Ars Poetica - НЕВЯРНАТА СЪПРУГА ІІ

...аз мислех я, че е девойка, 
ала тя имала си мъж...

Федерико Гарсиа Лорка (1898-1936)

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Стоеше сам-сама на бара, 
аз влязох, казах: "Добър ден!" - 
изсвирих нещо на китара 
и тя реши да дойде с мен. 

Отведох я покрай реката 
като един уверен мъж, 
целунах я и тъй нататък 
се гмурнахме в море от ръж. 

По рокля с тънички презрамки, 
такава - пъстра, от басма, 
изу сандалите си само, 
побягна и ми се присмя.  

Дори не съм я уговарял, 

когато я настигнах аз: 
като жребче, но без самара, 
тя гола тръпнеше от страст. 

Езиче пъхна ми в ухото, 
прокле ме и какво ли не, 
излегната по гръб, защото 
пред нея бях на колене. 

Да я пожаля, да помисля... 
Ужасно - казвате сега, - 
съпруга чужда да натискаш 
и да я любиш на брега... 

Какво тук повече да кажа, 
от вас за да се защитя, 
на хубавица кой отказва, 

особено щом страда тя! 

Plovdiv, 10 maj 2011 - redact. 15 jan.2015