Публицистика - ПИРОВИТЕ ПОБЕДИ НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО

ПИРОВИТЕ ПОБЕДИ 

НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО  

      19.09.2004. 

      Посредствеността възприемаме като неспособност, недостиг на творческа енергия, прикрит зад високи претенции, документи с печат и без печат, ордени, грамоти, титли, изобщо всякакъв род отличия. Хората от моята черга гледаме присмехулно към приносителя на всички тез престижни знаци, но в България таз Недостатъчност върши ред поразии, изпедепцала се на върха в държавата.

      Захвани се с една работа, па ела и се полюбувай с какъв хъз (при вероятност за успех) Посредствеността в цялото си величие се възправя насреща ти! Гадна българска черта. Оплака ми се преди години Ангелина Зекова*, че като млад инженер по машинно оборудване за хранително-вкусовата промишленост изобретила универсална хипоидна предавка от нов тип и три университетски светила с научни титли (между които и тогавашният ректор на ВИХВП доц.Танчев) отсекли: няма да ти признаем изобретението, ако не ни впишеш за ръководители на проекта. Предложили й безсрамниците да се пише подизпълнител на замисления уж от тях прототип.

      А може би Посредствеността е необходимо зло, без което не укрепва нито една добра идея? То е проверка за издръжливост и за вяра. Случайно ли грандоман из небитието скочи в живота ми, за да ми попречи за книгата "Ламски"? Мисля си, не-е, съвсем не е случайно. Обградих с внимание самозванеца, и не точно лакомия откривам насреща си, колкото завистта у типичен селски тарикат.

      Когато остарелият като счетоводител Петър Петров** създаде осемте си великолепни разказа, местни графомани го обявиха за графоман, двама млади по онова време тарикати (Тодор Б. и Добромир Т.) пробвали да го изнудят, уж за да му отпечатат ръкописа. 

      Художествената литература и у нас е заета от "творци". Тез образи на творци лит. критици а ла Светлозар Игов*** лъскат и четкат до блясък по медиите. Варакосана имитация ти навират в очи, само да я вземеш за злато.


      23.09.2004.

      Вчера се възнесъл в "по-добрия свят" Иван Панайотов. Предния ден си отишла от света и колегата по математика Величка Джуралова. Спомням си ги двамата с шефа Панайотов: жизнени, типични хора от моето поколение, за които и добро, и по-малко добро можеш да речеш, но бяха истински дори когато грешаха, дори в претенциите си. И толкоз! Нищо съществено освен дреб от спомени и суета. Колко ли подвластен на суетата си и ти, драги? 

     Дано в отвъдното се окажат пак там, дето са колегата Маргарита Белчева, учителят по физкултура Димитър Димитров, който - година преди да се пенсионира, от унижение, на което го подложиха, се хвърли под мотрисата за Карлово.****

      Училището като институция уплътнява биографията си с тяхната смърт; и разбирам колко непреходна е мисията да си учител на младите и неопитните, които не умеят още да отстояват своето, а току назлобеят срещу света, преди да са усетили колко противоречив е човешкият ни, подвластен на суети свят.

 

      На момиче от VІІІ-б в тетрадката сред несръчни стихове от типа "душата ми е прокълната во веки веков да е сама" откривам ей таквиз бисерчета...

Дяволско сърце бодливо

с изненада те убожда

или почти готово стихотворение (сглобих го от късове):

Лъчът светлина докосна

студената земя, а от нея бавно

се подаде меко стръкче зеленина; 

за миг небето засия, пламна

слънчевата светлина -

обля студените скали, обгърна

ланшните треви.

Чух глас пеещ нежно, каращ

студените очи да блеснат и

след миг видях цветя, видях живот

по умрялата Земя. Слушах тихия

вятър, бъбрещ с ниските треви...

      Или други находки:

 Усетих полъх на цветя, 

вятър, който нежно прокара

пръсти през косите ми.

Нещо величествено леко

ме побутна и сякаш каза: "Върви!"

Полъхваше в душата ми като вятър

между полски треви, 

а ароматът на свобода изпълваше всичко; 

хармонията сякаш живееше там.

Нещо ме обгърна, нещо топло, 

нещо голямо и меко. Сякаш беше

слънчев лъч. В нозете ми

се бяха сгушили нежни стъбла, 

а листа погалваха раменете ми.

