плачеш според мен за бой!
– Друга ли... Къде я виждаш?
– Друга ли... Къде я виждаш?
Вперил съм се в теб,
спрях да пуша, спрях да пия,
гони ме съклет.
– Да те гони... Кой те кани?
Ама че досадник жив!
– Кой ли? Сигур любовта ми...
– Значи, си щастлив?
– Да бе, щастие се казва,
– Значи, си щастлив?
– Да бе, щастие се казва,
ала само аз си знам...
– Мога и да те намразя,
– Мога и да те намразя,
престани със тоя плам!
Всички вече те разбраха,
Всички вече те разбраха,
станахме за смях.
– Като сврака с двата крака
– Като сврака с двата крака
с теб се замотах...
– И готов си да отлитнеш...
Че отлитай, прав ти път!
Не отлита той, а пита.
Тъй върви светът.
Тъй сърцата си говорят –
Тъй сърцата си говорят –
нежна е нощта.
Леле, колко непокорна
Леле, колко непокорна
Plovdiv, 8 apr. 2011 – edited 10 noe. 2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар