Публицистика - ПИРОВИТЕ ПОБЕДИ НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО

ПИРОВИТЕ ПОБЕДИ 

НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО  

      19.09.2004. 

      Посредствеността възприемаме като неспособност, недостиг на творческа енергия, прикрит зад високи претенции, документи с печат и без печат, ордени, грамоти, титли, изобщо всякакъв род отличия. Хората от моята черга гледаме присмехулно към приносителя на всички тез престижни знаци, но в България таз Недостатъчност върши ред поразии, изпедепцала се на върха в държавата.

      Захвани се с една работа, па ела и се полюбувай с какъв хъз (при вероятност за успех) Посредствеността в цялото си величие се възправя насреща ти! Гадна българска черта. Оплака ми се преди години Ангелина Зекова*, че като млад инженер по машинно оборудване за хранително-вкусовата промишленост изобретила универсална хипоидна предавка от нов тип и три университетски светила с научни титли (между които и тогавашният ректор на ВИХВП доц.Танчев) отсекли: няма да ти признаем изобретението, ако не ни впишеш за ръководители на проекта. Предложили й безсрамниците да се пише подизпълнител на замисления уж от тях прототип.

      А може би Посредствеността е необходимо зло, без което не укрепва нито една добра идея? То е проверка за издръжливост и за вяра. Случайно ли грандоман из небитието скочи в живота ми, за да ми попречи за книгата "Ламски"? Мисля си, не-е, съвсем не е случайно. Обградих с внимание самозванеца, и не точно лакомия откривам насреща си, колкото завистта у типичен селски тарикат.

      Когато остарелият като счетоводител Петър Петров** създаде осемте си великолепни разказа, местни графомани го обявиха за графоман, двама млади по онова време тарикати (Тодор Б. и Добромир Т.) пробвали да го изнудят, уж за да му отпечатат ръкописа. 

      Художествената литература и у нас е заета от "творци". Тез образи на творци лит. критици а ла Светлозар Игов*** лъскат и четкат до блясък по медиите. Варакосана имитация ти навират в очи, само да я вземеш за злато.


      23.09.2004.

      Вчера се възнесъл в "по-добрия свят" Иван Панайотов. Предния ден си отишла от света и колегата по математика Величка Джуралова. Спомням си ги двамата с шефа Панайотов: жизнени, типични хора от моето поколение, за които и добро, и по-малко добро можеш да речеш, но бяха истински дори когато грешаха, дори в претенциите си. И толкоз! Нищо съществено освен дреб от спомени и суета. Колко ли подвластен на суетата си и ти, драги? 

     Дано в отвъдното се окажат пак там, дето са колегата Маргарита Белчева, учителят по физкултура Димитър Димитров, който - година преди да се пенсионира, от унижение, на което го подложиха, се хвърли под мотрисата за Карлово.****

      Училището като институция уплътнява биографията си с тяхната смърт; и разбирам колко непреходна е мисията да си учител на младите и неопитните, които не умеят още да отстояват своето, а току назлобеят срещу света, преди да са усетили колко противоречив е човешкият ни, подвластен на суети свят.

 

      На момиче от VІІІ-б в тетрадката сред несръчни стихове от типа "душата ми е прокълната во веки веков да е сама" откривам ей таквиз бисерчета...

Дяволско сърце бодливо

с изненада те убожда

или почти готово стихотворение (сглобих го от късове):

Лъчът светлина докосна

студената земя, а от нея бавно

се подаде меко стръкче зеленина; 

за миг небето засия, пламна

слънчевата светлина -

обля студените скали, обгърна

ланшните треви.

Чух глас пеещ нежно, каращ

студените очи да блеснат и

след миг видях цветя, видях живот

по умрялата Земя. Слушах тихия

вятър, бъбрещ с ниските треви...

      Или други находки:

 Усетих полъх на цветя, 

вятър, който нежно прокара

пръсти през косите ми.

Нещо величествено леко

ме побутна и сякаш каза: "Върви!"

Полъхваше в душата ми като вятър

между полски треви, 

а ароматът на свобода изпълваше всичко; 

хармонията сякаш живееше там.

Нещо ме обгърна, нещо топло, 

нещо голямо и меко. Сякаш беше

слънчев лъч. В нозете ми

се бяха сгушили нежни стъбла, 

а листа погалваха раменете ми.

...Отваряйки очи, видях тъмната стая, 

космосът, в който седях, а срещу мен лежеше

едно малко стръкче роза...

      И по-нататък, вече предвзето:

...а пред мен лежи Морето на страстта -

     за да приключи:

...защото моята душа е прокълната.

      Та ето що й написах в тетрадката:

      Това хленчене защо ти е? Ще ти се случат великолепни неща, но първо отвори очите си за хубавото наоколо. От припряност е това настроение в стиховете ти. Ще ти се ей сега, в тоя миг да ти се случат добрите неща. А те не идват, бавят се... и се чудиш: наричаш нетърпението си с тъмни думички, рисуваш го с мрачни бои, а то тепърва ще те гневи и изкушава. Не нападай света. Това е истинският живот, за който много малко знаеш, мисля си... Природата ти е дала всичко необходимо за да си щастлива и да грееш като слънчице. Не бързай! Всяко нещо - с времето си. 

      Добре е, че усещаш болка в душата си. Ако не изпитваше болка от нараненото, бисерната мида никога нямаше да създаде бисерно зрънце. Всяко щастие предварително (а понякога - и цял живот) се заплаща с големи, много големи лихви, момиче. Сега само лекичко позираш, и в това ти е чарът, но тоя чар е като аромат на цвете, който бързо отлита, с месеците и годините, които натрупваш в собствения си живот. От стиховете ти вече знам коя си и съвсем не си сама, повярвай. Защото имаш тия разкошни пространства у себе си, където тепърва ще никнат мечти и цветя ще излъчват ухание за другите хора.

      * * *

          Съседът Митко Й. се кани да прекара тая нощ в женска компания... Сиромахът, точи зъби, а му липсват на милия не толкоз плътските наслади, колкото му липсва Любов. Хапване, пийване, телесни кефове... Но що са телесните удоволствия, когато таз ненаситна на дяволии своенравница Любовта не те изненадва, не ти пили нервите, не ти обръща живота с хастара наопъки, не те кара да трепкаш като лист отронен, ами старателно и чинно всичко свое си подредил, всичко нейно си предвидил, всичко предварително си начертал, разграфил и описал като стар еврейски тефтер с вересии!

Plovdiv, redact.19 jan.2015

________

_{* Най-добра сред състезаващите се в единичен каяк пловдивски момичета около 1965-67 г.} 

_{** С писателски псевдоним се подписваше Василен Ведров. За историята с двамата изнудвачи озадачен ми е разправил; инициалите им споменава чрез посвещението "На ТеБе, ДеТе" в едно от книжлетата си.}

_{*** Де си нямат ориентир за оценка, а оценките им са според конюнктурата.} 

_{**** Доста нещастия знам по това жп-трасе от около петстотин метра между Пещерско шосе и жп-моста край Захарния комбинат. Почти физически преживях смъртта на тоя добряк и вдовец Димитров, понеже преди това бях наблюдавал санитари в найлонови торби да сбират разпилените кости и вътрешности на летец, който - да избута от релсите внука си, сам се оказва под колелата на мотрисата за Карлово.}