...Отваряйки очи, видях тъмната стая, 

космосът, в който седях, а срещу мен лежеше

едно малко стръкче роза...

      И по-нататък, вече предвзето:

...а пред мен лежи Морето на страстта -

     за да приключи:

...защото моята душа е прокълната.

      Та ето що й написах в тетрадката:

      Това хленчене защо ти е? Ще ти се случат великолепни неща, но първо отвори очите си за хубавото наоколо. От припряност е това настроение в стиховете ти. Ще ти се ей сега, в тоя миг да ти се случат добрите неща. А те не идват, бавят се... и се чудиш: наричаш нетърпението си с тъмни думички, рисуваш го с мрачни бои, а то тепърва ще те гневи и изкушава. Не нападай света. Това е истинският живот, за който много малко знаеш, мисля си... Природата ти е дала всичко необходимо за да си щастлива и да грееш като слънчице. Не бързай! Всяко нещо - с времето си. 

      Добре е, че усещаш болка в душата си. Ако не изпитваше болка от нараненото, бисерната мида никога нямаше да създаде бисерно зрънце. Всяко щастие предварително (а понякога - и цял живот) се заплаща с големи, много големи лихви, момиче. Сега само лекичко позираш, и в това ти е чарът, но тоя чар е като аромат на цвете, който бързо отлита, с месеците и годините, които натрупваш в собствения си живот. От стиховете ти вече знам коя си и съвсем не си сама, повярвай. Защото имаш тия разкошни пространства у себе си, където тепърва ще никнат мечти и цветя ще излъчват ухание за другите хора.

      * * *

          Съседът Митко Й. се кани да прекара тая нощ в женска компания... Сиромахът, точи зъби, а му липсват на милия не толкоз плътските наслади, колкото му липсва Любов. Хапване, пийване, телесни кефове... Но що са телесните удоволствия, когато таз ненаситна на дяволии своенравница Любовта не те изненадва, не ти пили нервите, не ти обръща живота с хастара наопъки, не те кара да трепкаш като лист отронен, ами старателно и чинно всичко свое си подредил, всичко нейно си предвидил, всичко предварително си начертал, разграфил и описал като стар еврейски тефтер с вересии!

Plovdiv, redact.19 jan.2015

________

_{* Най-добра сред състезаващите се в единичен каяк пловдивски момичета около 1965-67 г.} 

_{** С писателски псевдоним се подписваше Василен Ведров. За историята с двамата изнудвачи озадачен ми е разправил; инициалите им споменава чрез посвещението "На ТеБе, ДеТе" в едно от книжлетата си.}

_{*** Де си нямат ориентир за оценка, а оценките им са според конюнктурата.} 

_{**** Доста нещастия знам по това жп-трасе от около петстотин метра между Пещерско шосе и жп-моста край Захарния комбинат. Почти физически преживях смъртта на тоя добряк и вдовец Димитров, понеже преди това бях наблюдавал санитари в найлонови торби да сбират разпилените кости и вътрешности на летец, който - да избута от релсите внука си, сам се оказва под колелата на мотрисата за Карлово.} 

Публицистика - ПОМНИ 10 ЯНУАРИ 1944...

      

       ПОМНИ 10 ЯНУАРИ 1944...

       Отминават коледните празници. 10 януари е мразовит и слънчев.

      12,30 ч. - двеста US-бомбардировача В-17 и В-24 летят към София. Съпровождат ги сто изтребители Р-38 “Лайтнинг”.

      12,35 ч. – първа бомбардировка.

      22,00 ч. - долитат бойни машини на Великобритания, за да продължи започнатият разстрел. 80 бомбардировача “Лелингтън” изсипват 1000 бомби над източните квартали. Убити - 750, ранени - 700. Напълно разрушени сгради - 3304, частично – 427. 

     Съобщителната и водоснабдителната мрежа – прекъснати. В пламъци са Народният театър, сградата на Българската академия на науките...
В операцията, известна под името “Point Blank” (NB! – „Разстрел от упор”), София е бомбардирана само… 11 пъти.

      NOTA BENE!

