Ars poetica - ИЗЖИВЕЙ МИГА

                          

Изживей мига докрай.

Докрай в победата!

Във гибелта докрай!

Докрай ти проникни в това, което става. 

Бъди си сам водач в скалистите земи

на случая. Разкъсвай

пелената избеляла пред очите любопитни

и чуй каква страхотна тръпка е да чувстваш

издъно всяко нещо.

 

Поспри се ти, току-що отминаващ.

Чуй ударите на съдбата - тоя Бронзов конник, 

послушай как сред грохота сърдечен

бие тъничко Кълвачът на надеждата, 

че още жив си,

че нещичко все пак ти предстои.

 

Изживей мига докрай. Докрай бъди! 

Докрай в падението! В гордостта докрай!

Полето е полирано от Росата на скръбта,

но Вечерта в омара слънчева се къпе.

И тогава, щом птица като сянка ти се мерне,

спомни си, че това е някой миг пропуснат.

 

Ти мостчето мини с походка строга.

Влез в тъмното. Не спирай по средата.

И все напред... отвъд смъртта на

миговете отлетели.

Ars Poetica - ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД

Дърво и камък от студ щом се пукат

и котката при кучето ляга да спи,

двамата си спомнят, че са съпрузи

и един към друг стават внезапно добри.

Той от бъбрежа й хич не се дразни;

тя преоткрива го с усет на котка

и така от студа вън с тръпки и спазми

любовта им сякаш се завръща в живота.

Бедрото си голо прехвърлила върху него,

дъхти му в ухото и той някак разбира,

че това е момичето, което тъй нежно

не го е целувало в тая квартира. 

Вън зимният вятър в клоните бръсне

както ножче, от бръснене съвсем изтъпяло.

Какво я прихваща? Нима не е късно

да чувстваме обич с цялото тяло?

Толкова свади, раздели, обиди,

женски капризи, мъжки измени...

А с тояжка куцукайки, Зимата иде.

Въобще, де остана топлото време?

И някой случайно ще зърне жената

колко е хубава, знойна такава,

ще й запечата с целувки устата 

и ще я люби, както тя заслужава. 

Ars Poetica - ПОСВЕЩЕНИЕ

 УЛИЧЕН МУЗИКАНТ КЪМ НОЩНА ПРИНЦЕСА, 

СВРЯЛА СЕ В КРЪЧМАТА ДА СЕ ПОСТОПЛИ 

На момичетата, които зъзнат край магистралите и
по булевардите на големите градове на планетата

- За една дяволита твоя усмивка

бих заложил петак или наръч сено. 

За две бих заложил гердан от мъниста,

а за три бих поръчал кана вино.

За целувка със обич – роза червена. 

Ако две са целувките – ален колан. 

Ако виждам при туй, че си силно смутена,

аз сърцето си, мила, на тебе ще дам.

Ars Poetica - Orinoco Flow

или МАЙКА МИ - РЕКАТА, КОЯТО

ИДЕ ОТ ПЕРУЩИЦА И КАЛУГЕРОВО

Аз много плаках - дни и нощи, оплитах се в любови
и търсех обич, но напразно: не срещнах нийде като твоята...*

Пазарджик, 6 май 1941 година. Шестнайсетгодишните Надя и Ана

Ако те нямаше в сумрака на живота,
в чашата на утринния здрач -
една студентка кафявоока
пред вратите на Девети**,
объркана от четене на книги
за принцове с мазолести ръце...

Ако те нямаше - наивна и гореща,
помежду Пазарджик, баща ми и света
на кухненските прибори,
на купища пране в неделя
сред облаци от синка и сапун...

Ако те нямаше в бедняшките квартири,
в заводските ръждясали дворове,
край тъжните освирепели гари
на нашите провинциални грижи...

Ако те нямаше ревниво нежна
към моите несбъднати успехи,
към моите неслучили геройства,
към моите световни грешки...

Ако те нямаше, какво би била Тракия,
какво - реката с пясъците топли
и тия неуютни редове?

