Събрани на стъгдата, що очакваме?/ Та варварите трябва да пристигнат днес! – Константинос Кавафис (1863-1933)*
12 avg.1980
ВАРВАРИТЕ**
Не чухте ли, нощес преплували морето
и лъскавите им очички светели
зловещо като вощеници в мрака.
А днес отвън, на улицата спря се
един освирепял баща и се разкряска:
"Да знаете, пера и пух ще хвъркат!"
И друг попита: "Но къде са?"
"Не знаем ний – отвръща му тълпата, –
но всички туй говорят. Господи,
нима след май Декември се задава?
"Войската спи ли?" Бодро отговарят:
"Не спи войската, будни сме и пазим".
"А да не би там нещо да ви липсва?"
"Да, липсва – нямаме грам опит."
И гражданите – ясно – в паника
и смут: търчат, пазара пресушават,
по цели нощи новините гризкат;
и люшка се назад-напред Градът.
Ще дойдат варварите. Как! Ще дойдат?
Най-личните мъже до късно светят,
но всякакви решения сега ни
изглеждат слаби пред опасността;
Градът като мравуняк е настръхнал.
"Те вече тук били. Маскирани и умни.
Сред нас, представяте ли си! И никой
без уреди не би ги отличил..."
"Тогава дайте уреди, и нека видим
какво ще кажат мозъците електронни!"
Уви, засича техниката скъпа;
науката,и тя! – примигва късогледо.
"О.о, да! Напразно вярвали сме ние" –
роят се самозвани философи;
младежите се гаврят със страха,
крещят: "Варвари-и-и, къде сте?"
И всеки срещнат плахо гледа,
сърцето си захлопнал с трясък.
И ето ни в средата на света,
в очакване на варварите...
Любов! Къде си ти?
Как опустяха площадите,
до вчера пълни с влюбени!
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 24 uli 2023
Илюстрации:
- Напомняне за атаката на антична крепост.
- Разбиват древна култура с каменарски чук.
____
Кава̀фис е грък с британско гражданство, живял в Египет.
* Фразата "породено от Кавафис стихотворение" използва за първи път елинистът Савидис. А за Савидис "породени от лириката на Кавафис" са творби, пряко или косвено вдъхновени от някоя от композициите на Кавафис. Антологията от Центъра за гръцки език включва 1531 стихотворения, чийто пряк повод се оказва Кавафис. При куп стихотворения централен е образът на самия Кавафис или влизат в диалог с него. Кое превръща Кавафис в световен поет и дава възможността да събеседва и вдъхновява мислещите от всички възрасти толкова години след смъртта му? Това е иронията! У. Х. Одън говори за тон и уникалност, Йосиф Бродски – за "оголената му от емоционалност" поезия, Сеферис – за парадокса на поезията му да вълнува поетически чрез непоетичен език. "Кавафис – твърди Вагенас – ползва иронията като основен механизъм за създаване на поетика. Особената драматична и трагична ирония у Кавафис формира плътна словесна насмешка в текстовете му и предизвиква вълнение, прави излишна каквато и да било сантименталност".
Кой финансира ИДИЛ и кому ИДИЛ служи?
Два реда от "В очакване на варварите" на Константинос Кавафис използвах за мото, а кой подгони или изпрати тълпите бягащи вужас и изнемога от родния си край мюсюлмани, и с каква цел към християнска Европа, е тема на дневен ред от началото нa XXI век. ** От сб. "Сутрин рано", стр. 33-34, изд. "Христо Г. Данов", Пловдив (1983), тираж 1130 екз. Бел.м.,tisss.
Попитах го кой е тарторът в класа им, и той: "Как кой?! Ами аз. Даже си имам вече и телохранител, един главок, който ме следва като сянка и ме пази". – Аноним (1947)
18 avg. 1998
ДОБРЕ ДОШЪЛ В ШОУТО, МИЛИ*
Едва изпълзял от утробата, сбръчкан, току-що отворил уста и очи, бях лаком, страхлив, беззащитен, а за толкоз неща имах да питам, че наддадох рев. И оттогаз да крещя не съм спирал аз.
Жал ми е за залостващия вратите, който се прибира на Смъртта в непрогледната самота, обезверен от онова Ветрило на егоизма в сегашно и в било, в онез атлазени зелени пространства на жаждата по пясъчни запознанства, с драскотини от незарастващи рани, мазоли от гняв, задъхвания по висини, тресавища от лишения, реки от печал и смут пред Небето с надвисналите трептящи гроздове от звезди... където били сме вече някога преди, мили глухарчета – сперматозоиди бързи, шеметни...
