ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1330.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1330.)

 101 години от рождението на моя баща, с когото – като баща и син, никак, ама никак не се разбирахме. Посланията му откривам не толкова в изреченото от него, колкото в излязлото изпод ръцете му на мебелист, влюбен в занаята си. – Аноним (1947)

  22 uli 2023 

ТЪЖНА Е ГОЛЯМАТА МАСА* 

Тъжна е голямата маса във хола.
Грамофонът не свири.
Звънчето не звънка.
И стъпки пред прага
нетърпеливи не трополят.
Подаръци дребни никой не носи
и никой не тича с боси крачета
в голямата къща.
Палавите внучки кой знае къде са?
 
Разпиляха се граховите зърна.
Вятър размята коси над гробището,
а ти няма да се вдигнеш, татко.
Никога вече няма да се изправиш –
браздата е теглена с яки коне,
впрегнати в огромен плуг.
 
И какво остана от твоя живот?
Око, полуотворено в огнения кръг
на равнодушието, око, препасано
с клепача овъглен от човешка мъка,
сълза в крайчеца на окото, която –
крещейки, лъкатуши
н
а
д
о
л
у
по обгорената кожа –
кристална дъждовна капка
по напрашено от бурята стъкло.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 22 uli 2023

Илюстрации:
- Студио "Фото Майсторов", Пловдив 1948 г.
- Лятото на 1961 г. Две седмици край Китен.

–––

* От сб. "Кардиф", самиздат, тираж 300 екз., стр. 17-18. Бел.м., tisss.