Бих ходил разпокъсан и наплашен -
един човек без нерви, без покъщнина,
бих пил отровни сокове от всичко,
което мъчи плахото сърце...

Мамо...

Какво ли щях да нарека тогава
с името Надежда,
ако те нямаше?

Седем години по-късно. Пловдив, 6 май 1948 г. Майка ми...

Пловдив, май 1981 - 6 февруари 2013 година
_________

* Из стихотворение на Соня Пехльова, вж. http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/1472046/page/205.

** Девети - 9 септември 1944 година. Свещена дата за злостна прослойка идеалисти, чрез Съветската армия от заключителната фаза на Втората световна война и до днес окупирала  властта в моето отечество България. Бел.м., Jores.

Ars Poetica

                      На Соня Пехльова

От глупостта си здраво окрилен,
макар и хитро да забавям крачка,
не станах по-добър, ни по-смирен;
по-ненаситен виждам се обаче.

На бесове все тъй подвластен съм,
дори и сврял се в бобена шушулка –
животът се изнизва като сън
от зрелостта към детската ни люлка.

Не знаеш ли как времето тече
отзад-напред, щом превалим средата!
Днес в плен съм на безгрижието, че
едва тепърва сещам същината.

От перушинка на врабче по-лек,
каквато е и твоята присъда –
прощавай, ала просто съм човек
и друг за теб не бих могъл да бъда.

Не съм достоен да те утеша,
че тъкмо уча думите да сричат,
но трепне ли заспалата душа,
ще бъдеш пак любимото момиче.

Пловдив, 2 февруари 2013 година

Ars Poetica - Wish You Were Here

 или ТИЧА ХУБАВАТА ДЖЕНИ

Тича хубавата Джени. Цялата е вир-вода.
А ръжта е до колени. И вали дъждът...

Ах, дали ще я дочака оня мъж любим!
Над полето пада мракът, над селцето - дим.

И една самотна врана, сгушила се в храст,
там на пътя й застана и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
"Мила Джени, ах, глупаче! Я, за миг поспри.

Твоят мил целува друга. В тая киша с дъжд
 трябва да си малко луда, да търчиш по мъж -

 мъж, за чийто ласки нежни няколко жени
 падат в свойте тънки мрежи влюбени сами".

Чу я Джени. Запъхтяна, даже и не спря.
 И оная черна врана се стопи в дъжда.

А селцето, към което Джени продължи,
ще я срещне там проклето със торба лъжи.

 ***
 Истината се узнава в някой кишав ден -
 че е Любовта такава, ако питат мен.

Пловдив, 9 август 2008 - 30 декември 2012 година

 ____________

 * Реплика към стихотворението на шотландския поет Робърт Бърнс (1759-1796) "Ако някой срещне някого в цъфналата ръж..." Бел.м., Jores.

Ars Poetica - Love Sick

или ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН

Видях те след обяд огряна от слънце;
стоеше край входа на нашия блок
и не знаеше, че те гледам отгоре,
от балкончето на Седмото небе.
О, достатъчно ми бе да те погледам
не повече от минута или две,
за да си спомня колко съм увлечен!

Говореше по джиесема, поклащаше ханш
като момиче, което си знае цената,
долу - пред входа на блока,
встрани от жените, дечурлигата, колите,
паркирани отпред - бъбриви, шумни,
потънали в ръжда и прах,
за да си спомня колко съм увлечен.

Нямах представа с кого говориш,
но това беше мъж, всеки случай,
защото затисна джиесема с рамо
и си оправяше косите като жена,
която си знае цената и кокетничи,
и защото ми се сви сърцето,
за да си спомня колко съм увлечен.

Не знам това стихотворение ли е
или само послание, написано ситно,
подпечатано с целувка от моя ангел,
но ти стоиш още там и аз те виждам
с широко затворени очи, в облаци
тук - горе, на Седмото небе,
за да си спомня колко съм увлечен.

Пловдив, 13 август 2011 - 18 декември 2012 година