодор Чонов (1945). Чувам мъжествения му свеж глас: "Мисля за тебе, работя за тебе". Според което наприказва, книгата ми е набрана, но кориците още не е започнал да прави, и изобщо – заебал е книгата ми. Откривам по-късно, че печатал частното си списание "Плесница" върху офсетовата хартия, върху онези две хиляди листа, които му закарах със старичката си жигула в Рогош за допълнителните сто екземпляра на книгата ми "Ламски".

     Това е типичният българин, мисля си, който е най-известен с нехайството си, с това, че не спазва срокове и обещания, на всяка крачка нарушава всякакви писмени договори и обещания... ала какво да го правя! Характер... Щял да ми звънне, като се прибере след обяд в своето родно село Рогош, и съм убеден, че няма да се обади, докато пак, подир седмица вероятно – отново сам не го потърся.

     Мога да се кося от нерви, да го нападам, но този стил ми е вече добре познат – да се разтакава, да отлага една работа до безкрай. Може би и аз съм такъв, кой ме знае! Лошото е, че ми обърка всякакви планове и сметки точно сега, когато съм в годишен отпуск и имам възможност да търся пазар за книгата си, евентуално: да се видя с някакви пари от продажбите й.

    По груби изчисления затворил съм дотук около 1500 лв., задлъжнял съм с около 250 лв. отгоре, а ръцете ми са вързани и съм принуден да се надявам на мимолетните настроения у "моя приятел-печатар" поета Чонов от селото Рогош, Пловдивско. Явно ще трябва да си търся друг съдружник за отпечатването на собствени разноски на другите ми книги. 

    В редичка чакат:

    1. Сборник от четиридесет къси разказа плюс новелата "Ася".

    2. Сборникът от стотина стихотворения "Порто Фино".

    3. Сборник есета "Въведение", пет тома от по 250-300 стр. всеки.

    4. Книгата джобен формат с афоризми "Врели-некипели": стотина страници, плюс двайсетина миниатюрни сатирични графики.

    5. Сборник публицистика от 1990 г. – есета, печатани във вестника на някогашната първа Демократическа партия "Демократическо знаме" (май 1990-фев. 1991) и подир това.

    * * *

    Римокатолическият папа Йоан-Павел ІІ – старче, трогателно в увереността си, че е Божи наместник в нашия свят... Католицизмът е нанесъл не по-малко беди на човечеството от Ислямската религия през последните 600 г. след Христа. Цялата пищност на религиозния ритуал, всичките й там салтанати и златовезани одежди, наметала, дори папската му тиара, спорят с евангелския текст, дето е и посланието на Исус: А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая** и като заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно***.

    * * *

    Надвечер позвъних по телефона в Рогош. Чонов не се е прибирал от Пловдив. Още една дребна лъжа? Ама, разбира се. Рапорт приет! – този стил, този нашенски манталитет вече ми е добре познат.

    Следва

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 2 avg. 2004 – edited 10 noe. 2016

______
* Изпълнителят на т.нар. "мокри поръчки" Милчо Бонев, по прякор Бай Миле.
** Т.е. вглъби се, не се моли само за да те видят, че си обърнал лице към твоя бог.
*** От Матея, гл. VІ, стихове 6-7.