      Мирен град, чиято защита е едва ли не символична, планомерно е разстрелван с 45265 разрушителни и запалителни бомби. Част от бомбите са с монтиран закъснител – да се взривят, когато софиянци излязат от бункера или общинското скривалище. Пилотите на САЩ и Великобритания хвърлят от небето и „скъпи коледни подаръци за българчетата”- играчки, които при допир се самовзривяват…

      99 на сто от 2500-те убити не са военни, а мирни хора - жени, деца, болнави хора, старци. Осакатени са двойно повече. 4350 тона авиационни бомби „Made in US” & “Made in UK” разрушават 12 000 сгради, т.е. четвърт София.

      Софиянци едва смогват да изнесат жертвите, да отворят проходи в руините, да угасят пожара от бомбардировката, когато в 22,00 ч. долитат 80 бомбардировача “Уелингтън“. Заради прекъснати електрически и телефонни връзки тая януарска нощ Въздушната предупредителна служба на София не успява да задейства сирените – причина за огромния брой умъртвени.

      Англо-американската бойна авиация на 10 януари 1944 година хвърля над беззащитния град 1784 светещи и фугасни бомби, причина за смъртта на 947, осакатени - 710 души. Превърнати в купища руини са 3731 сгради: напълно разрушени - 93 държавни и 3211 частни, полуразрушени - 427.

     NOTA BENE

     Бомбардировките от 10 януари 1944 са планирано в държавните канцеларии на Вашингтон и Лондон хладнокръвно издевателство над отчайващо безсилен да се защити град - акция безсмислена от военна гледна точка, но преследваща психологически ефект. До 16 януари с.г. 300 000 (триста хиляди) са онези от оцелелите столичани, които панически напускат дома си и побягват при свои близки в провинцията.

      24 януари. Планирана е трета бомбардировка, ала този ден Софийското поле е под дебел слой мъгла. 15-а Въздушна армия на US в онзи момент не разполага с уреди за ориентация при „сляп полет”. Тежко натоварените бомбардировачи кръжат 45 минути над Витоша… и си заминават, откъдето са дошли.

     http://www.livenews.bg/71-godini-ot-varvarskite-bombardirov…

Почит към  загиналите пилоти на US при бомбардировките 
на Български градове и села през зимата на 1943-44 година

      Plovdiv, redact. 16 jan.2015

Ars Poetica - НЕВЯРНАТА СЪПРУГА ІІ

...аз мислех я, че е девойка, 
ала тя имала си мъж...

Федерико Гарсиа Лорка (1898-1936)

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Стоеше сам-сама на бара, 
аз влязох, казах: "Добър ден!" - 
изсвирих нещо на китара 
и тя реши да дойде с мен. 

Отведох я покрай реката 
като един уверен мъж, 
целунах я и тъй нататък 
се гмурнахме в море от ръж. 

По рокля с тънички презрамки, 
такава - пъстра, от басма, 
изу сандалите си само, 
побягна и ми се присмя.  

Дори не съм я уговарял, 

когато я настигнах аз: 
като жребче, но без самара, 
тя гола тръпнеше от страст. 

Езиче пъхна ми в ухото, 
прокле ме и какво ли не, 
излегната по гръб, защото 
пред нея бях на колене. 

Да я пожаля, да помисля... 
Ужасно - казвате сега, - 
съпруга чужда да натискаш 
и да я любиш на брега... 

Какво тук повече да кажа, 
от вас за да се защитя, 
на хубавица кой отказва, 

особено щом страда тя! 

Plovdiv, 10 maj 2011 - redact. 15 jan.2015

Ars Poetica - БЛАГОДАРЯ...

      - Знам колко е трудно сам себе си да разбереш, но всеки случай - ако си непостоянен или нетърпелив, повече ще страдаш. Любовта се нуждае от свобода, за да гори красиво. Човек живее най-много със себе си и в себе си. 

     - Заради това винаги ще си те обичам.

- БЛАГОДАРЯ...

Великолепен ден, възхождащ в светлина,
в омая - хоризонтът свеж, от слънцето окъпан,
и ти - в зеленина липа, пред мен като жена,
която на сърцето ми до болка си ми скъпа...

Здравейте, птици в празничната синева
или над облаци от делничната врява скрити,
така щастлив съм, че ви има на света
очите ми да теглите нагоре, към звездите!