Докато един между нас е съгледал тази миниатюрна нежна планетка, не по-голяма отколкото яйцеклетка, сред могъщите, тягостните, масивните, ба-а-авно движещите се
според небесната механика настръхнали страховити космични тела в мълчанието на пустинната им мъгла.
И тогава сме си избрали,
разбира се, не точно някое от тях, а това нежно кътче в Безкрая, където да си сътворим и Ада, и Рая като деца на морския ронещ се бряг. Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 23 uli 2023
Илюстрации:
- Снимка на внука ми ден след раждането.
- Хаос ли е Светът ни или хармоничен ред!
___ * Към родения на същия ден през 2008 г. мой внук Борко (Борислав), но писано поне десет години преди това. Зарекъл се пред майка си: "Смятам да се изуча, да стана много богат и никога вече да не си броим, мамо, парите". Съучениците му в класа го търсели да им решава споровете. А бие ли се, понеже е момче?" Той да се бие? О, не. Що да се бие? Децата го боготворят. Момиченцата гледат да го докоснат" – отвръща майка му, по-малката ми дъщеря Надя. Бел.м., tisss.
101 години от рождението на моя баща, с когото – като баща и син, никак, ама никак не се разбирахме. Посланията му откривам не толкова в изреченото от него, колкото в излязлото изпод ръцете му на мебелист, влюбен в занаята си. – Аноним (1947)
22 uli 2023
ТЪЖНА Е ГОЛЯМАТА МАСА*
Тъжна е голямата маса във хола. Грамофонът не свири. Звънчето не звънка. И стъпки пред прага нетърпеливи не трополят. Подаръци дребни никой не носи и никой не тича с боси крачета в голямата къща. Палавите внучки кой знае къде са? Разпиляха се граховите зърна. Вятър размята коси над гробището, а ти няма да се вдигнеш, татко. Никога вече няма да се изправиш – браздата е теглена с яки коне, впрегнати в огромен плуг. И какво остана от твоя живот? Око, полуотворено в огнения кръг на равнодушието, око, препасано с клепача овъглен от човешка мъка, сълза в крайчеца на окото, която – крещейки, лъкатуши н а д о л у по обгорената кожа – кристална дъждовна капка по напрашено от бурята стъкло.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 22 uli 2023
Илюстрации: - Студио "Фото Майсторов", Пловдив 1948 г. - Лятото на 1961 г. Две седмици край Китен.
Нещата не винаги са така еднозначни, както ни се струва. Вгледай се по-издълбоко в биографията на толкова редки личности, и ще се изненадаш от липсата на скрупули у кресливия площаден баш-патриотар, за разлика от сдържания невидим за страничния свидетел дял на изключително влиятелни личности сред гмежа от тържествуващите нагли персони на омразата и ненавистта у т.нар. "първи демократи" у нас, избързали първом да си съчинят биография за несъществуващи подвизи. – Аноним (1947)
21 uli 2023
СОВИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА*
Автор на автентичния първоначален текст: Борислав Гърдев**
...А на домораслите патриоти, разпъващи на кръст
Хаджипенчович, имам да задам само два въпроса!!! Къде са
родолюбците, готови да спасят Апостола по пътя му от Търново до София,
когато пътува в бричка, охранявана от конвоиращи заптиета?!И по каква причина амбицията на Христо Иванов -
Големия (1838-1898), шеф на тайната полиция на комитета, е не освобождаването
на Левски, а убийството на поп Кръстьо Никифоров (1838-1881), който впоследствие се оказва невинен?***
И второ, защо Русия, посланикът й граф Николай
Игнатиев (1832-1908) не се намесва ефективно и не спасява Левски?Игнатиев и Левски се познават лично, графът много
добре знае кой е Апостолът, с какво се занимава. Но руският посланик не
предприема натиск върху султана или великия везир...Знаем от историята, че османските власти са правили компромиси
и срещу по-големи свои врагове. Нима не е могло смъртната присъда да бъде
заменена със заточение в Диарбекир! Ала графът пасува. Защо! За да има контрол над комитетските дела и дейци вероятно и да
може официална Русия да наложи свой вожд на революцията, който по-добре
ще изпълни плана й, па накрая ще я покани "да заповяда" – Георги
Бенковски (1843-1876).
Хаджипенчович изпитва терзания за постъпката си.
