Ars Poetica - ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД

Дърво и камък от студ щом се пукат

и котката при кучето ляга да спи,

двамата си спомнят, че са съпрузи

и един към друг стават внезапно добри.

Той от бъбрежа й хич не се дразни;

тя преоткрива го с усет на котка

и така от студа вън с тръпки и спазми

любовта им сякаш се завръща в живота.

Бедрото си голо прехвърлила върху него,

дъхти му в ухото и той някак разбира,

че това е момичето, което тъй нежно

не го е целувало в тая квартира. 

Вън зимният вятър в клоните бръсне

както ножче, от бръснене съвсем изтъпяло.

Какво я прихваща? Нима не е късно

да чувстваме обич с цялото тяло?

Толкова свади, раздели, обиди,

женски капризи, мъжки измени...

А с тояжка куцукайки, Зимата иде.

Въобще, де остана топлото време?

И някой случайно ще зърне жената

колко е хубава, знойна такава,

ще й запечата с целувки устата 

и ще я люби, както тя заслужава.