Ars poetica - ИЗЖИВЕЙ МИГА

                          

Изживей мига докрай.

Докрай в победата!

Във гибелта докрай!

Докрай ти проникни в това, което става. 

Бъди си сам водач в скалистите земи

на случая. Разкъсвай

пелената избеляла пред очите любопитни

и чуй каква страхотна тръпка е да чувстваш

издъно всяко нещо.

 

Поспри се ти, току-що отминаващ.

Чуй ударите на съдбата - тоя Бронзов конник, 

послушай как сред грохота сърдечен

бие тъничко Кълвачът на надеждата, 

че още жив си,

че нещичко все пак ти предстои.

 

Изживей мига докрай. Докрай бъди! 

Докрай в падението! В гордостта докрай!

Полето е полирано от Росата на скръбта,

но Вечерта в омара слънчева се къпе.

И тогава, щом птица като сянка ти се мерне,

спомни си, че това е някой миг пропуснат.

 

Ти мостчето мини с походка строга.

Влез в тъмното. Не спирай по средата.

И все напред... отвъд смъртта на

миговете отлетели.