Признава безхитростно: "Силни морални мъки и поражения изпитвах, когато му
задавах въпроси и ме беше страх аз да не се издам". Връщайки се в Цариград, той се изповядва пред двайсетина
години по-младия Христо Стамболски (1843-1932): "Язък за българския
народ, който загуби един от най-преданите си синове тоя месец! Язък за
България, която днес се разпъва на кръст в екзархийските ни дела и в
политическо отношение по въстанията ни. Язък, язък, язък!".Три години по-късно ще се включи в комисията, назначена да разследва зверствата в Перущица и Батак. Това става през лятото на 1876 г. и
Хаджипенчович е придружен от някой си ливанец Едмънд Блек бей.Съвестно преброява 1700 жертви на
башибозушките зверства, а за доказателство отнася в Цариград отрязана детска
ръчичка.Докладът предизвиква потрес сред
управляващите, а Хаджипенчович бил назначен и в следващата шестчленна комисия,
чиято заслуга е, че на съд е предаден виновникът за баташкото клане
Ахмед ага Барутанлията (впоследствие освободен от османската власт, издъхнал от проказа през 1881 г.)
Добросъвестната дейност на сановника Хаджи Иванчо Хаджипенчович
му докарва неприятности и води до отстраняването му от Държавния съвет, където
е заменен от филибелията Стоян Чомаков (1819-1893) през пролетта на 1877 г. – османската власт решава, че е неблагонадежден.Вероятно сред причините е и, че дъщеря му Ефросина
Бонева, касиерка на Женското благотворително дружество в Цариград, се е заела със събиране на средства
за подпомагане на жертвите по време на Априлското въстание.На 12 април 1877 г. започва Руско-турската война. Доктор
Константин Бонев – зетят на Иванчо Хаджипенчович и съпруг на Ефросина, постъпва
в Българското опълчение и е участник в преките военни действия, награден е с
руски ордени и е основоположник на Военната медицина у нас.
България става свободно княжество с решение на
Берлинския конгрес (1 юли 1878). На 10 февруари 1879 г. започва работа
Учредителното народно събрание в Търново. Депутат от Русчук, избран с
впечатляващо мнозинство, е Иванчо Хаджипенчович. При това, той не е бил посочен от руснаците,
нито участва по право; побеждава в избори и събира фасул за три казана
чорба (Гласували с бобени зърна –"за" и с царевични –
"против").Изказва се рядко, и то само по най-важните въпроси – за депутатския дълг, например, на 14 март 1879: "Депутатите не трябва без позволение да оставят мандата си, те са
длъжни да искат отпуск, а оставка да им се не дава".
На 4 април се обсъжда възможно създаване на
Държавен съвет. Според русенския депутат и юрист, то е "съвет
управителен" с изключително важни функции, и добавя: "Аз съм бил девет
години в Държавен съвет и зная твърде добре какво той върши. Ще видите, че без
него нашата управителна машина скоро ще спре".Мнозинството от депутати е против. И г-н Иванчо Хаджипенчович
се подчинява на вишегласието, и на 16 април 1879 г. в 2 часа след обед подписва
Търновската конституция.На 8 май 1879 г.
е назначен със заповед на руския императорски комисар граф Дондуков–Корсаков
за член на Висшия съдебен състав, т.е. член на Върховния съд, което налага да се премести да живее в София. Опитния в държавните дела Хаджипенчович се оказва пророк. На 27
април 1881 г. младичкият напет княз Александър Батенберг (1857-1893) прави държавен преврат, като сваля от власт правителството на Петко
Каравелов (1843-1893), брат на Любен Каравелов (1834-1879).В съответствие с решенията на II Велико народно събрание, заседавало в Свищов на 1 юли
1881 г., когато на монарха се дава правото да управлява с укази за седемгодишен
период, на 14 септември се учредява Държавният съвет. В съставя ме редом до
Марко Балабанов (1837-1921), Тодор Икономов (1835-1892) – избран за председател,
Димитър Греков (1847-1901), Юрдан Теодоров (1848-1931), е и Иванчо
Хаджипенчович.Той чинно ще изпълнява
задълженията си – контрол на финансите в местната власт, следене спазването на
основните закони, изготвяне на законопроект и укази, арбитраж при решаването на
административни спорове, до 9 септември 1883 г., когато с възстановяването на
конституцията от Драган Цанков, мандатът на висшия държавен орган е прекратен.
Хаджипенчович си построява къщата на 150
метра от лобното място на Апостола, дарява средства на комитета за издигане паметника на Апостола "за Бог да прости!"Следи изкъсо развоя на политическия живот у нас, негласно подкрепя
официалната национална политика.Умира на
25 март 1894 г., на 74 години, докато все още Стефан Стамболов (1854-1895) е на власт. Не доживява откриването на паметника на Левски, състояло се в
най-тържествена обстановка на 22 октомври 1895 г.Слово произнася някогашният апостол и автор на "Васил
Левски Дяконът. Кратка биография" Стоян Заимов (1853-1932).Медиите обаче научават рядко срамен факт – по искане на
турски чиновник словото е предварително гледано от външния министър Григор
Начович (1845-1920).