Благодаря ти, черквице! С камбанния си звън
о, как от мен очистваш кротко бесовете диви
и аз съм пак момченцето от оня хубав сън,
където всички хора сме добри и тъй красиви!



Plovdiv, 23 sept.2009 – redact.14 jan.2015

Ars Poetica - КЪМ МЛАДИЯ СЪБРАТ

Търсещият съчувствие унижава първо себе си, 

забравил, че това е само едно необходимо изпитание.

КЪМ МЛАДИЯ СЪБРАТ

Защо ли Вие в "графомана книжен"*

съзрели сте писателя щастлив?

Необичаен просто тук се виждам,

в музей от мъртъвци проникнал жив.

Похвалата Ви обезоръжава...

Привикнал да ме блъскат със юмрук,

налага се да Ви се извинявам,

че благосклонност не Ви среща тук.

„От тебе, мама, стока не ще стане!” –

ако израсли сте със тоз рефрен,

и Вий навярно като в мелодрама

с похвалите ще сте подобно мен.

След като половина век съм писал

какво ли не, след стихове безчет...

поет не виждам Бог да ме орисал,

за "писатЕл"**, уви! – не съм приет.

Така че по-добре юмрук в зъбите,

ритник от Вас, и аз се чувствам здрав;

и нека, моля, никой да не пита

защо чепат е tisss-овият нрав.

Plovdiv, 17 uni 2007 - redact. 14 jan.2015

________

Рисунките са на Джеймс Енсор (1860-1949), http://liternet.bg/publish17/t_t_petev/samotnata.htm

* Графомана книжен - любезно послание до автора на текста.

** Думата писатЕл да се чете с ударение върху е, както я произнасят от Татово време литературни светила у нас, както - да речем, произнасят и думата ръкОпис (акад. Пантелей Зарев). Да не помислите, че академикът не знаел как е редно да се произнася! Знаел, естествено. Ако попитате: като знае, защо предпочита грешното, отговорът: по същата причина, според която Т. Живков произнасяше социализЪма, комунизЪма. Предполагате: Живков не е знаел правилната словесна форма...?! Знаел е, разбира се. Номерът е да се демонстрира, че партийното величие е над правила и закони. Та Живков целия писателски съюз, барабар с кръшните секретарки, любовници, педерасти и сноби, можеше да си го тури в малкото джобче. То си бе театро, мехлем за душата на "здраво стъпилия на земята" материалист, който именно по този начин се усеща поне две педи над слънчасалия наивник Дон Кихот.

Ars Poetica - БЪЛГАРСКА БАЛАДА 2015

3 милиона вече са българите, напуснали Отечеството последния четвърт век - 

последица от политиката на управляващите отродници и мекерета на US...

БЪЛГАРСКА БАЛАДА 2015*

Пред портите на моя дом похлопа в тъмна нощ.

И аз те пуснах в моя дом, а ти извади нож…

Изпаднал е в беда – реших, – уплашен иде тук.

С каквото Бог дал те гостих: сух хляб и резен лук.

Но ти все пак извади нож и рече: „Разбери,

за мене си неверник, лош, дължиш ми куп пари.

Че моят Бог е отредил да съм ти господар

и Нему само аз съм мил, а ти си низша твар”.

И ето ме немил-недраг – с жената, с челядта

към чужди някой праг се носим по света.

Нима съм толкоз лош, нима съм толкоз слаб,
да хлопам посреднощ за лук и къшей хляб!

 

Plovdiv, 11 jan 2015 

______

* http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2260541

Ars Poetica - ПЕТРАРКА ДО ЛАУРА

 ПЕТРАРКА ДО ЛАУРА

Къде си? Просто трябва да те видя.

И аз дори съвсем не знам защо,

че някак си без теб ми е обидно

като ръка без пръстен от злато.

Като поляна без цветя през юни,

като дъждовна нощ без светлинка,

като слепец сред пясъчните дюни,

като замръзнала от студ река.

Къде си! Все едно сега къде си,

дори не ми е нужно да те знам.

На тоя свят са хиляди адреси

 да бъдеш в многолюдието сам.

От чаша вино мога да отпия,

от устни мога да отпия страст,

но няма по-печална орисия

от сляпата илюзия у нас.

 

Plovdiv, 9 jan.2015