Ars Poetica - КЪМ МЛАДИЯ СЪБРАТ

Търсещият съчувствие унижава първо себе си, 

забравил, че това е само едно необходимо изпитание.

КЪМ МЛАДИЯ СЪБРАТ

Защо ли Вие в "графомана книжен"*

съзрели сте писателя щастлив?

Необичаен просто тук се виждам,

в музей от мъртъвци проникнал жив.

Похвалата Ви обезоръжава...

Привикнал да ме блъскат със юмрук,

налага се да Ви се извинявам,

че благосклонност не Ви среща тук.

„От тебе, мама, стока не ще стане!” –

ако израсли сте със тоз рефрен,

и Вий навярно като в мелодрама

с похвалите ще сте подобно мен.

След като половина век съм писал

какво ли не, след стихове безчет...

поет не виждам Бог да ме орисал,

за "писатЕл"**, уви! – не съм приет.

Така че по-добре юмрук в зъбите,

ритник от Вас, и аз се чувствам здрав;

и нека, моля, никой да не пита

защо чепат е tisss-овият нрав.

Plovdiv, 17 uni 2007 - redact. 14 jan.2015

________

Рисунките са на Джеймс Енсор (1860-1949), http://liternet.bg/publish17/t_t_petev/samotnata.htm

* Графомана книжен - любезно послание до автора на текста.

** Думата писатЕл да се чете с ударение върху е, както я произнасят от Татово време литературни светила у нас, както - да речем, произнасят и думата ръкОпис (акад. Пантелей Зарев). Да не помислите, че академикът не знаел как е редно да се произнася! Знаел, естествено. Ако попитате: като знае, защо предпочита грешното, отговорът: по същата причина, според която Т. Живков произнасяше социализЪма, комунизЪма. Предполагате: Живков не е знаел правилната словесна форма...?! Знаел е, разбира се. Номерът е да се демонстрира, че партийното величие е над правила и закони. Та Живков целия писателски съюз, барабар с кръшните секретарки, любовници, педерасти и сноби, можеше да си го тури в малкото джобче. То си бе театро, мехлем за душата на "здраво стъпилия на земята" материалист, който именно по този начин се усеща поне две педи над слънчасалия наивник Дон Кихот.