За доктор Кръстев (1866-1919) в статията
"Васил Левски. Дяконът" от 25 окт. 1895 г., публикувана в списание "Мисъл", год. V, кн. 8, стр. 872-873, "това е толкова позорно и унизително
за един народ, който умее да уважава себе си, щото ний просто не можем да
намерим думи да изкажем възмущението си". Пък що се отнася до задължителния банкет след тържествената церемония: "Той
бе искрен, топъл, интимен, без много формалности, без хвалби и ласкателства,
без дълги речи. Това е добрата му страна, лоша страна той собствено няма – поне
в моите очи, но мнозина ни уверяваха, че бил за тях малко безжизнен, мъртъв, правело лошо впечатление отсъствието на някакъв си цвят, някакъв отбор от
столичната интелигенция, която при други случаи обичала да се въвира и там, дето не
й е място.Ний не можем да съдим за
туй, не сме виждали по-добър, по-жив банкет. Ще забележим само, че в залата на
същия банкет, който се даваше по случай откриването на паметника на Васил Левски,
разпоредителите бяха забравили да окачат поне един портрет на Апостола".
Опитният държавен чиновник Хаджипенчович е имал
повече от 10 (десет) години, оттегляйки се от политиката, да премисли живота си,
да подложи на строга преценка всичките си минали действия и да осъзнае, че грешката в живота
му е подписаният прословут протокол № 15 от 14 януари 1873 г.Можел да се защити аргументирано или не дотолкова
сполучливо, би могъл да напише свои спомени, да разкаже подробно за
успехите и грешките си: така постъпва Юрдан Теодоров – член на Извънредния
съд, осъдил на смърт Георги Измирлиев (1851-1876), водачът на въстанието през
Април в Първи революционен окръг, и като член на Държавния съвет, неколкократно
избиран за депутат, последно на 28 ян. 1901 г. чрез листата на Демократическата
партия, който през 1897 г. публикува своите "Възпоминания по въстанията в
Търновския санджак и по съдението на българските въстаници в Търново".Хаджипенчович обаче мълчи, не пише, не се защитава. Не
вярвам да се е смятал за непогрешим, но по-вероятно воден от чувството си за дълг,
ще да е смятал, че времето ще отсее добрите от лошите дела и ще оцени
мястото му в обществено–политическия живот и Българската история.
Затова нека да бъдем точни. Да не забравяме
достойното му поведение през 1876 г. в Учредителното събрание и като член на
Върховния съд, а да изтъкваме вината му спрямо Апостола.Въпреки че е бая любопитно как щеше да постъпи на
негово място Никола Михайловски или Юрдан Теодоров!
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 21 uli 2023
Илюстрации: - Монетата винаги си е имала двете страни. - Не му бил важен Левски, а да убие попа***.
** Част от автентичния авторов текст ( вж. https://www.desant.net/show-news/38299 ) допълних.
*** Христо Иванов - Големия, вж. https://www.vasil-levski.eu/%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/spodvijnitsi/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F/Бел.м., tisss.
Напълни се сцената на обществения живот у нас със зловещи клоуни на ненавистта. Боже мой, това ли било Демокрацията?
Ако наистина имаш нещо важно да кажеш на света, кажи го кратко и ясно, като да си го издялал в камък, за да не избледнее от кръговрата на световните океански течения и капризите на слънцето, когато нас отдавна вече няма да ни има. – Аноним (1947)
20 uli 1987
АРТИСТ*
Цяла вечер клоунът се премята неумело, препъва се и в най-дребните си усилия, и ние весело му ръкопляскахме, искрено му се смеехме, на него, милия... Че вижте го само в тези негови панталони, с тези вехти обуща с огромните им бомбета как се препъва по арената, как гони разноцветни парцалени кукли, балони, как се заплита в осигурителните въжета, как дразни лъва и после уплашен тича, как сърцето му лудо бие, ще се пръсне, и миг подир това – ухилен до ушите, своите гръмки неумели хвали ръси! Чак толкова смотан, наивен и глупав с тази фантастично ужасна прическа, все нещо доказва, все нещо губи и работите дотам ще оплеска, че тропайки с нозе, пляскайки с ръце, превивайки се, примирайки от смях, не усещайки страх, публиката едва ли разбира кого всъщност артистът пунтира.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 20 uli 2023
Илюстрации: - Сцена от операта "Палячи" на Леонкавалло. - Клоунът не трябва ли да е добронамерен?!
–––
* От ръкописа "Порто Фино" (1997), стр.34. Бел.м., tisss.
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1332.)
Кой финансира ИДИЛ и кому ИДИЛ служи?
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
